В ранните години на демокрацията (и на моето детство) покойният вече Тодор Колев питаше „Как ще ги стигнем американците?”. Дали сме ги догонили вече, повече от четвърт век по-късно, е въпрос с различни отговори – зависи кого питате. Но е факт, че между нас и американците продължава да има много разлики. Сред тях са и въпросите, които вълнуват обществото. Нека погледнем какво събуди общественото недоволство в САЩ през последната седмица и какво събитие направи същото у нас.

В момента САЩ се тресат около поредния скандал, свързан с изказване на американския президент Доналд Тръмп. В своя реч в сряда „лидерът на свободния свят” отново шокира всички, след като обяви, че инцидентът в Шарлътвил, завършил с един загинал и няколко ранени, бил предизвикан и от двете страни – както от крайнодесните протестиращи, така и от тези, застанали срещу тях. Естествено, нещата няма как да са черно-бели (no pun intended). Липсата на мяра в думите на Тръмп обаче отново доведе до медийна и обществена суматоха. Поддръжниците му замълчаха, а враговете му се сдобиха с още един повод да шумят и да искат свалянето на президента от власт. Демокрация, бе, демокрация. С малка доза цирк.

У нас се “реве” за друго, като циркът пак е налице. Отишъл вицепремиерът Валери Симеонов в няколко заведения в родния Содом и Гомор – Слънчев бряг, и с помощта на институциите ги „затворил”. Вдигали шум, имали множество нарушения. Защо същите тези институции не са се задействали до момента, ами всичко става почти в края на сезона едва след намесата на заместник министър-председател, няма много смисъл да питаме. Свикнали сме, че най-много се работи у нас, когато има включена телевизионна камера и на проверка/инспекция/”гости” е дошъл някой от „онези горе”. Работещите по морето скочиха след проверките, собствениците скачиха и те, любителите на сладките пиянски забавления, които Слънчака предлага, нямаше как да не надигнат глас и те от всички краища на страната. „Кой е Симеонов, че ще спира музиката и ще разваля кефа на хората?”, е въпросът, който вълнува мало и голямо у нас.

„Как може президентът на САЩ да защитава неонацисти и расисти?”, пък е въпросът, който вълнува американците. Или поне тази част от тях, която се замисля за такива проблеми. Да не забравяме, че сами си го избраха, като старата поговорка „Каквото сам си направиш, друг не може да ти го направи” е валидна с пълна сила както у нас, така и отвъд Океана.

И така – обществото в САЩ се бунтува срещу непремереното изказване на президента си, дошло след човешка смърт и разгарянето на вековния проблем с расизма в страната. У нас обществото се бунтува, защото затворили няколко клуба, които веднага след това пак отворили врати, а по-сериозни проблеми не предизвикват такава ответна реакция и се забравят веднага след като изчезнат от телевизионния екран.

В обичащите камерите политици определено сме стигнали американците, даже може би сме ги минали. В другото обаче – не съм толкова сигурен.