Градинките в Пловдив. Не са малко, даже напоследък се роят такива пред блокови пространства, а чевръсти и сръчни пловдивчани ги превръщат в малки оазисчета сред сивотата на панелите. Но има градинки, които са по-особени. Те са оживели в годините, за тях се разказват легенди, а в много от случаите са свързани с историята на града ни. Известната градинка „срещу Света Петка“ е една такава градинка. И дори сега там да няма особен живот и тя да не е особено атрактивна, едно време не е било така... 

Ето какво разказва, преди да почине, Тодор Тодоров – Африката преди десетина години на пловдиския журналист и писател Евгений Тодоров, което той е описал в третата част на книгата си "Запомнете Пловдив":

„Там беше сборището на китаристите от Новата махала, които след 8 часа вечерта се разполагаха на няколко пейки и ставаше надпяване до един-два часа през нощта. През зимата мястото пред „Света Петка“ се заледяваше и там се събираха първите кънкьори – става дума за 1939–41 година, когато много хора още не знаеха какво означава кънки. Там пък ние се надскачвахме, най-добър беше Кошера, следваше го Ито. Отсреща беше прословутото кафене на Димоолу, където пуловете на таблите тракаха от сутринта до късно вечер. Моят дядо връзваше коня с талигата до градинката и отиваше на табла, та чак забравяше, че е тръгнал за стока, а аз отивах да го подсещам да си тръгне.

Градинката беше и тепихът на Новата махала. В събота и неделя се провеждаха състезания по свободна борба. По това време ясно се знаеше кои са активните комунисти и кои са обикновените хора, но нямаше дрязги, живеехме по комшийски. Там бяха бай Райчо шкембеджията – един от лидерите на комунистите, Даньо – също комунист, Апостол... Чак 1944–45 година започна озлоблението между хората.”

Георги Григоров пък си спомня за времената, когато тук селяните по време на пазар си оставят каруците. Разпрегнатите коне и магарета кротко чакат края на пазарния ден, за да откарат стопанина си обратно на село. Само че се появяват майсторите на „конските сватби“ – момчета от махалата. Търсят подходящ кон или магаре, „запознават“ го с кобилка или магарица и ако се харесат, „сватбата“ става. В онези времена, когато не е имало телевизия с порно канали, магарешкото „порно“ си е било голям сеир.

Когато стопаните разберели какво е станало, вече е било късно. Едни се радвали, други се сърдели.

Когато през 50-те години се появиха двата велики филма с Радж Капур „Бродяга“ и „Господин 420“, фолклорът, който оглася махалата, е с определено индийски ритми. Момчетата даже си сковават ваксаджийски сандъчета – като Бродягата, чукат по тях и пеят до забрава „Аварамуууу“

А сега минете вечер през градинката – живот никакъв. Скука.

Впрочем и това място го натовариха с история. Първо сложиха паметник на Йорданка Николова – Чанкова. След 1989 година го махната и сложиха нов паметник – на католическите свещеници, станали жертва на комунистическата власт. Добре поне, че католиците се сещат за своите жертви, щото православният ни синод 25 години се прави на разсеян.

Снимки: TrafficNews.bg, Евгений Тодоров и budha2