Нова вълна от кибератаки обхвана Европа. Мишена този път са супермаркетите, а хакерите атакуват не банкови сметки или лични данни, а хладилници и фризери. Температурите в някои от тях достигнаха 50 градуса, а огромни количества храна отидоха на боклука. След мащабен киберинцидент във Франция подобни случаи бяха регистрирани и в други европейски държави. Как хакерите успяват да поемат контрол над хладилните системи и какво разкриват тези атаки за уязвимостта на съвременните технологии? 

След протестите Франция отново се оказа в центъра на събития, които привличат вниманието на цяла Европа. Този път заплахата е невидима, но последиците са съвсем реални. Всичко започна преди няколко седмици, когато хакери успяха дистанционно да променят температурите в хладилните системи на стотици френски супермаркети. Вместо да охлаждат, фризерите започнаха да нагряват продуктите до 50 градуса. Последваха огромни загуби, а подобни инциденти бяха регистрирани и в други европейски страни, пише Nova. 

Кой стои зад атаките, все още не е установено. Случаите обаче поставят един много по-сериозен въпрос: колко уязвими са системите, от които зависи ежедневието ни? 

Фризери, в които температурите достигат 50 градуса. Тонове развалена храна, празни хладилни витрини и огромни финансови загуби. Такава е картината в стотици френски супермаркети след мащабна кибератака на 12 октомври. Без дори да влизат в магазините, хакери успяват дистанционно да променят настройките на хладилните системи.

„Пробивът е извършен дистанционно чрез система за управление на настройките на фризерите. Те са свързани към мрежата. Именно тази система е била компрометирана“, твърди ръководителят „Киберрискове“ за Франция Ема Пльо.

Три седмици по-късно подобни инциденти са регистрирани и извън Франция. В Белгия и Люксембург са засегнати десетки магазини. В белгийски супермаркет фризерите, които трябва да поддържат температура от минус 20 градуса, достигат над 20 градуса по Целзий.

„Не разбирам как някой може да направи подобно нещо. Какъв е смисълът? Толкова хора гладуват, нямат достатъчно храна. Как може да се стигне дотам да изхвърляме толкова много? Наистина е отчайващо. В такива моменти ти идва да напуснеш работа, а Бог ми е свидетел колко обичам професията си“, твърди управителят на Delhaize в Белгия Матийо Тилман.

В Швеция атаката идва посред нощ. В един от супермаркетите на популярна верига температурата във фризерите достига 50 градуса.  „Изхвърлихме всичко. Всички замразени продукти“, обясни Енгла Ингвал, която е ръководител продажби в ICA Baronen.

Подобен случай е регистриран и в Естония, където температурата в хладилната система на супермаркет също достига 50 градуса. Проблемът е овладян бързо, без значителни щети. В Ирландия са засегнати 13 супермаркета, а във Великобритания под ударите попадат фризери в складове на доставчици на храни.

Британският национален център за киберсигурност съобщи, че се е наложило да работи извънредно през нощта, за да предупреди потенциално засегнатите от хакерската атака. Става въпрос за две компании, доставящи храни, чиито хладилни складове са започнали да се размразяват, след като температурата изненадващо се е повишила до 100 градуса. По това време обаче засегнатите помещения са били празни, така че не се е наложило изхвърляне на стоки.

Центърът за киберсигурност призова бизнеса да спре да използва системи, чийто експлоатационен срок отдавна е изтекъл, и да инвестира в защитни решения, които не са свързани с интернет. Предупреждението е, че подобни хакерски атаки могат да бъдат насочени и срещу енергийните и водоснабдителните системи.

Атаките срещу супермаркетите поставят и един по-голям въпрос – доколко защитени са технологичните системи, на които разчитат цели сектори от икономиката. За подобни рискове предупреди и управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева.

„Може би най-сериозното безпокойство е свързано с киберриска, който поражда опасения от финансови сътресения, прекъсвания в работата на инфраструктурата или дори по-тежки последици“, заяви управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева.

Но киберсигурността не е въпрос само на големи компании и институции. Все повече устройства в домовете ни – от камерите и отоплителните системи до пералните и автомобилите – са свързани с интернет. Добрата новина е, че има сравнително лесни начини да ограничим рисковете.

„Най-важното е устройствата да се актуализират редовно. Ако не инсталирате актуализациите за сигурност, оставяте системите си незащитени срещу уязвимости, които хакерите вече познават. Другата важна стъпка е двуфакторното удостоверяване, което прави достъпа до вашата мрежа много по-труден“, подчерта Киърън Мартин, който е бивш ръководител на британския Национален център за киберсигурност.

Защото в свят на все повече свързани устройства сигурността зависи не само от технологиите, но и от начина, по който ги използваме.