Сюзанна Арутюнян-Василевска е директор на Пловдивския драматичен театър, който от години се превърна във властелин на тенденции и нови провокации към публиката. За новия сезон, в който трупата отбелязва 145-годишнина, за мисията на театъра в криза и за ролята на артистите в оцеляването на човешкия дух разговаряме с Сюзанна Арутюнян-Василевска.

- Г-жо Василевска, Пловдивският театър влезе в своята респектираща 145-годишнина. Как трупата ще я отбележи и ще има ли специални събития извън представленията?

- 145 години са внушителна история, която носи и огромна отговорност. Пловдивският театър е институция с памет, характер и собствено място в развитието на българската театрална култура. За нас тази годишнина е повод да погледнем към изминатия път, но и да помислим как продължаваме да развиваме театъра днес.

Не искаме юбилеят да се изчерпи с една тържествена вечер. Подготвяме различни събития и инициативи през целия сезон, с които да представим историята на театъра, неговите хора и връзката му с публиката.

Една от новите ни инициативи е собствен театрален подкаст, който планираме да стартира в края на ноември в YouTube канала на Драматичен театър–Пловдив. Предвиждаме по два епизода месечно през целия сезон. Ще срещаме публиката с хората, които създават театъра – не само с актьори и режисьори, но и с колегите от техническите служби, ателиетата и всички онези професионалисти, чиято работа остава зад сцената. Искаме да разкажем за техните професии, за живота в театъра и за любопитните истории, които публиката обикновено няма как да научи.

Ще развиваме активно и изложбената си програма. На 17 октомври открихме „Артистът няма възраст“ – фотографски проект на Георги Вачев, част от програмата на Международните фотографски срещи 2026. В своите портрети той представя твореца отвъд възрастта и професията, като улавя характера, човешкото присъствие и отдадеността към изкуството, която не се измерва с години.

През следващата година предстоят и две интересни инициативи с млади творци – изложба на театрални плакати, вдъхновени от „Влюбеният дирижабъл“, създадени от ученици от Националната художествена гимназия, и изложба на студенти по сценография от АМТИИ, посветена на „Одисей“. Така даваме възможност на младите художници да работят по теми, свързани с нашите спектакли, и да представят своя поглед към тях.

Особено важна за нас е и социалната ангажираност на театъра. С подкрепата на Холдинг КЦМ 2000 започваме инициатива, чрез която всеки месец ще представяме спектакъл със специално подготвени субтитри за глухи и слабочуващи зрители. За мен достъпността до културата трябва да бъде постоянен ангажимент на една обществена институция.

И, разбира се, подготвяме специално отбелязване на самата годишнина на 11 декември. Засега ще запазя подробностите в тайна, но мога да обещая, че ще отбележим този ден по забележителен начин. Скоро ще разкрием повече.

- Тази годишнина идва на фона на тежка стагнация и рестрикции спрямо сценичните изкуства. Каква програма залагате въпреки това? Колко премиери ни очакват до края на сезона, след като две се случиха в рамките на „Сцена на кръстопът“?

- Финансовата ситуация в сценичните изкуства безспорно е сложна и изисква от нас много внимателно планиране. Но смятам, че именно в подобни периоди се проявяват професионализмът, креативността и управленските умения на един екип.

Институция като Драматичен театър – Пловдив не може да си позволи компромис с художественото качество, с професионалните стандарти или с отношението към публиката. Това, разбира се, не означава да пренебрегваме финансовите ограничения. Напротив – означава да вземаме разумни решения, да разпределяме отговорно ресурсите си и да търсим възможности за развитие дори в трудни обстоятелства.

Имаме сериозни основания да защитаваме това ниво. По комплексната оценка за 2025 година Драматичен театър – Пловдив зае първо място със 137 точки. През 2026 година получихме и най-високите отличия на двете национални театрални награди – „Икар“ за най-добър спектакъл за „Берлин, Берлин“ и „Аскеер“ за най-добро представление за „Влюбеният дирижабъл“. Това е изключително признание за труда на целия ни екип, но и отговорност да продължим да поддържаме същото художествено равнище.

Затова не сме намалили творческите си амбиции. През 2026 година реализирахме шест премиерни заглавия, а за сезон 2026/2027 сме заложили нови проекти на Камерна и Голяма сцена и на Античния театър. Част от тях ще имат своите премиери през пролетта и лятото, а други – в началото на следващия театрален сезон.

