Новоизбраният вицепрезидент Кирил Вълчев очаква промени в Закона за българския език между първо и второ четене в парламента.

„Сигурен съм, че между двете четения ще има подобрения в Закона за българския език“, заяви той в предаването „Денят започва с Георги Любенов“.

Според него една от основните теми трябва да бъдат надписите в публичното пространство. Вълчев посочи, че обликът на българските градове често е „визуална шльокавица“ и призова да се въведат ясни правила за използването на българския език.

Той припомни, че Законът за транслитерацията от 2009 г. се отнася до изписването на наименования, но според него е необходимо новият закон да уреди по-широко надписите върху сгради, обекти и в публичната среда.

Вълчев се обяви и за задължителни надписи на чужд език на подходящи места. По думите му България като туристическа държава трябва да бъде разбираема за чуждестранните си гости, включително чрез информация на английски език.

В интервюто той коментира и резултата от президентските избори. Според него победата на Илияна Йотова е важен исторически момент, тъй като за първи път България избира жена за държавен глава.

„На тези избори спечели идеята за президентство на съгласието, а не на барикадата“, заяви Вълчев.

Той не се съгласи с твърденията, че Русия е спечелила изборите чрез победата на Йотова. По думите му са надделели „пробългарските сили“, а раздаването на подобни определения не помага на обществения разговор.

Вълчев подчерта, че победата на кандидат-президентската двойка е резултат от подкрепата на избиратели с различни политически убеждения. Той отхвърли и спекулациите, че президентството или ще бъде в зависимост от изпълнителната власт, или неизбежно ще влезе в конфликт с нея.

Като все още изпълняващ длъжността генерален директор на БТА Вълчев коментира и параметрите на държавния бюджет. Той подкрепи по-високото увеличение на възнагражденията на учителите, но настоя подобно отношение да има и към журналистите в обществените медии – БНТ, БНР и БТА.

По думите му към тази група трябва да бъдат прибавени и работещите в библиотеки, музеи, галерии, театри и читалища, както и младите български дипломати, чиито възнаграждения също изостават.

Вълчев постави и въпроса за системна подкрепа за българските медии зад граница. Според него финансирането им не трябва да зависи от ежегодни решения или от смени на правителства, а да бъде заложено дългосрочно в държавния бюджет.

Той определи намаляването на общественото напрежение като една от големите задачи през следващите месеци. Вълчев припомни думите на създателя на Дарик радио Радосвет Радев, че след изборната неделя идва понеделникът, в който всички отново трябва да живеят заедно в една държава.

По темата за скандала с помилванията бъдещият вицепрезидент отказа да даде категорична оценка, тъй като не разполага с всички факти. Той обаче заяви, че парламентът може да обсъди дали процедурите да не бъдат уредени със закон, а не с президентски указ.

Вълчев коментира и бъдещето на БТА, като посочи, че изборът на негов наследник е решение на парламента. Той заяви, че оставя агенцията „във възход“, и подчерта като важно постижение свободния достъп до новините на БТА и липсата на жалби за работата ѝ по време на предизборната кампания.