През последните години темата за културното наследство у нас предизвиква множество дебати сред обществото. Граждани и организации са възмутени от лошата поддръжка на едни от най-красивите сгради в страната. Този проблем има различни измерения, тъй като отговорността за случващото се е в ръцете на собствениците, общините, но и на държавата в лицето на Министерството на културата.

Трима младежи обаче решиха да вземат нещата в свои ръце, като осланяйки се на познанията си и съвременните технологии да предложат вариант за опазване на архитектурните бижута в България. Целта на архитекта Константин Димитров, кино продуцента Калоян Николов и театралния режисьор Любомира Костова е да съберат на едно място 3D модели на сгради, представители на сецесиона, от различни части на страната.

Желанието им е въпросните модели да бъдат представени в изложба с добавена реалност. Към момента тримата търсят партньори, които да им помогнат с реализирането на експозицията, а междувременно публикуват 3D моделите в специално платформа, предназначена именно за това. Проектът е финансиран по Национален фонд "Култура".

"Сецесионът е стил в изкуството и архитектурата от края на XIX и началото на XX век. Интересното е, че той се ражда като опит за скъсване с академичността, с академичните стилове. Името му от латински означава отделяне. Последователите му изповядват философията, че изкуството и дизайна трябва да присъстват в ежедневието ни. Стилът се характеризира с изключителна декоративност, изявена в натурални форми, най-често флорални мотиви в характерните за сецесиона камшиковидни криви, асиметрия и изключително внимание към детайла", обясни арх. Димитров пред TrafficNews.

Редица сгради у нас носят елементи на стила. Примери за това са Централната минерална баня в София на арх. Петко Момчилов, Синодалната палата на арх. Петко Момчилов и арх. Йордан Миланов, Централни хали на арх. Наум Торбов.

Един от малкото примери на чист сецесион е къщата на д-р Адолф Лауе Функ на ъгъла на бул. "Васил Левски" и бул. "Дондуков" на арх. Петко Момчилов и арх. Георги Фингов. Личната къща на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" пък е може би най-популярният пример. В Пловдив най-видният пример е "Къщата с нимфите" на арх. Емилия Събева. Сецесион откриваме по много врати, прозорци и балкони във Варна, Русе, Бургас, добави Димитров.

Според него 3D моделите са бъдещето не само в опазването на архитектурното наследство, но и в архитектурата като цяло. В работата с архитектурното наследство специалистите честно се сблъскват с богати декорации, наслоявания на периоди - нещо, което 3D моделите пресъздават отлично за разлика от ръчното заснемане, където третия вектор очевидно липсва.

"За мен бъдещето на опазването на културното наследство се крие преди всичко в самото опазване. Да се пази отговорно и стриктно, без възможност за промяна и издевателства в следващият програмен период. Най-важното е отношението на хората към това наследство. Близкото бъдеще е на 3D моделите, като с времето те ще стават все по-точни", смята Калоян Николов.

При процеса на събиране на данните Димитров, Николов и Костова обикалят различни български градове. Те отбелязват, че пътуванията им са били образователни и за самите собственици на сградите, тъй като повечето от тях не предполагали за културната стойност на имота си.

"От подготовката до продукционната част на проекта изчезнаха няколко наистина значими и хубави сгради, образци в своя стил. Често новина за изчезнала сграда, паметник на културата, в неделя следобед, се подминава с лека ръка. Не може важни сгради да изчезват без следа, все едно никога не са били там. Имаме толкова много приспособления, но не ги използваме. Ако не запазим нещата сега, утре може и да ги няма", заяви Николов.

Рушащите се сгради у нас, в голямата си част, са частна собственост и инициативата за реставрация следва да бъде у собственика. Законово също е доста неясно кой, как и какво трябва да прави за сгради - културни ценности. Процедурите са тромави, тежки, без облекчения за собствениците. Често собствениците нямат добрите намерения да запазят сградата, защото обикновено старите сгради не са инвестиционно изгодни, смята арх. Димитров.

Според него българите разпознават архитектурното си наследство, но не го ценят. Той обясни, че реставрацията е процес, който борави с автентичния материал на съществуващите сгради. В тази връзка разрушените и впоследствие възстановени сгради не са реставрация - те са възстановка.

"Моите добри примери за реставрация са един от последните проекти на I/O архитекти - къщата на арх. Рашев в Стара Загора, както и реставрацията на къщата на Яблански в София", добави Димитров.