След „Английски прозорец“ и „Нирвана“, с които открихме сезона, предстоят „Интимна комедия“ от Ноел Ковард, „Новият брой“ от Богдан Русев, „Две“ от Таня Шахова, „Хамнет“ по романа на Маги О'Фарел и, разбира се, „Одисей. Море на живите“.

През 2027 година ни предстои и още едно изключително събитие – ще отбележим 20 години от създаването на „Лекция №1 – За народното творчество“ на Камен Донев и неговото юбилейно 600-тно представление. На 14 април в Зала 1 на НДК ще отпразнуваме този забележителен път заедно с публиката.

Премиерата на спектакъла е на 16 октомври 2007 година и едва ли някой от нас тогава е предполагал, че ще се превърне в подобно явление. Двадесет години по-късно той продължава да пълни залите, да събира поколения зрители и да предизвиква същия възторг. Стотици хиляди хора са преживели тази среща с неповторимия талант на Камен Донев, а реплики от спектакъла отдавна живеят свой собствен живот.

За мен това е едно от забележителните явления в съвременната българска театрална история. Камен създаде свой собствен сценичен език, в който хуморът, импровизацията, музиката, танцът и наблюденията върху човешката природа се срещат по неповторим начин. Последваха „Лекция №2“ и „Лекция №3“, които затвърдиха успеха и изградиха цял един разпознаваем театрален свят.

Изключително щастливи сме, че Камен Донев е част от историята на Пловдивския театър вече две десетилетия и че имаме привилегията да бъдем негов творчески дом през всички тези години.

Подготвяме достойно отбелязване на този двоен юбилей, но мога да издам и още нещо – Камен вече работи върху нова изненада за своите почитатели, която очакваме през есента на 2027 г. Засега ще оставим любопитството на публиката да поработи.

Програмата ни е амбициозна и реализацията ѝ ще изисква много добра организация и финансова дисциплина. Но вярвам, че театър с нашите традиции и постигнати резултати трябва да продължи да се развива, независимо от трудностите.

- Какви тенденции чертае сезонът?

- Продължаваме да развиваме няколко художествени посоки, които вече са се превърнали в част от идентичността на Пловдивския театър. Една от тях е работата със силни литературни произведения и превръщането им в самостоятелни сценични светове. „Хамнет“ е пример за този интерес.

Друга посока е съвременната драматургия и създаването на нови текстове специално за нашия театър. „Новият брой“ на Богдан Русев е точно такъв проект.

За мен е важно и развитието на собствената ни трупа. През този сезон Константин Еленков прави своя режисьорски дебют, а Елена Кабасакалова и Ивана Папазова ще имат възможност за нова творческа среща на Камерна сцена.

Продължаваме и работата с режисьори от различни поколения, сред които Стайко Мурджев и Владислав Стоименов. Интересен пример за последователността в нашата работа с млади творци е Патрисия Господинова. Запознахме се с нея още по време на първото Театрално изложение, което организирахме. Тази година тя участва със свой спектакъл в програмата на „Сцена на кръстопът“, след като го представи на второто издание на изложението. А сега ѝ предстои да постави спектакъл с актьори от нашата трупа. Именно това е една от целите на Театралното изложение – да не бъде просто еднократна среща, а да създава реални възможности за бъдеща съвместна работа.

В репертоара ни има място за комедия, психологически театър, съвременни текстове и големи сценични форми. Това разнообразие е съзнателен избор. Пловдивският театър има силна трупа и публика с различни интереси и очаквания. Нашата задача е да им предложим стойностни художествени срещи.

- Един от утвърдените артисти – Константин Еленков, дебютира с „Интимна комедия“. Разкажете повече за проекта, актьорския състав и концепцията.

- За мен е много важно артистите в нашата трупа да имат възможност да реализират собствените си творчески идеи. Константин Еленков е актьор с натрупан сценичен опит и ярка индивидуалност. Решението му да поеме нова творческа отговорност е интересна стъпка в неговото професионално развитие.

„Интимна комедия“ е по „Личен живот“ (Private Lives) на Ноел Ковард – една от най-известните комедии на английската драматургия. Това е пиеса за любовта, брака, ревността и сложните отношения между хора, които трудно могат да бъдат заедно, но очевидно не могат и един без друг.

Комедията е особено интересен жанр, когато зад хумора се откриват разпознаваеми човешки ситуации. Тогава смехът придобива и друго измерение – позволява ни да се погледнем отстрани.

Планираме премиерата на 13 и 14 февруари 2027 г., непосредствено около Деня на влюбените. Струва ми се много подходящ момент за една комедия, която разглежда любовта с толкова ирония и остроумие.

