Миналата седмица БАБХ, неправителственият сектор и други институции поискаха законодателни промени за превенция на нелегалната търговия с домашни любимци. Според тях е наложително да бъдат направени изменения в законодателството, с цел по-ефикасен контрол и превенция на нелегалното развъждане и търговия с домашни любимци. Законите и нормативните актове, които следят обстоятелствата, при които се отглеждат домашните любимци имат пропуски, а част от тях са остарели. Предложени са и промени по отношение на условията, при които се отглеждат домашните любимци и кога стопаните ще трябва да регистрират имотите си като развъдни стопанства. Целта е да се осигури проследимост на животните, които се даряват или продават от тях, установяване на здравния им статус и затегнат контрол по отношение на търговията с тях.

Репортер на медията ни потърси мнението на председателя на пловдивското Киноложко дружество д-р Костадин Шанков по случая. Той е ветеринарен лекар, международен съдия и организатор на десетки международни изложби. Специалист е по диетология и хранителни добавки на домашни любимци.  

„Проблемът с развъждането в България от години е един и същ. Българското законодателство разглежда развъдника като животновъден обект и се интересува само от хигиенно-санитарните условия, на които трябва да отговаря помещението, но не и от начина на гледане на животните. В същия момент обаче, когато говорим за кинология, за развъждане на животни, ние разглеждаме развъдника от идейна гледна точка – това е място, където се селектират животни, които са генетично здрави. Тук става и големият сблъсък”, коментира той.

Той обясни, че в момента се говори за промени, които ще направят едно единствено нещо – ще узаконят фермите за животни, които няма да имат проблем да развъждат по 200-300 животинки всеки месец. Те ще бъдат легитимни като обекти, ще отговарят на хигиенно-санитарни изисквания, които, по негови думи,не са никак сложни за изпълнение, но в същия момент там самото развъждане става безконтролно, без да се следят здравният и генетичният статус на животните, а при създаването на всяка една порода, при селекцията й са избили определени гени, които носят заболявания.

„В кинологията ние не допускаме до развъждане животни, без да им бъдат направени нужните изследвания и ако нямат определени екстериорни показатели, т.е. не отговарят на селективните изисквания на породата. Те трябва и да отговарят на определени здравни фактори, които да гарантират, че тези животни няма да произведат болни поколения. Болното поколение означава, че животното не може да води нормален начин на живот, означава мъки за него, както неприятности за стопаните. Това е основното, което трябва да бъде обмислено. Според мен, легитимирането на развъдниците за животни трябва да се извършва под контрола на киноложка организация, която освен това, за което БАБХ ще следи (размер на боксовете, светлина, дезинфекция и т.н.), от своя страна да следи и контролира чисто здравословния, генетичен и селективен статус на животното”, обясни Шанков.

Той допълни, че когато една порода стане популярна, тя започва да се „въди” и поради това, че не се спазват никакви селекции се стига до засилване на популациите с генетични заболявания. Най-много проблеми се срещат при Помераните, Той пуделите, Голдън ретрийвърите, Лабрадорите, Кавалер Кинг Чарлз шпаньолите. Всяка една от тези породи носи десетки заболявания и риск от тях, който носи опасност за поколенията и за пълноценния им живот.

Най-честите проблеми са тези със сърцето, очите, кожни проблеми, дисплазии.