Три години след стрелбата заради гараж в пловдивския квартал „Кършияка“ казусът започва отначало в съдебната зала. Редник Димитър Христакиев е с отменена присъда, а делото срещу него ще бъде разгледано наново от Военен съд – Пловдив, но от друг съдебен състав и още от фазата на разпоредителното заседание. Това реши Военно-апелативният съд, който отмени изцяло постановената през октомври миналата година осъдителна присъда.
Магистратите са установили сериозни процесуални нарушения в работата на първата инстанция, свързани с анализа на доказателствата, оценката на свидетелските показания и мотивите, с които съдът е достигнал до изводите си за вината на военнослужещия. Според въззивния състав, въпреки че мотивите към присъдата са с внушителния обем от 42 страници, те не покриват дори минималните изисквания за аргументиране на съдебния акт.
Случаят, който започна с конфликт за неправилно паркиран автомобил и завърши с прострелването на двама души, отново ще бъде разглеждан в детайли, като съдът ще трябва да отговори на редица въпроси, останали без ясен отговор в първоначалната присъда.
Инцидентът се разигра на 21 октомври 2023 година в района на моста на Герджика, на улица „Въча“ в Кършияка. В основата на конфликта бе автомобилът на редник Димитър Христакиев, който бил паркиран пред гараж и пречел на неговия собственик Марио Маринов.
След като установил, че достъпът до гаража му е възпрепятстван, Маринов потърсил съдействие от полицията. Междувременно възникнал конфликт между него и военнослужещия, който прераснал във физическа саморазправа.
При последвалото напрежение Христакиев извадил пистолет и произвел един изстрел. Куршумът преминал през тялото на Марио Маринов и ранил намиращия се наблизо Димитър Методиев. Така с един изстрел бяха простреляни двама души.
Още от началото на разследването основният спор бе около това кой е провокирал конфликта и при какви обстоятелства е използвано огнестрелното оръжие. Защитата на редника поддържаше тезата, че той е бил нападнат и е стрелял, за да защити живота и здравето си. Според обвинението обаче реакцията му е била прекомерна и е представлявала опит за умишлено умъртвяване при превишаване пределите на неизбежната отбрана.
През октомври 2025 година Военен съд – Пловдив постанови осъдителна присъда срещу Христакиев. Той бе признат за виновен за опит за убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана, както и за незаконно държане на боеприпаси.
Военнослужещият получи три години лишаване от свобода, чието изпълнение бе отложено с четиригодишен изпитателен срок. По делото бе установено, че в жилището му са открити 60 патрона калибър 7,62х39 мм, които според обвинението са боеприпаси, използвани в Българската армия и непродаващи се в търговската мрежа.
Съдът постанови и отнемане на пистолета „Глок“, както и на откритите патрони. На Христакиев бяха възложени и над 6000 лева разноски по делото.
Присъдата обаче не удовлетворяваше нито защитата, нито частното обвинение. Адвокатът на Христакиев Пламен Бонев настоя за оправдаване на клиента си и по двете обвинения, докато представителят на пострадалите поиска по-тежко наказание, близко до максималния предвиден в закона размер.
Така делото стигна до Военно-апелативния съд, който трябваше да се произнесе както по възраженията на защитата, така и по искането на частното обвинение за увеличаване на наказанието.
Преди дни магистратите излязоха със своето решение. В него въззивният съд посочва, че и двете жалби са основателни, макар магистратите да не споделят всички изложени в тях аргументи.
Основният проблем, установен при проверката, е липсата на задълбочен и последователен анализ на доказателствата. Според апелативните съдии от мотивите към присъдата не може да се проследи как първата инстанция е формирала вътрешното си убеждение и по какъв начин е достигнала до изводите за виновността на Христакиев.
„Въпреки значителния обем от 42 страници, не е покрит минималният стандарт на основните правни изводи и изисквания към съдържанието на мотивите“, посочват магистратите.
Съдът обръща внимание, че в мотивите липсват ясни съображения защо едни свидетелски показания са кредитирани, а други са отхвърлени. Не е направено и необходимото съпоставяне между показанията на очевидците, експертните заключения и видеозаписите от охранителните камери, които според въззивния състав имат съществено значение за изясняването на цялостната картина на инцидента.
Вместо самостоятелен анализ на доказателствата, голяма част от съдебния акт представлявала преразказ на проведените заседания, пледоариите на страните и съдържанието на експертните заключения.
Още по-съществено нарушение апелативните съдии откриват в начина, по който първата инстанция е използвала обясненията на подсъдимия, дадени по време на досъдебното производство.
Според решението Военният съд е съпоставял тези обяснения с казаното от Христакиев в съдебната зала, без да ги е приобщил към доказателствата по предвидения в Наказателно-процесуалния кодекс ред. Така съдът е изградил изводи за противоречия в показанията му, без да е спазил необходимата процедура.
