Барселона, Мадрид, Валенсия , Аликанте, Марбея , Севиля , Гранада са сред популярните дестинации  за туристите, които са избрали да посетят Испания.  Но има и маршрути, които изкушават  тези, които търсят по-различни емоции  от тези, заложени в справочниците.

Наричат го „Триъгълникът на Дали”.  Той се намира на 140 километра от Барселона , съвсем близо до границата с Франция. Трите селища в  района на  Alt Empord) - Фигерес, Кадакес и Пубол, в които е преминал живота на един от най- великите артисти на XX век – Салватор Дали , са притегателна точка за всеки, изкушен от изкуството му.

Салвадор Доменек Фелип Жасинт Дали и Доменеч е роден във Фигерас  на 11 май 1904 г.  Сега там се намира прочутия театър – музей , в който се съхраняват огромен брой творби на художника. През 60-те години на миналия век кметът на Фигерас моли художника да дари една от творбите си на градския музей Ампурдан. Дали решава, че градът заслужава много повече от една негова творба и че Фигерас е мястото, където неговото изкуство ще живее. Така се ражда проектът за изграждане на собствен музей.

Художникът обичал Общинския театър на Фигерас не само заради страстта си към театъра, но и  защото пазил много ценен спомен от него: във фоайето му бил домакин на първата му изложба. Сградата е разрушена при бомбардировка през войната, а  Дали решавал да възстанови театъра, за да го превърне в грандиозен храм, в който да излага творбите си. Той проектира всеки детайл и  сградата отразява изключително точно ексцентричната му  личност.

''Има само една разлика между мен и лудия човек. Лудият мисли, че е добре, а аз знам, че съм луд'' , казва  Дали.

Музеят отваря врати на 28 септември 1974 г. и от тогава милиони са се потопили във вселената на Дали.

Огроменият, прозрачен купол – проектиран от архитекта Емилио Перес – се превърнал в най-емблематичната характеристика на музея. Червената фасада , облепена с макети на хлебчета и увенчана с огромни бели яйца, трудно може да бъде сбъркана. В центъра на музея пък е разположен  черен  кадилак,чиято емблема е стилизираната глава на Дали.  Артистът  е вложил цялото си необятно въображение , проектирайки интериорът така, че публиката да се почувства като в негова картина.

Типичен пример е стаята  „Mae West”. Триизмерното произведение на изкуството съдържа  червен диван, оформен като издути устни, камина във формата на нос, две картини на стената като очи и завеси от руси нишки. Ако човек погледне през лупа, интериорът се слива и образува портрета на холивудската актриса Мей Уест (1892-1980). Дали осмива привлекателността на холивудската актриса. Диванът на преден план символизира издутите и устни.

Произведенията на Дали, изложени в музея, проследяват еволюцията на неговото изкуство във времето, позволявайки на публиката да види дори най-ранните му артистични практики.

В музея се намират  произведения като ''Порт Алгер" (1924), ''Космическите атлети" (1943) и ''Леда Атомика" (1949). Музеят, който Дали е завещал на испанската държава, съхранява над 1500 произведения, включващи картини, рисунки, снимки, скулптури, инсталации и гравюри. 

Желанието на Дали било да бъде погребан тук след смъртта си. Криптата му сега е част от музея.

 Следващата спирка в земята на Дали е Кадакес  и неговото имение , кацнало на скалите над омагьосващия залив , който той не спира да рисува до края на живота си.

„И там, в това градче с бели къщи и безметежни дни, аз посветих всичките си умения на изкуството, на живописта и заживях като смахнат, рисувайки и учейки, изпадайки в захлас от природата, което също е изкуство, наблюдавайки залеза на влажния пясък на плажа…” пише Дали. През лятото на 1929 година Салватор Дали среща за първи път Гала, съпруга на френския поет Пол Елюар. 

По-възрастната от него с 10 години Гала му става любовница, майка, мениджър и рекламен агент . Внушава му увереността: "Сюрреализмът - това съм аз", възхищавайки се от всичко, което той прави.

Заради връзката си с Гала, Дали  се скарва с баща си и е изгонен от своя дом. На следващата година купува къщата в Порт Лигат до Кадакес,  разширява и я превръща постепенно в любимата им вила на морето.

Къщата е на няколко нива и в нея почти няма преградни стени. Отвън е ослепително-бяла с правилни кубични форми. На покрива се виждат цилиндрични кули, върху които е кацнало по едно гигантско яйце. На малкото площадче пред къщата многолетен кипарис е впил корени в дъното на стара прогнила лодка. Лодката и хрумването този път са на Гала. Площадчето е на самия бряг, почти до паркираните върху пясъка синьо-бели лодки, които допълват пейзажа като в картина.

