Можеш да загубиш войната само ако сам се оттеглиш от нея, гласи една от мъдростите на древнокитайския военен стратег и мислител Сун Дзъ. 26 века по-късно думите му звучат актуално. Изпратихме година, в която се наложи да водим война и много българи загубиха най-близките си хора. В която стояхме затворени вкъщи, бизнеси фалираха, хиляди останаха без работа. В която изпитахме възможностите на здравната ни система и видяхме пукнатините в нея. Обществото се раздели между вярващи и невярващи във вируса, но и преоткри съвременните си герои - хората в бяло. Но въпреки всичко годината завърши с надежда – че сме намерили оръжието.

Вероятно всички българи ще запомнят датата 8 март 2020 г. Директорът на ВМА проф. Венцислав Мутафчийски съобщи за първите два случая на COVID-19 у нас - на мъж и жена, съответно от Плевен и Габрово. Три дни по-късно дойде новината и за първата жертва - 66-годишна жена, която е хоспитализирана в "Пирогов“ в изключително тежко състояние. Интубирана е и поставена на командно дишане, но въпреки усилията на медиците не успява да се пребори с болестта.  На фаталния 13-и март, петък, пандемията обедини за първи път от години управляващи и опозиция. Депутатите гласуваха единодушно със 201 гласа „за” въвеждането на извънредно положение у нас. Председателят на Националния оперативен щаб ген. Венцислав Мутафчийски поиска да работят само хранителните магазини и аптеките.

Когато е потвърден първият случай на заразен от COVID-19 в България, училищата вече са затворени поради епидемия от грип Б. Спрени са рутинните медицински прегледи. Правителството забранява износа на защитно оборудване и поставя поръчки за маски и защитни костюми на местни производители. В допълнение 30 000 маски и 50 000 защитни са доставени от Турция. Въпреки това маските се изчерпаха в аптеките. Стотици хора също започват да шият маски, а бизнесмени дариха апаратура и консумативи на лечебните заведения.

На 17 март, след препоръка на оперативния щаб за борба с разпространението на коронавируса и със заповед от министъра на здравеопазването, Банско бе поставен под пълна карантина за срок от 14 дни.

На 20 март започна и изграждането на КПП-та на областните градове. В Пловдив такива бяха поставени на всички изходи веднага след пристигането на заповедта на министъра. Затворена бе и София. Беше преустановено посещението на паркове, градини, спортни и детски площадки на открити и закрити места. Детските градини затвориха, училищата преминаха на дистанционно обучение.

На 30 март при 359 заразени и 8 жертви здравният министър Кирил Ананиев издаде заповед за задължително носене на маски на открити и закрити обществени места. Заповедта предизвика вълна от обществено недоволство и само няколко часа по-късно тя бе отменена.

От 00.00 ч на 15 април бяха въведени частично ограничителни мерки на територията на столичните квартали „Факултета“ и „Филиповци”. Основна причина за това бе регистрираният ръст на случаите на заразени с COVID-19 и установени огнища на зараза с голям брой контактни лица.

Последва един самотен Великден, който българите посрещната по домовете си. На Разпети петък бе въведен строг режим за влизане и излизане от столицата. За разлика от много други европейски държави, църквите у нас останаха отворени, но не се стигна до струпване на хора.  

С наближаването на лятото мерките се разхлабваха, а депутатите приеха с изменение в Закона за здравето и правила за извънредна епидемична обстановка, която влезе в сила от 14 май. Целта беше да не се удължава срокът на извънредното положение, но здравният министър и главният здравен инспектор да могат да налагат мерки, които да ограничават заразата.

През юни новите случаи бяха 2470, жертвите – 83. Вирусът забави темповете на разпространение, много българи отидоха на море, включително и в съседна Гърция. Прогнозата на някои специалисти, че слънцето ще „убие” вируса, изглеждаше съвсем реална.

На 15 септември новата учебна година започна присъствено във всички училища. В началото на октомври обаче установените случаи на коронавирус трайно надминаха 250 за денонощие, а 20 дни по-късно вече се премина и психологическата граница от над 1000 на ден. Жертвите на пандемията минаха 1000.

На 27 октомври всички нощни заведения - дискотеки, барове и пиано барове, бяха затворени. Въпреки това броят на заразените продължи да расте и на 18 ноември достигна рекордните 4828 нови случая за денонощие.

На 25 ноември бе въведен втори локдаун - затвориха отново молове, училища, детски градини и заведения - със срок до 21 декември, а противоепидемична обстановка у нас се удължи до 31 януари 2021 г.

Болниците бяха препълнени, спешно се разкриваха нови COVID легла, но се усети остра липса на лекари, медицински сестри и санитари. Няколко случая на умиращи хора пред болниците и в линейките потресоха обществото. Един от тях бе от Пловдив. Скандално видео показа как двама мъже чакат за настаняване в студа повече от 40 минути. Единият на кислородно дишане, другият – легнал на стълбите. След смъртта на мъжете петима медици от болницата бяха уволнени.

През декември страната ни оглави негативната класация – бе на първо място в Европейския съюз по смъртност и на 10-о по заболеваемост. Все пак мерките дадоха резултат и в края на годината отчетохме сериозен спад на заболеваемостта. Въпреки това посрещнахме Коледните и Новогодишни празници у дома. А противоепидемични мерки ще продължат да действат до 31 януари 2021 г.

