Фирма, свързана с бившия съдия от Пловдивския окръжен съд Веселин Димитров, е направила мистериозното предложение да осигури безвъзмездно на Висшия съдебен съвет (ВСС) техническо решение, което щяло да позволи сигурна работа на досегашния софтуер за случайно разпределение на делата "LawChoice". На 18 декември 2014 г., в кадровия орган на съдебната власт бяха изслушани ИТ специалисти, на които бе възложено да направят оценка на сигурността на съществуващите софтуерни продукти за разпределение на делата и да представят на съвета доклад с констатации и предложения. Против предложението да се чуят експертните мнения гласува единствено главният прокурор Сотир Цацаров с мотив, че е безсмислено пак да се слуша за "маршрутизатори", пишат  "Съдебни репортажи". 

По време на изслушването се изясни, че нито една от използваните системи за случаен подбор не отговаря дори на минималните изисквания за функционалност и сигурност, които ИТ работната група към ВСС е определила с поединични гласувания, като задължителни за едно краткосрочно решение. Затова експертите от Министерски съвет, президентството, прокуратурата, съдилищата и висшитe учебни заведения (които бяха официално поканени от ВСС да участват в експертизата) са се обединили около становището, че в рамките на няколко седмици трябва да бъде създаден нов централизиран софтуер, отговарящ на определените минимални изисквания, за да се пресекат съмненията за манипулации на случайното разпределение.

От изслушването във ВСС стана ясно, че по време на окончателната среща между ИТ специалистите и фирмите, разработващи софтуер за съдебната система, изненадващо са се появили представители на фирма "Стоун Компютърс". Опитите на работната група да изясни кой ги е поканил ударили на камък. От фирмата направили предложение безвъзмездно да осигурят техника и специален софтуер, с които да се постигне централизирана работа на компрометирания софтуер LawChoice. Предложението им било категорично отхвърлено от ИТ специалистите, защото не отговаряло на повечето от изискванията, около които те вече се били обединили. Единственият, който се въздържал при гласуването, бил щатният експерт на Върховния административен съд (ВАС), уточни на заседанието Елка Атанасова от ВСС.

Тези факти станаха известни на заседанието на съвета след въпрос на председателя на ВАС – Георги Колев, какво би се случило, ако софтуерната програма се изнесе от съдилищата на централен сървър във ВСС (сега софтуерът LawChoice се инсталира локално по компютрите във всеки съд). По същество питането насочва към предложението на "Стоун компютърс".

Ден по-рано пак по инициатива на Колев кадровият орган зачеркна предишните си решения за случайното разпределение и реши светкавично да обяви обществена поръчка за изграждане на софтуер, без да изчака поканените от ВСС специалисти да си свършат работата и да определят параметрите, които следва да бъдат съблюдавани.

Справка  в публичните регистри показва, че фирмата "Стоун компютърс" е регистрирана през 1995 г., а до 2008 г. собственик на 50% от капитала на дружеството е Веселин Димитров. Източници на "Съдебни репортажи" обясниха, че и до сега Димитров стои зад фирмата.

Веселин Димитров има противоречива кариера като магистрат. През август 1999 г. той става младши съдия в окръжния съд в Търговище, половин година по-късно е назначен за районен съдия в Пловдив, а на 18 януари 2001 г. встъпва в длъжност съдия в Окръжен съд – Пловдив. Адвокати обясниха пред "Съдебни репортажи", че дълго време Димитров е единственият търговски съдия, който разглежда дела за несъстоятелност в Окръжния съд в Пловдив, където по това време председател е Сотир Цацаров (председател на Окръжния съд в Пловдив от 1999 г. до 2012 г.).

През ноември 2006 г. след създаване на административните съдилища Веселин Димитров е назначен от ВСС в Административния съд София град. Това предизвика скандал, тъй като към този момент Димитров е отстранен от длъжност, а в медиите са изнесени данни, че няколко месеца по-рано срещу него е внесен обвинителен акт в Софийския градски съд. Разследването датира още от 1998 г. и касае незаконната приватизация на Търговски център "Илиянци" ЕАД. Според обвинителния акт за периода 1994-1997 г. Веселин Димитров и съучастниците му – Петър Долдуров и Стефан Фачев (Димитров и Долдуров са изпълнителни директори в Илиянци"), са източили от "Търговски център – Илиянци" общо 86.543 млн. неденоминирани лева и срещу тях са повдигнати по три обвинения за длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай.

