Гръцките острови в Егейско море отдавна привличат българските туристи с романтичната си архитектура, кристално чистата си вода и вкусните си морски деликатеси. Сред луксозните хотели и круизите с корабчета от бряг на бряг, обаче, на Цикладите можете да откриете и десетки други вълнуващи преживявания - гмуркане до потънали кораби, къпане в топла минерална вода на плажа, разходка в недрата на древни пещери и километри пешеходни походи сред дивата природа са само част от незабравимото приключение, наречено Китнос.
 
Остров Китнос е малко известен сред туристите. Може би затова е успял да съхрани и до днес автентичната си природа и да остане непокътнато средище на гръцката култура. С площ от едва 100 кв. км и население от 1400 души, островът не успява да влезе в класацията на цикладските топ дестинации. Но пък очарованието, което носи, е добре известно на самите гърци, които строят свои вили там и изследват девствените му 92 плажа пеша. 
 
 
 
Като любители на активната почивка, търсещи природен туризъм и бягство от преселените курорти, се натъкнахме на благоприятния за това Китнос. Организаторите на пешеходните турове там, Kythnos Hiking Tours, охотно разкриват съкровищата на острова. 
 
Поради хълмистия си терен и малък туристически поток, островът няма летище. До него се стига единствено с ферибот - от Пирея в Атина (за три часа) или от най-голямото пристанище на 60 км южно от Атина - Лаврио (за два часа). Цените на ферибота са съвсем прилични - по 16 евро на човек в едната посока, а ако искате да качите и автомобил, това ще ви струва към 40 евро допълнително. Пътят от Пловдив до Лаврио е малко под 1000 км и благодарение на напълно завършените магистрали от гръцка страна, можете без проблем да стигнете за около 10 часа. Магистралните такси за автомобила излизат общо към 75 евро за отиване и връщане. Разбира се, полетът София-Атина също е вариант, макар и по-скъп. 
 
 
И така, пристигаме на пристанището на Китнос - Мерихас. Пред нас се извисяват хълмове, покрити с ниска растителност, а белите къщи, построени терасовидно се отразяват в тихия залив като в огледало. Вече е почти пладне, рибният пазар тъкмо затваря, а близките таверни са готови да посрещнат гостите за обяд. Но ние няма да се спираме в малкото градче, защото първо трябва да се настаним в хотела си в Хора - столицата на Китнос.
 
Домакините ни взимат кола под наем и ни откарват до Хора. Няколко километра завои  лакътушат между хълмовете и ни разкриват скрити плажове в малките заливи. Всъщност, теренът не е много висок - най-високата точка на острова е малко над 300 м. Неусетно влизаме в Хора а хотелът ни е точно пред пешеходната зона, която заема по-голямата част от градчето. Хвърляме багажа в просторната стая, обличаме анцузите и маратонките и се отправяме на първия ни пешеходен тур до античния град Вриокастро. 
 
 
 
На излизане от града минаваме по тясната главна улица, осеяна с дюкяни, кафенета, пекарни и сладкарници - семейните бизнеси на местното население. Снежнобели квадратни къщи със сини кепенци и врати очертават маршрута ни, а изрисуваните с цветя и флорални елементи улички се отварят в малки площади с църкви. Декоративни вятърни мелнички са кацнали по оградите, покрай които от време на време се разминаваме с някое натоварено магаре. Времето е сякаш спряло, а животът тук е изпълнен с наслада на всеки миг.
 
 
 
Излизаме от града, където асфалтовият път приключва на около километър, след което поемаме по пътека, оградена с ниски каменни огради. Водачът ни, Катерина, обяснява, че през изминалите векове, фермерите са използвали тези пътеки. Маршрутите, по които вървим днес, са същите, които овчарите са използвали пред стотици години. Прави ни впечатление, че по всеки от хълмовете са прокарани подобни каменни огради - някои от тях целят да маркират пътека, други - да ограничават стадата. 
 
Тук-там виждаме и останки от каменни къщи, които са единствените следи от човешко присъствие. И нищо чудно - островът е бил населяван от над 8 000 години, за което свидетелства откритото наблизо селище от епохата на мезолита. Докато вървим по пътеката от пръс и камъни, дишайки с пълни гърди ароматизирания от растящите наоколо билки въздух, получаваме кратък урок по история, на която островът е много богат. Неусетно стигаме до върха на античния град, където виждаме основите на храмовете на гръцките божества Деметра, Афродита, Аполон и др. Поривите на вятъра ни напомнят да потърсим заслон, откъдето да се любуваме на необятното море. 
 
 
 
През това време Катерина ни разказва, че разкопките на това място са започнали малко след 2000 г. и реликвите са били непокътнати от иманяри. В момента не можем да ги видим, защото археологическия музей на града е все още в строеж, но до няколко години всички богатства ще бъдат показани в новата сграда. Освен грънчарски изделия и накити, на мястото са открити и много ориенталски елементи, като египетски скарабеи, които сочат, че островът е бил кръстопът между изтока и запада хилядолетия наред.
 
От хълма слизаме към плажа Епископи - един от най-посещаваните през летните месеци. В далечината се виждат стада овце и кози, както и няколко от пръснатите по хълмовете на острова над 300 малки църкви. След кратка почивка на плажа се връщаме към града - за съжаление още е прекалено студено за да се изкъпем в морето. Обратно в Хора ще си починем и ще се отправим към следващото голямо градче - Дриопида, където ще посетим Великденската служба в най-големия храм на острова. 
 
Поглеждаме фитнес апликациите на смартфоните си - изминали сме почти 10 км пеша. А маршрутът, по който вървяхме е едва малка част от разработената мрежа на острова. Подобни пътеки са около 12, с дължина между 3 и 6 км всяка, някои - добре обозначени, други - не толкова. Хубавото е, че всички те са сравнително лесни и не изискват физическа подготовка - достатъчно е да носите удобни обувки, дълги панталони, шапка и слънцезащитен крем. За най-забележителните от тях ще ви разкажем следващата седмица.