„Прогресивна България“ управлява страната вече шест месеца, а към пълната власт добави и още един петгодишен мандат: този на държавния глава в лицето на Илияна Йотова. Партията продължава да изгражда структурите си из страната. Но точно в Пловдив, където беше положен първият камък, градежът изглежда спрял, ако изобщо е бил започнат.
Първите дни след президентските избори донесоха новина, която мнозина не очакваха. Председателят на втората по големина структура в страната - пловдивската, подаде оставка. Бившият шеф на ДАНС и областен управител Ангел Стоев се оттегли с най-кратката и най-непрозрачна формула в българската политика: „лични причини“. Той беше сочен за един от най-близките хора на Румен Радев, а някои вече го виждаха в кметския кабинет, но вместо това той просто слезе от сцената.
Отстрани това прилича на гръм от ясно небе. Ако обаче човек се вгледа в структурата, в кадровата политика и в поведението на местната организация, оставката е по-скоро логичният последен акорд на една какофония. Тя е финалът на абсолютния мишмаш, в който управляващата партия живее под тепетата.
(Поне) Четирима съветници, но нула партийни гласове
На хартия аритметиката изглежда внушително: шестима районни ръководители, седем народни представители, областен управител и четирима общински съветници. Да, точно така, четирима. Поне двама от тях са членове на „Прогресивна България“, а единият дори беше кандидат-депутат. Ако обаче човек съди само по поведението им в местния парламент, никога не би разбрал под чие знаме стоят.
Николай Гюров, избран от ПП–ДБ, Илия Гатев от БСП, Димитър Арнаудов и Тервел Борисов от ИТН коват местните наредби през групата „Независими за Пловдив“. Името си го избраха сами, след като се разделиха с партиите, с чиито бюлетини влязоха в залата. Редом с тях в съвета седи и група на ВМРО, която подкрепи и „Прогресивна България“, и Илияна Йотов.
Така се ражда парадокс, достоен за учебник по политология. В Общинския съвет на Пловдив има действителни членове на ПБ, но каква е тяхната функция за партията, не е ясно на никого. Самата партия не ги припознава публично като свои. Или поне не го казва на глас. Получава се абсурдна асиметрия: партийни хора без партия и партия без свои хора в залата.
Районните ръководители са отделна мозайка. Двама са бивши лица на БСП, двама са бивши полицаи, а останалите са бивш летец и учителка. Нито една от тези биографии сама по себе си не е недостатък. Заедно обаче те приличат повече на случайно събрани хора, а не като отбор, който се готви заедно да вземе ключа за управлението на Пловдив.
Седем депутати и една декларация
Третият властови лост са депутатите. Сред седемте има няколко лица, за които Пловдив е по-скоро избирателен район, отколкото чувство за принадлежност. Сред тях са водачът на листата Владимир Николов, бившият главен секретар на МВР Петър Тодоров, журналистката и пиар Катя Стайкова и бившият областен управител Даниела Николова-Кършева.
Активността им по пловдивските теми, които зависят от държавата, клони към нулата. Единственото, което е излязло от тях досега, е една декларация за Околовръстното шосе, и тя е по-скоро шаблон, отколкото позиция. За „Въча – Доспат“ мълчат. За градската железница мълчат. От парламентарната трибуна не е казана нито дума за това за кои пловдивски обекти ще се борят, а пловдивчани бяха свикнали да чуват точно това от своите народни представители, независимо от цвета им.
Единственият деен властови човек на ПБ в Пловдив е областният управител Георги Янев. Веднъж или няколко пъти месечно той пуска доклад под формата на прессъобщение, в който казва докъде са стигнали чаканите проекти в града и областта. Полезно е, но дотам и със сигурност не е достатъчно.
Така над Пловдив пада странно медийно затъмнение. Спуснато е не отвън, а от самите представители на „Прогресивна България“. Докато властта се упражняваше чрез служебни кабинети, работата в сянка може и да е била предимство. При редовна власт обаче сянката дава тъкмо обратния ефект – за нещо нередно.
Кмет се търси - спешно!
Междувременно местните избори вече чукат на вратата, а ПБ в Пловдив е в своеобразна квантова суперпозиция: хем има десетки кандидати за кмет, хем няма нито един. Стигна се дотам, че се заговори за сондаж за Владо Николов като кмет. Той е софиянец, който въпреки съпругата си пловдивчанка рискува да се изгуби в Кючука или в „Тракия“, ако го пуснат без смартфон.
В разговорите се появи и името на кмета на община „Родопи“ Павел Михайлов като възможен градоначалник на Пловдив. Този сценарий изглежда изключително малко вероятен.
Общинският съвет е отделна глава от същия роман. Там ПБ разполага с огромна подкрепа, но подкрепа на половин уста. Едната опора е група, която е тяхна, но не съвсем: „Независими за Пловдив“. Другата е партия, която открито ги подкрепя на национално ниво, но за местните дела мълчи: ВМРО. И в двата лагера има поне по един човек, за когото се говори, че тихомълком се надява именно ПБ да му подаде кметската щафета.
Ковачница без кадри
Най-големият парадокс е, че „Прогресивна България“, чийто зародиш е именно в Пловдив, би трябвало да разполага с най-богатата банка от кадри в страната. Вместо това трезорът се оказва празен, а часовникът до местните избори тиктака все по-силно.
Въпреки всички добри думи за Ангел Стоев като ръководител, той оставя след себе си истински политически мишмаш: структура без идентичност и без лица. Наследникът му ще трябва да избира. Или ще строи от основите, или ще въведе ред в хаоса.
Засега пловдивската структура на „Прогресивна България“ е като котката на Шрьодингер: едновременно жива и мъртва, докато някой не отвори кутията. Изборите ще я отворят, независимо дали партията е готова, а тогава ще е ясно и дали ще държат ключа за сградата на "Стефан Стамболов" 1.
Още от категорията
Виж всички
Държавна тайна ли е пътната безопасност, г-н Костадинов!?
