ВЕИ-тата, топлофикациите и заводските централи ще получават премии за разликата между пазарната цена на тока и този по договор От 1 януари догодина токът на ВЕИ-тата и на когенерациите (топлофикации и заводски централи) с мощност 4 и над 4 мегавата ще се търгува само на енергийната борса.

Това изискване влиза в сила до дни, след като депутатите приеха едни от най-важните от години промени в Закона за енергетиката. Така след дългогодишно забавяне бе направена следващата стъпка в либерализацията на енергийния пазар, на който до няколко години ще трябва да излязат и домакинствата, пише 24 часа.

Как ще се получи така, че собствениците на фотоволтаици и вятърни генератори хем да продават тока на борсата – там средните цени за 2017 г. са към 70 лв., хем да си получават парите от преференциалните цени по договори за по 12-20 години, които стигат до 180-300 лв., а понякога са над 600 лв.? И защо е необходимо това? Какво засяга това домакинствата, след като те ще продължат да плащат тока си по цени, които определя Комисията за енергийно и водно регулиране? Парламентът с мнозинство прие модела на така наречените договори за премии. Какво означава това?

ВЕИ- тата и когенерациите продават тока си на борсата, примерно на цени 50-90 и повече лева на мегаватчас, зависи от пазара. Само че когато някои по договор трябва да получат примерно по 400 лв., разликата ще се плаща от фонда “Сигурност на електроенергийната система” чрез премия. Тя ще се определя от Комисията за енергийно и водно регулиране до 30 юни всяка година.

Премията ще се определя на база на прогнозна пазарна цена, също определяна от регулатора за година напред. Законодателят определи възможност за корекция един път на 6 месеца да се определя нова премия, ако евентуално има някакви сътресения на пазара. Токът на малките ВЕИ-та, които са под 4 мегавата мощност, ще се изкупува, както и досега, задължително от НЕК, а разликата в цените компанията ще плаща от фонд “Сигурност на електроенергийната система”. Така фондът се превръща в нещо като банка на енергетиката. В него се събират парите от таксата “задължения към обществото”, от продажбата на квоти въглеродни емисии, както и 5% от приходите на производителите на ток и на операторите на електрическата и газовата преносна мрежа.

Каква е разликата между договорите за премия и договорите за разлика, които се прилагат в Германия?

Председателят на енергийната комисия Делян Добрев казва, че при договорите за разлика на собственика на ВЕИ или на когенерация му е все едно каква е цената на борсата, защото той така или иначе ще си получи парите за разликата между тази цена и цената по неговия договор. В Германия, където се прилага, дори има цени с минус на борсата и разликата до цената по договора се плаща на производителя. При наши условия това би бръкнало много по-дълбоко в джоба на домакинствата и на бизнеса, тъй като парите, които се плащат, се вземат от нас с добавката “задължения към обществото”. Което вещаеше или увеличението на цената на тока, или би фалирало фонда.

Между другото срещу Германия тече наказателна процедура на ЕК, защото този модел разрушава пазара. При модела с премиите КЕВР определя всяка година до 30 юни прогнозна пазарна цена на база на предишната година. За 2017 г. тя беше 70 лв., така че първата премия ще е разликата между 70 лв. за мегаватчас и онова, което е над тази стойност. И ако собственикът на субсидираната централа продава тока на борсата, той ще гони цена поне около 70 лв., а не 40 или 50 лв. на мегаватчас.

Защо се прави цялото това сложно упражнение?

България бави с години отварянето на пазара на ток точно заради тези непазарни договори Държавата задължи НЕК да изкупува тока на субсидираните централи, тъй като той няма как да се продава на тези високи цени на пазара, няма кой да го купи. Това доведе Националната електрическа компания до финансов колапс. И в сегашното си заявление за цени в КЕВР компанията търси как да избие над 1 млрд. лв. загуби, които е претърпяла. В последните месеци на миналата година на пазара на ток имаше трус. Цените скочиха, като според бизнеса това е било непазарно.

На борсата тогава продаваха само три централи, и то държавни, и то за да изпълнят ангажимент, поет към ЕК, да се поддържа ликвидност. Това са АЕЦ “Козлодуй”, НЕК и ТЕЦ “Марица-изток 2”. Имаше съмнения и в манипулация на пазара. Това накара законодателите спешно да направят промени в закона и от 1 януари 2018 г. всички производители, извън тези със субсидирани цени, да продават само на енергийната борса.

Сега на борсата има над 100 производители и купувачи и се сключват десетки и стотици сделки, казва председателят на енергийната комисия Делян Добрев. Тези възлови промени в закона бяха гласувани единодушно от депутатите. Нещо повече, те са приети от работодателите, а фотоволтаичната асоциация каза, че и тя е съгласна с тях. Тоест постигнал се е консенсус и баланс на интереси, тъй като явно на всички им дойдоха в повече трусовете в енергетиката, неизвестността и напрежението. КЕВР с право да претърсва, изземва, подслушва и рови в сървъри Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) получи изключителни правомощия да разследва при съмнения за злоупотреба и манипулации на пазара на ток.

Това става след скандалите с високите цени на борсата в края на миналата година. Основните предложения бяха написани от Министерството на енергетиката. След решение на съда и със съдействието на полицията КЕВР ще може да влиза в офиси, да претърсва и да изземва документи, независимо на какъв носител са. И това е не само за фирми и дъщерните им дружества, но и за държавни и общински органи.

За разследването не важи производствена или търговска тайна. Експертите на регулатора получават достъп до информационни носители, онлайн трафика, сървъри, имат право да прослушват телефонни разговори. Могат да запечатват офиси и коли, да снемат устни и писмени обяснения. Как ще става това, ще се разпише в инструкция, издадена от председателя на КЕВР и министъра на вътрешните работи. Освен това правомощие КЕВР получи и още едно задължение, за което депутатите се колебаеха и гласуваха в комисия “против”, но в зала - “за”. Поправката дава права на регулатора да одобрява сделки за лицензирани дружества, когато се продават над 20% дялове или акции от тях. 

Разширените правомощия на комисията накараха народните представители да оставят таксите и глобите, които тя събира, в бюджета ѝ. Така той се увеличава от 4 на 11 млн. лв.

Търговците на ток с банкова гаранция Търговците на ток и производителите обезпечават плащането на таксата “задължения към обществото” и на вноските от 5% от приходите си във фонда “Сигурност на електроенергийната система” с 12-месечна банкова гаранция или депозит в размер на 150% от най-високата месечна стойност от произведения ток или пък от продаденото на крайни клиенти. Това решиха депутатите, след като НЕК от месеци публикува списъци на търговци на ток, които не се издължават с таксата “задължения към обществото”.

Според депутати НЕК всъщност е само един посредник - събира таксата, а не я превежда. Ако търговецът или производителят изпълняват вноските си във фонда 12 поредни месеца, банковата гаранция се намалява на 100%, а ако две години са изрядни, тя пада на 50%.