Понеделник

06:00 ч. Алармата ми звъни. Трудно ставам сутрин, затова си пускам порно, лъскам една злобарка и денят ми започва супер. Мойта Цецка е бременна в болницата на другия край на света, така че съм с лев прав, десен прав в сексуално отношение.

07:11 ч. Чета интервютата на Кубрат по сайтовете. Пак дрънка глупости тоя селянин. По-тъп е от руснак с ушанка и патронче водка от лимитираната серия на Цар Киро.

08:32 ч. Приятелката му писала в официалния си профил, че щяла да се ожени за него, ако ме бие. Мисля да разваля сватбата. Тая ако й го вдена, ще трябва да я шият.

10:15 ч. Отивам на врачка. Старата Гертруда от Клекен. Клекен се намира до Хамбург, там ходиш, клекаш, вършиш работа и никой не те шлека. Гертруда ми гледа на боб, борш и пилешка каша. Казва, че ще бия, но Пулев щял да ми избие зъб. За всеки случай дъртата бае на вуду-кукла с лицето на Кобрата. Бие го с боксова ръкавица в слабините и му инжектира допинг в дунапрена. Трябва да съм подготвен за най-лошото.

13:00 ч. Вкъщи съм и си галя мускулите пред огледалото. Концентрирам се върху зърното на лявата гърда. Наорило се е. Толкова съм стегнат, че кръв ше ти пусне, ако минеш през него с пръст. Слагам си инжекция със забранени стимуланти, които няма как да хванат, щото не ми взимат проба. Да го духат плебеите. Аз съм по-велик от Атила, по-висок от Наполеон и по-мощен от най-зеленото на Шрек и Хълк.

14:10 ч. Звъни ми Бригс. Пак е пиян, деба и селтака. Въпреки подутия му език, разбирам, че е купил нова камера с варио и иска да я изпробваме. Черничкият сладур пак е намислил нещо, много е лудичък, копито ми той. Наказателче си е.

15:00 ч. Бригс ми носи следобедна закуска и една туба Нацепин! Казва, че с това няма как да не бия Кобрата! Заклевал се в неродните си деца. Тия негри са брутални и в клетвите.

17:30 ч. Моята нещо ми се мръщи по телефона. Мрън-тръш. Знаеш ли с кого разговаряш, ма? Щяла да ражда, а пък аз съм си бил насрочил мач. Не ги разбира тия неща, но много мразя като ми се сърди, идва ми да я нокаутирам. Нещо ми говори и за Бригс, май ни подозира в нещо, ама не мога да се сетя в какво. От толкова бой по ринговете мозъкът ми е като преварена леща.

23:00 ч. Бригс пак е вкъщи. Влиза ненадейно с касата и два реда тухли. Казва, че на любимите хора трябва да им правиш изненади. После нещо запелтечи, нали е тъп боксьор. Изведнъж каза, че не знаел от къде да започне и ме награби и започна да ме целува. Първоначално се дърпах, но ми хареса. Сега се чудя дали мога да прихвана допинг по въздушно-капков и полов път?

Сряда

07:00 ч. Днес пак се чувствам неуверен в себе си, но поне спазихме семейната традиция. Имах насрочен спаринг за 10:00 ч., обаче звъннах на противника, за да му кажа, че съм контузен – уж съм си натъртил опашката, защото съм тренирал падане при нокаут. Вярно е, че си избрах за спаринга еднорък инвалид с документи от ТЕЛК. Кво сеа?! Искам да тренирам само и единствено защита срещу десен прав, но наистина не се чувствам добре, мерджелее ми на погледа. Мисля цял ден да остана в леглото и да гледам бокс. И това си е подготовка. Другото ще го свърши кафевото.

08:15 ч. Все още лежа, изпънал палци, дишам тежко от страх при мисълта как Пулев ще ми сплеска кофата. Понякога съм много жалък, но важното е, че семейната традиция е спазена. Семейната традиция е да си близо до семейството дни преди боксовия мач. Въздишките ми будят Виталий, който спи от другата страна на пристата, която е персон и половина. Пита ме защо юрганът е жълт, а аз точно в този момент осъзнавам какво е станало.

Обърнал съм шишето с риванола.

-Бати, казвам, Витя, тоя ще ме бие и ще ме ебе…

-Няма, казва бати, ако те нокаутира, ще ги бия и двамата с брат му на почивки.

08:45 ч. Стегнал съм се, край на паник атаките. Сядам на интернета да проуча противника си Пулев. Днес е сряда, в събота се бием. Гледам и новия клип на Андреа. Честно казано нямам никакъв шанс и срещу нея.

09:00 ч. Вече цял час мама ме кара да стана и да ходя на пазар за домати, щото били полезни за кръвта. Не искам, казах й, че съм болен и ми е дошло.

09:30 ч. Все още гледам клипове за Кобрата. Чак сега Виталий ми подсказва, че моят съперник е Кубрат Пулев, а не истинска змия. Много съм тъп, защо ми бе да гледам толкова време Animal Planet?! Добре, че е братото да ме светне. Той е умният и силният, а аз съм само второто.

14:00 ч. Врътнах две-три шайби и прецаках Пулев като забраних на неговите хора да участват на пресконференцията. Даже бях довел няколко авера и щяхме да го бийнем малко, но той не дойде. Явно някой ме е издал. Нещо ме съмнява този смотан гей Бригс.

