„Прогнозите, които идват от Кремъл, са одобрението към Путин да бъде до 80%. За останалите кандидати се дават по 5%. Така за протестния вот остават около 10% и така изборният процес завършва. Гласуването в рамките на три дни беше изпробвано по време на референдума, след който бяха внесени конституционни промени. Те позволиха президентските мандати да бъда прекъснати и се отвори възможността Владимир Путин да се яви на избори за пети мандат", коментира пред bTV  Валерий Тодоров, бивш кореспондент в Москва.

„Една от причините да се гласува в три дни, е максимално количество хора да отидат до урните. Свое влияние оказва и фактът, че ще се гласува и в окупираните територии в Украйна. За всеки случай „оспорвани" и „непредсказуеми" не са епитетите, с които можем да определим тези избори в Русия", посочи бившият зам.-министър на външните работи Любомир Кючуков. По думите му едва ли може да се говори за непризнаване на вота. "Има такива призиви, но това ще бъде политически много трудно, а и няма да има никакво практично значение за Русия", заяви още той.

"За мен по-интересен е отсъстващият опонент - Борис Надеждин, който беше лишен от право да участва. Той беше и единственият от кандидатите, който се обявяваше открито срещу войната в Украйна", посочи Кючуков.

"Никой няма шанс на тези избори - разбира се, това е ясно изначално. Но там ставаше дума за друга тема и позиция, а това можеше да легитимира антивоенната тема и антивоенното говорене. В Русия има консолидация в условията на война и докато има война, Путин ще печели избори", допълни той.

„Навални беше опозиционният лидерът, който можеше да обере най-много гласове. Той го показа и на кметските избори в Москва, когато получи 27,4% от гласовете на избирателите. Това не е постигал никой от опозиционните кандидати и беше реална заплаха", коментира Валерий Тодоров.