"Бюджет 2027 е тежък камион с отказани спирачки, който лети надолу по склона към пропастта и ние трябва да го спрем и да го върнем обратно нагоре по склона. Това е задачата пред нас", заяви преди дни премиерът Румен Радев.

„Ако трябва да допълня алегорията, камионът няма и шофьор. Всъщност идеята на Бюджет 2027 е шофьорът да се качи в камиона и да започне да прави завой, преди да падне в пропастта. Проблемът според мен е, че бюджетът осъзнава това, а правителството също осъзнава този проблем. Но не иска да прави твърде рязък завой, за да не друса пътниците“, коментира в „Тази неделя“ икономистът Георги Ангелов.

„Това всъщност е основният проблем според мен, а мисля, че имаме нужда от по-рязък завой. Защото тази година, 2026 г., ще имаме най-големия бюджетен дефицит за последните 30 години – близо 6% от брутния вътрешен продукт. Виждаме какви резултати води това: висока инфлация и раздуване на дълговете. Оттам всъщност се надува един финансов балон, който, ако се спука, ще има много тежки последици. Спомняме си преди 15 години, когато предишният такъв финансов балон се спука. Колко години след това не можехме да се възстановим“, отбеляза той.

„Това е рискът. Осъзнаването на проблема според мен е положително. Прави се опит за завой, което също е положително, но той е лек и плавен, за да не се друса. Според мен е по-добре да направим по-рязък завой, но да избегнем пропастта, отколкото да се притесняваме дали на някой му друса“, коментира Ангелов.

„Добрата новина е, че няма новини, защото немалка част от експертната общност очаквахме, че бюджетът ще се забави между понеделник и петък. Тук, впрочем, трябва да отправим критика към правителството, че за поредна година не беше спазена процедурата и бюджетът не беше представен до края на октомври – по очевидни изборни причини. Това щеше малко да навреди най-вероятно на изборния резултат на кандидата за президент, излъчен от управляващата партия. Но очаквахме, че може би ще има още нещо скрито. Дали е имало такова или не, не е много ясно. Не е ясно и дали е имало финална корекция, защото видяхме доста сериозна престрелка около опит за заграбване на частните пенсии“, коментира икономистът Адриан Николов.

„Това не се материализира. Не е много ясно дали е било заложено в бюджета, дали е било финално коригирано, или не, но там наистина има нещо, което знаем, че го няма. Правителството прави това, което обещава да прави – прилага един известен набор от временни мерки. Важно е да кажем, че част от нещата, които позволяват дефицитът да не бъде по-висок спрямо предишната година, са еднократни мерки.

Свръхпечалбата може би е най-голямата такава мярка. Тя генерира доста сериозна опозиция от страна на бизнеса, който очаквано ще бъде засегнат, защото обхваща доста широк спектър от българската икономика“, коментира още той.

„Не знаем точно как е трябвало да се случи мярката с втория стълб – дали става дума за временна мярка за една-две години, след което се възстановява нормалният механизъм, или промяната ще бъде постоянна. Ако е временна мярка, това означава, че на практика лишаваме всички работещи от спестявания в размер на няколко хиляди евро. Повечето хора биха натрупали приблизително толкова в рамките на две или три години в частния пенсионен стълб“, посочи Адриан Николов.

„Ако вземем предвид и дългосрочното олихвяване, тъй като става дума за инвестиционна сметка, каквато представлява вторият стълб на пенсионното осигуряване, това би означавало доста сериозно намаление. Възможно е човек да получава с няколко хиляди евро по-малко, когато човек се пенсионира. Това може би би помогнало до известна степен да се закърпи дупката, но в никакъв случай не би я затворило. Все пак говорим за няколко милиарда липсващи средства в бюджета на ДОО, които по никакъв начин нямаше да бъдат поправени с този подход“, коментира икономистът.

„Ако това наистина щеше да е временна мярка, отново трябва да разкритикуваме правителството, защото една от големите мантри, които те ни предлагаше по време на предизборната кампания, беше, че ще престане да прави бюджети с временни мерки, а постепенно закърпване на ситуацията до идването на следващите управляващи. Но въпреки тези обещания виждаме, че и в момента се действа именно по този начин“, отбеляза още той.

„2026 г. е толкова зле, че на нейния фон бюджетът за 2027 г. изглежда като подобрение. Но ако погледнем последните 30 години, дефицитът през 2027 г. също ще бъде един от най-високите. Няма да е най-високият, защото 2026 г. ще заеме това първенство. Но 2027 г. отново ще бъде в топ 3 или топ 4 на годините с най-големи дефицити през последните 30 години“, коментира Георги Ангелов.

„Правителството ни представя по-ниското от двете числа. Но това, което ще интересува Европейската комисия, е по-високото. Тоест Европейската комисия гледа второто число. Това е индикаторът, който трябва да следим, защото в крайна сметка се намираме в процедура за прекомерен дефицит. А тази процедура се основава именно на начислена база. Според Европейската комисия ние консолидираме спрямо ситуацията през 2026 г., но го правим по-бавно, отколкото ни представя нашето правителство. Тоест някъде по средата сме. В момента сме едва в началото на ноември. Имаме още няколко седмици, докато чуем окончателната оценка на Брюксел относно това, което ни се представя като бюджет“, отбеляза Адриан Николов.

„Според плановете на правителството ще продължим да бъдем в процедурата до 2029 г. Това е максималният срок, който ни се отпуска, за да намалим дефицита. Тоест не сме особено амбициозни да го намалим по-бързо. По принцип, когато става дума за богатите страни, Европейската комисия не може да им направи кой знае какво. Но при по-бедните държави, които са получатели на европейски фондове, Комисията действително може да спре еврофинансирането. Ние сме сред тези държави. Всъщност сме един от най-големите получатели на европейски средства, тъй като сме най-бедната страна. Като дял от брутния вътрешен продукт получаваме най-много. Съответно сме и най-зависими от този ресурс. Ако искаме да го загубим, Европейската комисия може сравнително лесно да ни спре еврофондовете. Грубо казано, може да ни затегне кранчето на европейските пари, които получаваме“, заяви Георги Ангелов.

„Надявам се, че правителството ще избегне ситуацията, в която се стига до такова писмо. Все пак се надявам, че обявените мерки са били предварително съгласувани с Европейската комисия и няма да се стигне до писма и подобни заплахи“, допълни още той.

„Това помпане на дефицита помпа и инфлацията. Защото по този начин се налива парична маса, която нараства по-бързо, отколкото производството“, заяви Ангелов.

По думите му през 2026-та година ще обеднеем, защото това ще бъде наистина най-големият дефицит. А за съжаление голяма част от дефицита се случва последните 3 месеца на годината.

„Октомври, ноември, декември. Тоест, в края на тази година ще усети най-високата инфлация и за това трябва да намалим дефицита“, отбеляза той.

Относно административната реформа Адриан Николов заяви, че става въпрос за много ранна фаза.