Докато чаках автобус на Стокбридж, Единбърг, един баровец излезе от пощата, пресече улицата и се метна в огромно Мазерати, боядисано в зелено и черно. След като врътна ключа, установих, че шумът от двигателя наподобява на онзи от моята бензинова косачка от 100 вата. Сградите от двете страни на пътя се разтресоха и минувачите се обърнаха да видят откъде иде този механичен рев.

След като луксозното возило потегли, една жена на около 60 години, която с копринения си шал и старото си кожено яке приличаше на ветеранка от рокфестивала в Уудсток,  ме погледна с намръщено лице и ми каза: Това е ужасно. Този е толкова груб и егоцентричен. Как може така да смущава спокойствието ни?!

Съгласих се с нея: Звучи така, сякаш двигателят е счупен, но мисля, че на него просто му харесва да привлича вниманието. Никой не си купува автомобил за 100 000 паунда, боядисан в черно и зелено, ако не иска да бъде забелязан, отвърнах аз. Тя отново погледна скъпата кола и покати замислено глава: Кого си мисли, че впечатлява? Толкова е старомодно да имаш голям скъп автомобил! Това е само една кола, а той е просто един мъж, заключи философски тя.

Щом се качих в автобуса и погледнах през задното стъкло, зърнах металното чудовище, заклещено в улично задръстване. Шофьорът припряно форсираше возилото, но не можеше да направи нищо и нямаше как да мръдне нито сантиметър напред. Това бе просто една кола, а той – просто един мъж. Какъв урок!

На следващия ден медиите оповестиха трансфера на Неймар в ПСЖ за рекордната сума от 198 млиона паунда. Какво мислите за тази цифра? Къде бихте я поставили във вашия емоционален, спортен и морален мироглед? Постоянно четем как това са хвърлени пари на вятъра и как катарските собственици на френския гранд изсмукват ресурсите на собствената си страна, за да се направят на достатъчно важни да бъдат домакини на световно първенство по футбол. И как според много хора това домакинство е било придобито с подкупи и корупция. На целия този фон колко морално изглежда да хвърлят 200 милиона за един футболист? Нямам идея.

Неймар не е робот, той е просто един мъж с ужасна прическа – като повечето от нас. Подобно на бутилка с доматек сок, която можем да изпуснем на земята, той може да си счупи пръста и да не играе поне 6 месеца. Тогава ще се окаже, че собствениците на ПСЖ просто са си дали парите за една скъпа счупена играчка. Също така може да излезе от форма или да не се сработи добре с отбора. Случва се. Особено с футболисти, поставени под огромно напрежение, за да оправдаят огромните пари, похарчени за тях.

Толкова голяма сума за един играч определено е безумна идея, откъдето и да я погледнеш. Ясно е, че тази цифра е незначителна за катарците, но тя няма да ги направи по-големи и уважавани. По-скоро би ги превърнала в обекти на посмешище или в най-добрия случай ще ги обвинят в липса на морал. По същия начин толкова пари, похарчени за един футболист, не го правят по-голям, отколкото е всъщност. Очевидно е, че само един играч не може да превърне един отбор в световна сила. Това е все едно да вложиш милиони в ледено иглу без да се притесняваш от глобалното затопляне.

Разпределянето на риска сред трима или четирима футболист би било далеч по-разумно. Но в случая явно не става въпрос за разум, а за показност. В тази връзка - да си купиш евтина кола втора употреба е по-разумно, отколкото да хвърлиш маса пари за Мазерати. То няма да ти помогне да избегнеш задръстванията и би те превърнало в обект на посмешище, а не на завист.

Ако собствениците на ПСЖ си мислят, че с тези 198 милиона паунда освен Неймар ще си купят респект и уважение – жестоко се лъжат.

Джон Никълсън, Футбол 365