Полента - нещо повече от италиански качамак

Когато говорим за кухня от Италия, първо се сещаме за пица и спагети. Но има още едно ястие, което е на голяма почит на Ботуша, а от там достига и до много други кътчета на света. Това е полентата. Вареното царевично брашно само по себе си не е нищо особено, но позволява различни комбинации със страхотен вкус, които се превръщат в любими на италианците и не само. 

Дали ще бъде с месо, с масло и сирена, с гъби, с домати или пък пържено на филийки, а защо не и като част от някой десерт, ястието, което ние познаваме като качамак, е популярно в цяла Италия, но е на особена почти най-вече в три региона в северната част - Венето, Ломбардия и Пиемонт.

Това е ястие, което се приготвя в големи количества и се хапва от цялото семейство. А ако нещо е останало от обяда или вечерята, на следващата сутрин може да се оползотвори на закуска като вече твърдите парченца полента се потапят в прясно мляко и се поръсват със захар.

В днешни дни полентата се смята за една от най-популярните основни храни в Италия заедно с пицата и пастата. Но в миналото, например по време на Втората световна война, се е ядяла най-вече по необходимост - защото е евтино, лесно и засищащо.

А ако се върнем още по-назад по римско време, тогава са се приготвяли вариация на полентата с варена и смляна спелта. В днешния си вид обаче тя започва да се приготвя, след като Христофор Колумб донася в Европа царевица при пътуването си през 1492 г.

Според главния готвач и историк на храните Амедео Сандри, царевицата по-късно е била внесена в Италия от мисионери, завръщащи се от Америка в района на Фриули. За пръв път тази култура започва да се отглежда във Венето и Ломбардия през 1600 г. и бързо става широко разпространена заради големия добив и по-краткия цикъл на култивиране в сравнение с пшеницата, ръжта и просото.

Скоро обаче се усещат и първите странични ефекти от консумацията на полента в големи количества. Твърди се, че жителите на северните райони били толкова пристрастени към обикновената варена царевична каша, че са развили странно заболяване, наречено пелагра, причинено от липса на ниацин, известен още като витамин B3. Много от тях са страдали от деменция, диария и кожни обриви в следствие на него.

Впоследствие полентата става незаменима част от балансираното хранене, защото е безглутеново, нискокалорично и лесносмилаемо ястие. А и италианците разбират, че само с нея не става и започват да я обогатяват с различни добавки, за да подобрят вкуса и да повишат хранителната стойност. Заради неутралния си вкус, царевичната каша се комбинира перфектно с много други любими хранителни продукти и внася разнообразие на трапезата, пише CNN.

Полентата се сервира най-общо по два начина - или топла и в полутечно състояние, или твърда и нарязана на правоъгълни парчета. На някои места се сервира с дупка по средата, за да може да се излее сос или бульон. В зависимост от сорта царевица, който се използва за направата ѝ, тя може да има по-светъл или по-наситен жълт цвят. 

Днес в Италия можем да видим специални машини, които правят и сервират полента толкова бързо, сякаш приготвят капучино. А в заведенията царевичният деликатес се предлага в различни форми и с различни добавки за всеки вкус. И със сигурност ако посещаваме Ботуша трябва да опитаме няколко разновидности на ястието.

 

Източник: Lifestyle.bg