В малкото антре, където са чакали гостите на Дали , в цял ръст се изправя препарирана бяла мечка.

От гардероба висят снопове бял равнец – любимият на Гала. Малко канапе с крака –мечешки лапи. На пода – разпъната тигрова кожа, а на стената - сова. Ателието на Дали не е голямо, но една от стените е заета от инженерно съоръжение, което е позволявало на художника да сваля огромните си платна на долния етаж и да рисува без да се качва на стълба. В средата на стаята е разположен триножник с опряна на него картина, изобразяваща Дали, рисуващ върху стъпалата на Гала. Гола скулптура на мъж със защитна маска и рапира на фехтовчик е разположена в ъгъла на ателието.

В библиотеката вниманието привличат препарирани лебеди. "Аз не обичам  животни или деца. Те се движат. Когато има нещо, движещ се, аз съм обзет от тревога.  И така, нека по-добре те да бъдат изкуствени, казва Дали. А във всекидневната е един от емблематичните прозорци към залива, който можем да видим в много от картините на артиста. Над тях до прозореца изпъкнало огледало, в което сутрин се оглеждат първите слънчеви лъчи, като в същия миг се насочват към горното ниво на стаята право в леглото на спящия сюрреалист.

Още 3 стъпала нагоре и си в спалнята на Гала и Дали. Плюшен балдахин в червено и синьо над две легла едно до друго.  Няколко препарирани козлета и скрин в бяло с парфюмите на Гала ни потапят в живота на ексцентричната двойка. Къщата е изцяло достъпна за туристи , а обиколката минава през баните, кухнята и специалната стая , в която Дали е оформял мустаците си.

Лабиринтът ни отвежда на терасата, буквално вкопана в скалите, която е нещо като вътрешен двор на къщата. Маслинови дръвчета са посадени в саксии-огромни бели чаши за чай, а по по купола илма гигантски бели яйца – символ на началото на живота. На следващото ниво е басейнът в причудлива форма и шатла , подходяха за източен владетел . Патици и лебеди от порцелан декорират басейна отстрани. Отзад е емблематичното диванче-устни с висящи автомобилни гуми и шадраванче с миниатюрни тореадори.

В третия ъгъл на Триъгълника е замъка Пубол – замъкът , който Салватор Дали е обещал на Гала. В началото на връзката им е само мечта, но след като се връщат богати от Америка, той й го подарява. Обещава й , че няма да престъпи прага му без да поиска писмено разрешение от нея и никога не го прави, защото гордостта му не позволява.  Стъпва в замъка едва след смъртта на любимата си.

Гала, която не крие увлеченията си към по-млади мъже, превръща замъка в свое любовно гнездо. Дали приема това с мълчание и разбиране. Така, както и Гала приема неговите ексцентрични забави с моделите му.
Интериорът на замъка е изцяло по идея на Гала. В градината се намира „Слонът с крака на комар” в ролята на фонтан, а от верандата се открива гледка към безкрайно поле. Обзавеждането е просто и елегантно, както и в къщата в Порт Лигат. Синята стая, личният кът на Гала, кухнята, стаята за гости и банята с прекрасни мозайки по стената - всичко е така, както го е оставила Гала.

Разделя ги смъртта след  53 години съвместен живот. „Аз я обичам повече от баща си и майка си, повече от Пикасо. И даже повече от парите” – пише Дали на приятеля си – поета  Фредерик Гарсия Лорка. Нейният образ е обезсмъртен в гениалните му картини и статии за нея. Дори в подписа си добавя нейното име - „Гала Салвадор Дали”. Съюзът между тях е мистичен, легендарен и съдбовен.  „Гала стана солта на моя живот, циментът на моята личност, моят фар, моят двойник, моят аз” - признава в автобиографията си Дали.

Гала  умира на 10 юни 1982 година, а художникът превозва тайно трупът й до замъка, за да може да  изпълни желанието и да бъде погребана там. Дори поръчал в криптата на замъка два саркофага с отвори отстрани, за да могат и в смъртта да се държат двамата с Гала за ръце... Наредил да я балсамират и облекат в любимата и червена рокля на Диор. Самият той не отишъл на погребението.
След това се пренася в замъка, за да е по-близо до Гала. След смъртта й губи желание за живот и спира да рисува. Умира на 23 януари 1989 година.

„Целият свят ми е роб. Винаги идва един момент в живота на хората,когато разбират,че ме обожават” , казва артистът, превърнал манията си за величие в бизнес. Живял с собствения си свят на параноичното, нереалното и абсурдното, загърбил всички ограничения на века, той с ирония критикува социалните, сексуалните и културните нрави на същото онова общество, което го превъзнася. Остава безсмъртен , присмивайки се на суетата  на тълпите и  превръщайки в шедьоври , възхищението си от природата.