Профилактиката е обявена за приоритет в здравеопазването, но парите за нея продължават да намаляват. За сметка на това разходите за лечение растат, а делът на публичните средства за здравеопазване спрямо БВП върви надолу. Такава картина очертава проектобюджетът за 2027 г. според бившия здравен министър Илко Семерджиев. В свой анализ той поставя под съмнение заявените здравни политики на управляващите и предупреждава, че при заложените параметри финансовата тежест за пациентите ще продължи да нараства. Ето какво показват числата и защо според Семерджиев здравеопазването се превръща в „антиприоритет“.

  Министерството на финансите най-после публикува Проекта на Закон за държавния бюджет 2027. Разбира се, в закона не се съдържат данни за бюджета на НЗОК, който е най-големият и затова не мога да дам неговите числа и структура – това ще направя, когато НЗОК публикува своя Проект на бюджет 2027.

Ясни са обаче числата в Консолидираната фискална програма – и в тях се съдържат както бюджета на НЗОК, така и бюджетите на общините и другите министерства и ведомства, в които има здравни и лечебни заведения (като МЗ, МНО, МВР, Министерство на транспорта, Министерство на правосъдието и др.). 

Какво прави впечатление:

  1. Приоритетът на приоритетите, а именно ПРОФИЛАКТИКАТА, който бе многократно обговарян от министъра на здравеопазването и от премиера е с ПРОГРЕСИВНО НАМАЛЯВАЩ бюджет – видно е, че от 94.2 млн.лв. през 2025 г. слиза до 91.2 млн.лв. през 2026 г., за да се закотви през 2027 г. на 86 млн.лв.
  • Извод: профилактиката не е приоритет, напротив, тя е АНТИПРИОРИТЕТ.
  1. Заявките преди изборите и след това бяха, че ще се намали бюджета за ЛЕЧЕНИЕ, за да се увеличи този за профилактиката. В реалността виждаме точно обратното – от 476.6 млн.лв. през 2025 г. бюджета за лечение скача през 2026 г. на 506.6 млн.лв., за да достигне през 2027 г. до 590.2 млн.лв.
  • Извод: Компетентността на управляващите е на толкова ниско ниво, че всичките им заявки биват о п р о в е р г а н и във всеки техен бюджет, което вероятно се прави от администрацията защото тя осъзнава, че ако изпълни п р а з н и т е приказки на партия Прогресивна България със заявените от тях политики, то здравната система ще колабира, болници ще фалират, а спешната помощ ще спре да функционира.
  1. БВП за здравеопазване ПРОГРЕСИВНО НАМАЛЯВА от 5.5% през 2025 г. до 4.8% през 2028–2029 г. Следователно здравеопазването не е приоритет на партия Прогресивна България, а точно обратното – то е АНТИПРИОРИТЕТ.
  • Извод: Частните плащания в здравната система ще продължат да се увеличават и от 38,2% през 2025 г. вероятно ще преминат границата от 40% от общите здравни разходи.
  1. БВП през 2026–2029 г. се увеличава общо с 43.464 млрд.лв., а публичните средства на Министерството на здравеопазването за четири години се увеличават общо само със 114.7 млн.лв., като през 2028 г. увеличението е само с 3.4 млн.лв., а през 2029 г. с 3.3 млн.лв.
  • Извод: Партия Прогресивна България, която владее изпълнителната и законодателната власт, а вече и президентската, очевидно съвсем с ъ з н а т е л н о планира нищожни средства за здравеопазването на българските граждани.
  1. Там където партия Прогресивна България не може да планира увеличение, е в бюджета на НЗОК – защото той не е резултат на политически решения, а на законово регламентираната 8% здравна вноска върху доходите и никой политик не може да си присвоява заслуги за номиналното покачване на нейния бюджет.

Ако политиците искат да увеличат бюджета на НЗОК това е възможно само чрез увеличаване на размера на здравната вноска (примерно на 10%), която от 2008 г. не е пипана от никое правителство досега.

В заключение – здравеопазването НЕ Е приоритет на настоящите управляващи, а здравната система се крепи единствено на здравното осигуряване и на НЗОК, но тя за съжаление няма законодателна инициатива, за да направи нещо добро за осигурените граждани, което министърът на здравеопазването очевидно НЕ ИСКА, НЕ МОЖЕ – или и двете заедно.

Правителството – също.