Противоречива! Така с една дума може да се определи реакцията на публиката след премиерата на новият проект на пловдивския Драматичен театър – „Няма ток за електрическия стол“. Дебютната пиеса на писателя Александър Секулов е едновременно стряскаща и в същото време изключително реална. Режисьорският прочит  на Лили Абаджиева със сигурност няма да бъде приет еднозначно, но това вероятно е част от процеса, който наричаме театър.

„Мислиш си, че си жив, но всъщност си умрял“ . С тази фраза Осъдения сменя мястото си с това на Палача още в самото начало на пиесата. И макар, че почти до края главният герой остава завързан за електрическия стол, на практика жертвата е самият екзекутор. Полицаят  /Красимир Доков/, който трябва да натисне копчето и да изпълни присъдата, е толкова реален, че въпреки остъклената кабина, в която се развива действието, можеш да го помиришеш. Олицетворение на чиновника, който е оставил някой друг да мисли вместо него. Той само изпълнява заповеди, убеден, че по този начин „доброто побеждава“. Битката е между ограничения мироглед срещу свободният дух, макар и завързан с кожени колани.

Светът е разрушен от земетресение, а единствените оцелели са Осъдения и Палача. Токът спира точно преди присъдата да бъде изпълнена. Първият въпрос, който вероятно всеки си задава е „Ще се измъкне ли Осъдения?“ В хода на действието обаче отговорът спира да те интересува. Защото макар и с маска на лицето, и окован а стола, престъпникът /Калин Врачански/ е свободен. Достатъчно свободен, за да се подиграе с палача си и да го извади от релси, поставяйки под съмнение „процедурата“, която Палача  следва години наред, държейки се за нея като за спасително въже, Осъдения успява да го докара до лудост.  Мозъкът на Палача, който е прекарал живота си без да прочете дори една книга, дава „на късо“, след като потенциалният труп го залива с огромно количество информация от подробности за създаването на хайкуто до броя на сперматозоидите в кубик семенна течност.  Междувременно двамата разсъждават за смъртта, желанието да убиваш, любовта, ангелите хранители и още други любопитни теми.

Кое е последното ви желание? Можете ли да отговорите на този въпрос в рамките на 10 секунди? Жив ли сте или само си мислите, че живеете? Наистина ли подчинявайки се безропотно на правила, закони и процедури, ние правим „добро“?

Сигурно ще има и други въпроси. Отговорите са в нас самите. Четенето също помага.

/А изпълненията на Калин Врачански и Красимир Доков са буквално нечовешки./

TrafficNews.bg