- „Новият брой“ – каква история разказва пиесата, писана от Богдан Русев за Драмата? Как се роди това партньорство?

- „Новият брой“ е съвременна комедия, написана от Богдан Русев специално за Драматичен театър – Пловдив. Действието се развива в редакцията на списание „Линия“ – най-популярното и влиятелно лайфстайл издание в страната.

Публиката ще попадне в един свят на редакционни срокове, амбиции, професионални съперничества, лични отношения и ситуации, в които границата между публичния образ и действителността често се размива.

Богдан Русев е автор с ярко чувство за хумор, усет към съвременния език и способност да улавя абсурдите на обществото, в което живеем. За нас е ценно, че създава оригинален драматургичен текст специално за нашата сцена.

Режисьор ще бъде Владислав Стоименов – един от интересните млади режисьори, носител на „Аскеер“ 2023 в категория „Изгряваща звезда“ за спектакъла „Арт“ от Ясмина Реза и номиниран за „Икар“ 2024 за режисьорски дебют.

Планираме премиерата през април 2027 година на Камерна сцена. Очаквам да се получи много жив, съвременен и забавен спектакъл, който зад комедийните ситуации ще предложи и доста точни наблюдения върху обществото ни.

- Разкажете повече за спектакъла „Хамнет“, който аз намирам като едно интересно продължение на работата на Пловдивския театър с романите на Барико, които не са драматизирани, но са филмирани, а в някаква степен и с „Отблизо“.

- „Хамнет“ е един от най-сериозните и амбициозни проекти, които подготвяме за следващата година. И съм особено щастлива, че именно Пловдивският театър ще представи тази пиеса за първи път в България.

Успяхме да придобием правата за българска постановка на официалната театрална адаптация на едноименния световен бестселър на Маги О'Фарел. Драматизацията е дело на изключително авторитетната британска драматуржка Лолита Чакрабарти.

Пиесата е създадена за Кралската шекспирова компания във Великобритания и има своята световна премиера през 2023 г. в театър „Суон“ в Стратфорд на Ейвън – родния град на Шекспир. След огромния успех постановката се пренася в лондонския Уест Енд, а през 2026 година достига и до американската публика с турне в Чикаго, Вашингтон и Сан Франциско.

Междувременно историята придоби и изключителна международна популярност благодарение на филмовата екранизация на режисьорката Клои Жао с Джеси Бъкли и Пол Мескал. Филмът получи осем номинации за „Оскар“, а Джеси Бъкли спечели отличието за най-добра актриса. „Хамнет“ беше отличен и с наградата BAFTA за изключителен британски филм.

Но за мен най-интересното в тази история е нейният човешки мащаб. Тя ни отвежда в семейството на Уилям Шекспир и съпругата му Агнес, които преживяват загубата на своя 11-годишен син Хамнет. Това е разказ за любовта, скръбта, паметта и способността на изкуството да преобразява човешкото страдание.

В центъра на историята стои и една жена, която обикновено остава в сянката на великия драматург. Тъкмо тази различна гледна точка прави произведението толкова въздействащо.

Режисьор на българската постановка ще бъде Стайко Мурджев, с когото ни предстои много интересен творчески процес. Вярвам, че неговият сценичен език и чувствителност към психологическата дълбочина на персонажите ще открият собствен прочит на произведението.

Правилно отбелязвате връзката с предишната ни работа по романите на Алесандро Барико. Отдавна ни интересува възможността литературата да бъде превеждана на езика на театъра, без да губи своята сложност и емоционална сила.

„Хамнет“ продължава тази линия, но същевременно ни поставя пред ново художествено предизвикателство. Ще работим с утвърден международен драматургичен текст, който вече има впечатляваща сценична история, и ще създадем негова самостоятелна българска интерпретация.

Предвиждаме премиерата на Голяма сцена в началото на следващия театрален сезон.

- Две актриси на сцената – Елена Кабасакалова и Ивана Папазова, това е обещание. Какво представлява този спектакъл?

- „Две“ е много интересен проект, който събира на сцената две от утвърдените актриси на нашия театър – Ивана Папазова и Елена Кабасакалова, в образите на две изключителни жени в българската литература – Елисавета Багряна и Дора Габе.

Пиесата на Таня Шахова изгражда въображаема среща между двете големи поетеси, чиито съдби, характери и творчество са оставили трайна следа в българската култура. Това е възможност да надникнем отвъд познатите им литературни образи и да открием жените зад тях – с техните чувства, противоречия, съперничества и човешка уязвимост.