Движението на делото на практика показва част от съмненията, които процесът по разпределяне на делата на конкретни прокурори и съдии поражда. Разследването е на трупчета до началото на декември 2004 г., когато Върховната касационна прокуратура възлага делото на Националната следствена служба (НСлС). През лятото на 2005 г., ВСС го отстранява от длъжност и сваля магистратския му имунитет. Въпреки това през 2006 г. същият състав на съвета го назначава за административен съдия в София. Впоследствие се оказва, че макар обвинителният акт да е внесен на 10 май в Софийския градски съд (по това време председател на СГС е Светлин Михайлов, а Георги Колев е зам.-председател и ръководител на Наказателното отделение на съда), няколко месеца по-късно по него не е определен съдия-докладчик и делото престоява без нищо да се случва по него, пише в публикация на "Параграф 22". Според изданието то нито е разпределено ръчно от председателя, нито чрез системата за разпределение на делата (софтуерът за случайно разпределение на делата е въведен през 2006 г., като председателят на съда или неговите заместници отговарят за разпределението – б.а.). За това забавяне последици няма.

В същото време тогавашният председател на СГС Светлин Михайлов и обвиняемият Веселин Димитров са колеги в Арбитражната комисия на Българския футболен съюз, пише "Параграф 22". Впоследствие на 9 октомври делото е върнато на прокуратурата от определения докладчик – съдия Петя Крънчева (сега зам.-председател на СГС) заради процесуални нарушения, допуснати в досъдебното производство. 5 месеца по-късно разследването е прекратено от прокурор при СГП. Това се случва по начин, който е необичаен за прокуратурата. По повод постъпила молба от един от обвиняемите за отмяна на наложената му забрана за напускане пределите на страната прокурор при СГП изисква делото от НСлС и вместо да се произнесе само по молбата го прекратява спрямо тримата обвиняеми на 19 февруари заради липса на извършено престъпление. Подобно правомощие прокурорът има, но съгласно обичайната практика не прибягва към него, когато е сезиран по частен въпрос. Старанието на прокурора поражда съмнение заради последващото движение на делото, което продължава да бъде нетипично.

Един от обвиняемите обжалва постановлението пред съда (Произнасянето на съда по прекратяването е пречка впоследствие прокуратурата да възобновява прекратеното производство. Ако прекратяването не е минало през съдебна процедура, то може да бъде отменено от горестоящата прокуратура винаги до изтичане на давността за разследването – б.а.). Месец по-късно – на 26 март 2007 г., Върховната касационна прокуратура се опитва да изпревари съдебното обжалване и отменя прекратяването на делото. Делото обаче е предвижено до съда за произнасяне по жалбата на Петър Долдуров и е разпределено на съдия Владимира Янева. На 16.08.2007 г. съдия Янева потвърждава прекратяването на делото.

В мотивите на определението тя описва необичайните случки около делото, които в крайна сметка приема, че нямат значение. Първо, Янева казва, че прокурорът при СГП недопустимо е прекратил производството, защото делото е било върнато от съда за доразследване с конкретни указания. Второ, приема, че и постановлението на ВКП, с което е отменено прекратяването, е недопустимо, защото вече е била подадена жалба срещу него, адресирана до съда. При две, според собствената й преценка, недопустими постановления, съдията приема, че ще приеме първото недопустимо за валидно (прекратяването на СГП), а второто (отмяната на прекратяването от ВКП) – не. Поради това, като игнорира постановлението на ВКП, Янева потвърждава прекратяването и слага край на делото за приватизацията на ТБ "Илиенци".

Името на Димитров присъства и в отчета на бившия главен прокурор Никола Филчев за периода 1999 – 2005 г. за дейността на прокуратурата по сигналите за корупция на магистрати.