Подобен проблем е установен и при използването на протоколи от разпити на свидетели, които не са били приобщени по надлежния процесуален ред. Според апелативния състав това е ограничило правото на защита и представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Един от най-съществените акценти в решението е свързан с неизбежната отбрана – основната теза, на която защитата на Христакиев изгради позицията си през целия процес.
Адвокатът му поддържа, че военнослужещият е бил нападнат, че му били нанесени множество удари в областта на корема и че се е оказал в ситуация, от която единственият изход бил да използва оръжието си. Според защитата той произвел само един изстрел, за да прекрати нападението, а непосредствено след това се обадил на телефон 112 и изпълнил указанията на спешните служби.
Въззивният съд намира, че първата инстанция не е дала необходимите отговори на тези възражения.
Магистратите поставят редица конкретни въпроси, които е трябвало да бъдат изследвани. Имало ли е действително нападение от страна на Марио Маринов? Застрашавало ли е то пряко и непосредствено живота или здравето на Христакиев? Каква е била интензивността на физическата агресия и съответствала ли е употребата на огнестрелно оръжие на конкретната опасност?
В решението се обръща внимание и на обстоятелството, че според приетото от първата инстанция между двамата е имало разгорещен разговор, приближаване и физически действия, включително два удара от страна на пострадалия.
Апелативните съдии подчертават, че използването на по-ефикасно средство за защита не означава автоматично превишаване пределите на неизбежната отбрана. Това трябва да се преценява във всеки конкретен случай, като се отчитат всички обстоятелства – характерът на нападението, неговата интензивност и възможностите за защита.
От друга страна, въззивният състав отбелязва, че първата инстанция е приела за възможно Христакиев да е предотвратил нападението по друг начин – чрез устно предупреждение, показване на законно притежаваното оръжие или предупредителен изстрел. Този извод обаче също не е подкрепен с достатъчно задълбочена правна аргументация.
Не е изяснено и защо съдът приема, че деянието е останало недовършено по независещи от подсъдимия причини, както и дали действията му след изстрела имат значение за приложението на разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от НК, на която защитата изрично се позовава.
Според нея Христакиев не следва да носи наказателна отговорност за опита, ако по собствена подбуда е предотвратил настъпването на престъпните последици.
По всички тези въпроси първата инстанция не е изложила конкретни мотиви.
Проблеми в мотивите на първата инстанция апелативният съд открива и по второто обвинение – за незаконно държане на боеприпаси.
Припомняме, че при претърсването в жилището на Христакиев бяха открити 60 патрона калибър 7,62х39 мм, образец 1943 г., с маркировка „10 70“ и стоманен сърдечник с бронебойно действие.
Защитата оспорваше обвинението с аргумента, че подобни боеприпаси са били достъпни в търговската мрежа и са могли да бъдат закупени свободно.
В решението си апелативните съдии посочват, че първата инстанция не е направила достатъчен анализ на доказателствата, за да установи по категоричен начин фактическата власт на Христакиев върху боеприпасите и обстоятелствата около тяхното притежание.
Не са обсъдени в необходимата пълнота свидетелските показания, експертизите и останалите материали по делото. Липсва и ясен отговор на възражението, че патроните са били закупени от търговската мрежа.
По време на въззивното производство са събрани и допълнителни доказателства, които според съда могат да имат значение при новото разглеждане на делото. Апелативната инстанция обаче приема, че не може да замести липсващите мотиви на първия съд и сама да извърши анализа, който той е бил длъжен да направи.
Интересен момент в съдебното производство е, че решението за отмяна на присъдата не е резултат единствено от жалбата на защитата.
Частното обвинение също атакува постановения съдебен акт, като настоява за по-тежко наказание за Христакиев. Според повереника на пострадалите първата инстанция неправилно е преценила съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и е наложила прекалено леко наказание.
Частният обвинител е настоявал санкцията да бъде ориентирана към пет години лишаване от свобода.
Апелативният съд обаче не стига до произнасяне по въпроса за справедливостта на наказанието, тъй като установените процесуални нарушения налагат цялостна отмяна на присъдата.
Магистратите обръщат внимание и на още един пропуск – първата инстанция неправилно е отчела самото превишаване пределите на неизбежната отбрана като смекчаващо отговорността обстоятелство, въпреки че то вече е включено в състава на престъплението. Според въззивния състав едно и също обстоятелство не може да бъде отчитано два пъти при определянето на наказанието.
При новото разглеждане съдът ще трябва да анализира доказателствата в тяхната цялост, да обсъди всички възражения на страните и да изложи ясни и конкретни мотиви за крайните си изводи.
Още от категорията
Виж всички
Кърваво меле с ножове и саби в Асеновград! Четирима са ранени, а двама - с присъди