За мен е особено вълнуващо, че именно Ивана и Елена ще се срещнат в тези роли. И двете притежават силна сценична индивидуалност и богат актьорски опит, а подобен текст предоставя прекрасно пространство за истинско актьорско партньорство.

Режисьор на спектакъла ще бъде Патрисия Господинова, а премиерата е планирана за 11 септември 2027 година на Камерна сцена.

- На финала – затваряте една мащабна линия на развитие, един впечатляващ цикъл, с „Одисей. Море на живите“. Връщате се към началото. Какво да очаква публиката?

- „Одисей“ има особено място в съвременната история на Пловдивския театър. От премиерата си през 2019 г. спектакълът извървя впечатляващ път и се превърна в едно от емблематичните заглавия в нашия репертоар.

С „Одисей. Море на живите“ се връщаме към този художествен свят, но с нова творческа амбиция и в съвсем различен мащаб.

Не подготвяме просто пренасяне на съществуващия спектакъл на открита сцена. Създаваме нов проект, замислен специално за Античния театър в Пловдив, който ще използва възможностите на това изключително пространство и ще развие познатата история чрез нови сценични решения.

Поемаме и сериозно технологично предизвикателство. Работим върху идеи за синхронизирано движение на сценични обекти, сложни пространствени композиции и визуални картини, които изискват специална техническа подготовка. Музиката, движението и взаимодействието между големи групи изпълнители ще имат съществено място в спектакъла.

Особено вълнуващо е, че проектът обединява различни поколения и сценични професии. В него ще участват актьори от настоящия състав на „Одисей“, нови млади артисти, танцов ансамбъл и Академичният хор на АМТИИ, както и други музиканти и изпълнители.

Режисьор отново е Диана Добрева, а текстът е на Александър Секулов.

Има нещо много символично в това завръщане точно през 145-годишния сезон. Одисей е герой, който непрекъснато пътува, преодолява изпитания и търси пътя към дома. А театърът също има своя памет, своите пътувания и своите завръщания.

Надявам се „Одисей. Море на живите“ да бъде събитие, което ще остане в културната памет на Пловдив. Подготвяме го с такава амбиция.

- Отново избирате подход с кастинг и лаборатории. Разкажете подробности – кои участват, кой е екипът, кога е премиерата?

- При проект с подобен мащаб кастингът е само част от един продължителен творчески процес. Работата по „Одисей. Море на живите“ вече започна през октомври с творческа лаборатория, в която участват актьорите от настоящия спектакъл. Сега към тях предстои да се присъединят и младите артисти, избрани след проведения кастинг.

Вече приключихме двата кръга на кастинга, по време на които се срещнахме с много талантливи млади актьори. Интересът беше голям, а изборът се оказа по-труден от очакваното. Затова заедно с творческия екип решихме да дадем възможност на повече кандидати да продължат участието си в процеса. Не искахме да ограничаваме избора предварително, когато виждаме толкова интересни млади артисти.

От 2 до 13 ноември те ще се включат в следващия етап на творческата лаборатория, като част от участниците ще продължат работата си и до края на месеца. Това е период, в който режисьорът и екипът ще имат възможност да работят с тях в реална творческа среда, да проследят взаимодействието им с останалите актьори и постепенно да оформят окончателния състав.

Спектакълът ще обедини актьорите от настоящия „Одисей“ с нови изпълнители. Предвиждаме участие на танцов ансамбъл и Академичния хор на АМТИИ, както и на други музиканти и артисти. При подобен проект е важно всички тези участници да изградят общ сценичен език, затова отделяме толкова време на предварителната подготовка.

Основният репетиционен период ще започне през април 2027 година, а премиерните представления са насрочени за 2 и 3 юни 2027 година на Античния театър в Пловдив. Билетите вече са в продажба в мрежата на Eventim.

За нас това е голямо предизвикателство, но имаме достатъчно време за подготовка и много мотивиран творчески екип. Искаме публиката да види не просто нова версия на познатия „Одисей“, а спектакъл, който е създаден специално за Античния театър и предлага различно сценично преживяване.

И може би това е най-точният начин да обобщя какво означава за нас 145-годишнината. Имаме огромно уважение към историята на Пловдивския театър, но не искаме да живеем единствено с неговите минали успехи. Искаме да създаваме нови, да даваме възможности на талантливи хора и да продължаваме да печелим доверието на публиката. Защото авторитетът на една културна институция не се определя само от годините зад нея, а от това, което прави днес, и от смелостта ѝ да мисли за утре.