Димитров обаче осъден на три инстанции по друго дело. Справка в сайта на СГС показва, че 8 февруари 2010 г. в съда е образувано дело срещу Веселин Димитров, Стефан Фачев и още един подсъдим, а през юни същата година съдът (с председател Десислав Любомиров) е признал за виновен Димитров за това, че през периода от март 2000 г. до 20.01.2003 г. в съучастие с двамата подсъдими, с цел да набави за себе си и за Фачев имотна облага, възбудил и поддържал у гражданин заблуждение и с това му причинил имотна вреда в размер на 27 823.79 лева, представляваща равностойността на 14 330.00 щ.д, като причинената вреда е в големи размери.

Според фактическата обстановка по делото, приета за доказана от три инстанции, през 1999 г. пострадалият гражданин взел заем от Фачев в размер на 6000 долара. Условието било да му прехвърли апартамента си, но по лични причини договорът за покупко-продажба ще бъде сключен с неговия приятел Димитров. През декември 1999 г. са сключени два договора – договор за покупко-продажба на имота и предварителен договор за обратно изкупуване на същия имот. В предварителния договор било записано, че гражданинът трябва заплати сумата от 13 200 долара на месечни вноски за срок от една година, след което апартаментът отново ще бъде прехвърлен на негово име (сумата е формирана като сбор от получения заем и 10% лихва за период от една година). "Кредитополучателят" обаче забавил първите две вноски за заема и през февруари 2000 г. Димитров депозирал молба до СРС за издаване на изпълнителен лист за въвод във владение. Бизнес-партньорите обаче постигнали споразумение и до април 2001 г. уговорената сума била платена. След внасяне на последната вноска гражданинът поискал отново да получи апартамента си, но последвали нови искания за "преводи", докато сумата не нараснала до 10 хил. долара. Пострадалият отправил искания и до Димитров, който му заявил "не желае да се занимава с тези въпроси, тъй като вече бил станал съдия". На 11.12.2002 г. семейството на кредитополучателя било принудително извадено от жилището, а три месеца по-късно Димитров продал апартамента.
Веселин Димитров е осъден за имотна измама на три години условно с пет години изпитателен срок.

През 2003 г. по предложение на председателя на апелативния съд в Пловдив Веселин Димитров е предложен за дисциплинарно наказание, а ВСС му налага наказание неповишаване в ранг и в длъжност за срок от три години. Причината е участието на Димитров в управителните органи на фондация "Институт за интеграционни проучвания" и Търговски център "Илиянци-Приват". Според Закона за съдебната власт съдия не може да заема изборна или назначаема длъжност в държавни, общински или стопански органи и да упражнява търговска дейност или с други думи ВСС наказва Димитров заради несъвместимост.

Наказанието обаче е отменено от Върховния административен съд (с председател на състава Андрей Икономов) заради процесуални нарушения на ВСС, като съдът приема, че освен сбърканата формулировка и норми от закона, по които Димитров е подведен под отговорност, той е предприел необходимите действия да излезе от управата на фондацията и дружеството, но поради независещи от него причини това не се е случило.

Кариерата на Димитров като магистрат приключва на 1 ноември 2008 г., когато ВСС го освобождава като административен съдия заради подадена от него оставка. Любопитното е, че според документи в Търговския регистър, преди да бъде освободен Димитров е притежавал 50% дял в "Стоун Компютърс" – несъвместимост, която е категорично забранена от закона.

Същата година бившият съдия излиза официално от ръководството на фирмата, но появата на представители на "Стоун Компютърс" в работната група, сформирана, за да се намери бързо и адекватно решение за компрометираното вече случайно разпределение на делата, показва, че Димитров и досега не е загубил връзка с част от магистратските среди. Проблемът със случайния подбор бе игнориран от ВСС с години, макар осигуряването на защитена система, с която делата да се разпределят безпристрастно, да е една от най-силните антикорупционни мерки в съдебната система. Бързите, противоречиви решения на съвета в последния месец, които целяха да бъдат заглушени скандалите в Софийския градски съд и мистериозната поява на фирмата, ясно показват, че неразчистените корупционни мрежи в съдебна власт продължават опитите да запазят контрола върху случайното разпределение, защото възможността ключови дела да се падат на определени съдии е в основата на паралелната власт в държавата.

TrafficNews.bg