Петък

08:00 ч. Утре е боят. Пиша в дневника, а моят антураж ме кара към залата за откритата тренировка. Отворил съм джама да влиза свеж въздух и да ми продухва белото от ноздрите, за да не ме снимат с некой макро обектив ония шибани папараци.

10:23 ч. Моята промоутърска компания носи един кашон с ръкавици за Кобрата. Нека мери келемето, дали сме му всички размери, за да не писка, но не знае, че пак го метнахме. Сложихме му “меки” ръкавици, за да не ме боли като ме млати. Ще е галене. Като галенето на Бригс. Гъдел, смях и фойерверки накрая.

11:36 ч. Донесоха моите ръкавици. Брезент и шкурка с вградени бляскащи кристали от осева линия на немска магистрала. При удар сваля кожа. Ако изгасне токът в залата, ще знам къде са ръцете ми и къде е лицето му, защото кристалчетата се лепят щом има пот.

12:51 ч. Лягам да спя малко на обяд. Удрям една злобарка, че нещо съм напрегнат.

14:00 ч. Въртя се още в леглото, защото преядох с вафли Корни. Видях по една телевизия, че Кобрата яде и викам да не съм по-назад. Замислям се по геополитически въпроси. Абе тия българите ни защитиха като обявиха Русия за враг, ама все пак се бия за милиони бе, мама му стара! Излизам, бия го като куче и с Виталий откупуваме Крим.

16:01 ч. Телеф0нът звъни. Моят треньор ме вика. Гледаме записи от тренировките на Кубрат, без да знае, че сме го снимали. Неговият треньор му казва, че е слаб на блок и да внимава. Значи много бой. Радвам се, че се свързах с американците. Имат ебати шпионската техника. А немците кво? Имат един вестник Билд, Меркел и 11 човека национален отбор по футбол.

17:12 ч. Друсат ме с метилхексанамин пред допинговите ченгета. Рокенрол, бейбе! Растат ми косми по челото от тва. Разбрали сме се с пичовете да им дам по сто евраци на калпак да се почерпат, ако си затворят очите. Разбира се, тези пари са малко, но по-добре врабче в ръката, отколкото патка в гъза, както казват.

18:34 ч. Окей, признавам, че ме е страх да не би българският Хълк да не се е назобил на смрад. Давам по още 100 евро на допинг-ченгетата да го проверят в съблекалнята преди мача и по още 50, защото са го проверявали в кенефа на един ресторант в Хамбург.

19:52 ч. Удрям си трета злобарка за деня. Така ръцете ми ще са загрели за боя, а и помпам трицепса.

21:13 ч. Гледам няколко боя от охранителни камери в български дискотеки. Нямат техника тия момчета и са дървари в краката. Налитат като орли, така че трябва да дебна на контри. Ше прая финтове като Шевченко.

Събота

08:00 ч. Гледах последните серии на Роки. Ще се бия, докато некрологът ми стърчи от джоба. Цел живот на ринга, цел живот ядене и пиене.

09:15 ч. Масажират ме две тайландки с пениси. Били най-добрите. Не протестирам.

11:39 ч. Все едно през мен е минал руски танк. Тръгваме към залата.

16:03 ч. Немам време да пиша, ебал съм ти и дневниците. Продължаваме напред.

21:00 ч. В съблекалнята ми слагат по едни метален бокс в двете ръце, а след това го покриват с бинт, за да не се вижда. Надявам ръкавиците и излизам да смачкам Пулевия. Той ще излезе пръв на ринга, а аз ще се бавя, некви гейове ще пеят и той ще настине, няма да е добре загрял. Всичко сме измислили бе.

23:03 ч. Пиша в дневника, докато пускат реклами на Фибанк. Толкова мощно го натресох в първия рунд, че не знам как стана. Изправи се на един крак и се оплези. Май е на бело. Тук има хиляди българи, дано не ми скочат на бой.

Понесох няколко удара в главата и не знам колко е часът. Виждам ва двойно. Направо пиша. Продължаваме напред. Разбирам, че не е взел допинг тая шушумига. Сега ще го изям с парцалите.

Пак нокдаун. И пак нокдаун. Целя го добре. И той ме цели, ама мен не ме боли, щото олиото, което изшмърках, е блокирало болката и тя не стига до мозъка. От залата некъв ми вика, че съм тапет и зализан пустиняк. Соча му среден пръст през ръкавицата. Овчар.

Имам чувството, че ако тръгна на атака ще го бия бързо, но ми казват да се сдържам, щото от Фибанк са платили предварително за рекламите между рундовете. Ще го задържа още малко.

13:00 ч. Вече осъзнах какво е станало. Шампион съм! Ше ми вземете галошите, нещастници! Мисля да отворя верига аптеки.

01:59 ч. След пресконференцията се прибрах в нас, изплюх три зъба, защото Пулев ме нацели на два пъти, но добре, че беше с меки ръкавици, иначе бях “чао”. Старата курва Гертруда позна за зъбите.

02:33 ч. Последна злобарка и заспивам.

Понеделник

12:45 ч. Продължаваме напред. Некви пикочи от некъв български сайт Брато.бг ме поздравяват с песен по Фейсбук:
 
Валдес, Брато БГ