 

Мангъров срещу Мутафчийски

От самото начало на епидемията обществото е разделено на два „лагера”, подкрепящи тезите на началника на Националния оперативен щаб ген. Венцислав Мутафчийски и специалиста по инфекциозни болести доц. Атанас Мангъров. Дори бяха създадени Фейсбук групи на привържениците на всеки от двамата.

В емоционална реч Мутафчийски предупреди какво ни очаква. „Към нас се задава една епидемия, която е с невиждана ярост в човешката история. Ние трябва да бъдем изключително отговорни към нас самите, към нашите близки, възрастни родители, приятели и колеги. Предстоят ни времена на изпитания. Ще се загубят човешки животи, и то на тези, които най-много обичаме. Тези, които са ни отгледали и тези, които се радват на нашите успехи. Ние не бива да ги разочароваме в нашето безхаберие", призова проф. Мутафчийски. За съжаление, думите му се оказаха истина.

Противоположната позиция защитава доц. Мангъров. „Това не е особено опасна инфекция. Не всички, които се разболеят, ще умрат“, каза той.

Противоречия имаше и по въпроса дали е необходимо да се носи маска. От щаба бяха категорични, че това е една от задължителните мерките, за да се спре разпространението на заразата.

„Това е маска, a не противогаз. Все едно да си сложите решетка на прозореца и да си мислите, че вътре няма да влизат мухи”, контрира доц. Мангъров.

От самото начало той критикуваше щаба и за това, че не се прави масов скиринг на населението. При втората вълна през есента обаче, когато у нас започнаха да се правят много повече PCR тестове, доц. Мангъров посочи, че това вече е излишно и само се пилеят средства. А по-разумното е всеки, който има симптомите на COVID-19 просто да си остане у дома. Или ако се влоши – да бъде настанен в болница.

Инфекционистът влезе в задочен спор и с премиера Бойко Борисов. „Можем да затворим страната, да заключим всичко и въпреки това епидемията ще си продължава. Ще спре, когато поне 70% от населението преболедува COVID-19“, каза тогава той.

„Означава да кажем: Тези ще умрат, тези ще живеят. Кажи колко ще умрат и посочи с титлата си, с името си. Тогава ще има смисъл да кажеш: Аз съм професор, ще загинат 5 хиляди души, дайте да видим кои са, да ги хвърлим напред и да загинат“, отвърна премиерът Борисов. В крайна сметка двамата се срещнаха, пиха кафе и се разбраха.

Различни са и тезите относно ваксините. Ген. Мутафчийски и членовета на Щаба са категорични, че всички българи трябва да се ваксинират, дори преболедувалите, тъй като ваксината дава много по-добра защита от антителата, които сами можем да изградим.

„Хората, които не са изкарали, особено хората, които са на възраст и имат едно или няколко придружаващи заболявания, бих препоръчал да се ваксинират. Ние с премиера водихме дълъг разговор навръх Коледа, в който му обясних как стоят нещата. Хора като него, които са изкарали заболяването, и хора като мен, които имат антитела, няма нужда да се имунизират. Това няма да бъде имунизация, а само набоцкване. Целта на ваксинацията е да се създаде колективен имунитет срещу коронавируса”, смята доц. Атанас Мангъров.

 

Оптимизъм в края на годината - ваксината срещу COVID-19

Оптимизмът започна да се връща в края на годината – с първата одобрена ваксина срещу COVID-19.

На Коледа пристигна първата доставка на ваксини на Pfizer/BioNTech, а на 27 публично се ваксинираха и знакови лица от борбата със заразата. В София първите от нужните две дози получиха здравният министър Костадин Ангелов, председател на Националния оперативен щаб генерал-майор проф. Венцислав Мутафчийски, председателят на Националния ваксинационен щаб проф. Красимир Гигов и шефът на УМБАЛ "Пирогов" Асен Балтов, а в Пловдив председателят на Българския лекарски съюз Иван Маджаров.

"Нямам търпение да се видя със 70-годишния си баща, без да се притеснявам, че мога да го заразя с COVID-19. Вярвам, че благодарение на ваксините този свят нямаше да е такъв, какъвто го познаваме всички ние. Вярвам, че учените са си свършили работата така, че ваксината да бъде спасението, което очаквахме. Вярвам, че много скоро ще започнем да надделяваме над COVID-19", изрази надежда здравният министър.

След него първи коментар направи и имунизираният представител на Българската православна църква - 75-годишният епископ Тихон:

"Искам да изразя своята благодарност към тези невероятни усилия и към всички, които направиха възможно тази ваксина да бъде достъпна за всички нас"

Венцислав Мутафчийски също не скри удовлетворението си от началото на кампанията. "Точно на днешния ден по християнска традиция затваряме годината. Дай Боже да затворим и всичко, което беше изпълнено с много трудности. Ние се намираме във война, но дойде нашето малко оръжие и то е в тези малки флакони. То ще ни спаси от всичко това, което беше през тази година и ще ни върне прегръдката и целувката с нашите деца и нашите близки. Ние сме длъжни и имаме необходимост да си ги върнем", каза той.