След като миналата седмица ви разказахме за необикновеното ни пътешествие до цикладския остров Китнос, днес ще ви покажем още от неговите съкровища и три от задължителните места, които до посетите по време на почивката си там. Виртуалната ни разходка започва от второто най-голямо селище след столицата Хора - Дриопида и преминава през топлия минерален извор в Лутра, преди да се отправим към средновековната крепост Ориа. Пътешествието ни ще продължи към най-святата християнска обител на острова - Панагия Канала, а за финал ще ви покажем и магическия залив Флабури - дом на екзотичната църква Флабуриани.
 
В рамките на краткото време, с което разполагахме, посещението на всички тези места стана възможно благодарение на любезните ни домакини от Kythnos Hiking Tours, които организираха за нас впечатляваща програма и успяхме да се запознаем с  най-доброто от острова. И така, да започваме.
 
Дриопида
 
Китното градче в традиционно бяло и синьо е така скътано между хълмовете на острова, че изобщо не подозирате, че е там. И съвсем умишлено - в миналите векове островитяните са търсели място, където да се скрият от далекогледите на пиратите. Затова няма да го видите нито от водата, когато наближавате острова с ферибот, нито от шосето, до последния му завой, който ви разкрива белите му покриви и сини куполи. 
 
 
Оставяме колата на широкия паркинг на входа на града, за да се потопим в омайващата атмосфера на Дриопида, която е изцяло пешеходна зона. Вървим към една от най-големите ѝ забележителности - пещерата Катафики. Естественото природно образувание е привлякло интереса на местните жители отдавна. Заобикаляйки красивите сталагмити и сталактити в предната част на пещерата, местните са я развили в мина за добив на желязо и мед, функционирала като такава до 40те години на миналия век. Километричните миньорски галерии в недрата на острова днес не са достъпни за посетители, но голяма част от естествената пещера е облагородена за туристи, така че да можете да се насладите на образуванията. 
 
 
Ако ви липсва пещернячески дух и предпочитате откритите пространства, можете да отдъхнете в портокаловите и лимоновите градини, затворени между уличките. Няма по-голям празник за сетивата от цъфналата на пролет портокаловата градина! Благоуханието изпълва въздуха, а дръвчетата са единствения вид, който има едновременно и цветове и плодове. Яркооранжевите портокали са пръснати между снежнобелите цветчета и багрите на целия парк създават неповторимо настроение. 
 
Колкото и да е малка Дриопида, трудно ще ви омръзне да се разхождате из лабиринта от тесни улички, които се разтварят ту в площад с поредната църква, ту в театър на открито, който е домакин на августовския фестивал, ту в някое кафене, където местни семейства приготвят изкусителни пекарски изделия. За съжаление, трябва да я напуснем, за да се отправим към следващата ни спирка - Лутра. 
 
 
 
 
 
Лутра
Градчето е съвсем малко - има един функциониращ хотел, не много къщи и няколко таверни, разположени в залива с пристанището. Но всъщност, тук можете да прекарате няколко дни, изпълнени с най-разнообразни дейности. Най-впечатляващата от тях е да се потопите в естествено формираното джакузи на плажа, където топла минерална вода се влива, по специално прокаран канал, от извора на няколкостотин метра по-нагоре на хълма. 
 
 
Е, по време на посещението ни през ранния април вятърът не ни позволи да се съблечем по бански и да се насладим на плажното джакузи, но пък поне потопихме стъпала, за да се убедим в приятната температура на водата. Със сигурност при спокойно море релаксът е гарантиран. 
 
 
Селището набира популярност през 19ти век, когато кралското семейство открива лечебната сила на водата. В по-късните години в залива е издигнат санаториум, който работи и до днес. Можете да се възползвате от СПА процедурите, като се потопите в баните с 40- и 50-градусова вода под зоркото око на медицинския персонал, който ще ви обясни, че не бива да прекарвате в минералната вода повече от 20 минути на ден. 
 
За тези, които предпочитат по-екстремните преживявания, Лутра осигурява и такива. Встрани от плажната ивица е клубът по гмуркане. Срещу 50 евро си подарявате едни екстремни три часа, в които инструкторите ще ви отведат с яхта във вътрешността на морето и ще ви потопят до останките на потънал кораб. Вероятно сте свикнали с гледките на корали и екзотични морски видове, но тук сценарият е по-скоро като от пиратски филм, така че преживяването определено влиза в нашия списък на задължителните. 
 
Ако си мислите, че с това се изчерпват възможностите ви за приятно прекарване в региона, грешите. Сядаме да отпочинем на таверната на плажа и да хапнем прясна риба преди да се отправим по един от най-популярните  пешеходни маршрути, организирани от нашите домакини - този до средновековната крепост Ориа.
 
 
 
 
 
Крепостта Ориа
За физически подготвените любители на пешеходните походи, маршрутът започва още в Хора. Оттам до крепостта ходенето от 7 км отнема около 3 ч. На места маркировката липсва, така че е рисковано да тръгнете без водач. Поради ограниченото ни време обаче ни се наложи да съкратим прехода и да извървим единствено последните километър и половина, които са непроходими с кола. Всъщност, отбивката над шосето има свое собствено очарование - оттам се открива зашеметяваща гледка над целия залив и пристанището, а в ясно време можете да видите и част от съседните острови. 
 
 
Преходът не е труден, а за награда получаваме още един урок по история и красива панорама. Крепостта е изградена през 6-ти век, когато местните окончателно напускат античния град Вриокастро и се заселват в тази по-стръмна област. Градът процъфтява през венецианския период, а според легендите, в по-късните години устоява на османските набези цели 12 години. От митичните 100 църкви днес запазени са само две, до които също можете да се отбиете ако не сте прекалено уморени.
 
След всички натрупани впечатления ни остава да се спуснем по обратния път и да отпочинем добре, защото на следващия ден продължаваме походите си към перлите на религиозния туризъм на Китнос.