На днешния празничен 24 май ще Ви представим американският баскетболист Тони Гуджино, който се влюби в България буквално. Гуджино научи българския език, ожени се за българка и заживя в страната ни. Баскетболистът на Академик даде интервю пред TrafficNews, в което говори за България, стъпките си в баскетбола и любовта си към футбола, но не американския. Вчера Гуджино влезе и в историята на Академик, като стана част от отбора донесъл историческите бронзови медали за тима от НБЛ. Отборът спечели и исторически сребърни медали от Балканската лига през този сезон. Носител е на Купата на България с Рилски спортист и отново на бронзовите медали с Ямбол в първия си сезон в България. Американецът пристига в България преди точно 10 години през 2011-а година. Интервюто провеждаме изцяло на български, а Гуджино пита на английски само за две думи, които веднага се сеща как са на български.

- Какви бяха твоите първи стъпки в баскетбола? 

- Баща ми и чичо ми постоянно играеха баскетбол. Когато бях на 4 години за Коледа баща ми взе кош. Оттогава започнах да играя. Когато бях на 10 години играех футбол, който в САЩ наричаме сокър. Играх до 14 години и бях много сериозен с футбола. Бях 1.40 м. и за две години стигнах 2 метра. Винаги играех баскетбол. Последната година в училище бях много добър. Играх пет години в университета, а след това в Европа освен България в Швейцария, Румъния, Белгия.

- Кой е най-добрият ти момент в баскетбола?

- Когато взехме Купата на България с Рилски спортист. Това беше първа купа за Самоков и беше много хубаво изживяване. Трето място с Ямбол в моята първа година също е запомнящо. Тогава имаше доста силни отбори като Лукойл Академик и Левски. Залата беше пълна във всеки мач. В Ямбол много обичат баскетбола.

- Имаше ли културен шок, когато пристигна в България? 

- Езика е много интересен. Аз играх преди това в Швейцария и френският е латински език и го научих бързо. Имам интересна случка исках да отида до голям хранителен магазин на четвъртия ми ден в Ямбол и трябваше да хвана такси. Попитах таксито дали е свободно и той клати главата и казва не - поне на запад е така, но след това стана лек скандал за таксито и разбрах, че тук не всъщност е да. Това беше любопитна случка.

- Харесва ли ти България?

- Обичам България. Тук е много добре и много спокойно. Аз мога да живея навсякъде. За другите американци е трудно, но за мен не е. Много ми харесва Ямбол, Самоков, Пловдив. Не обичам големите градове. Чикаго е добре, но само за уикенда. София не я харесвам особено. Обичам храната и празниците, тогава е много интересно. На 17 януари е моят имен ден по вашия календар и всички казваха къде са бонбоните. От тогава вече разбрах, че това е моят имен ден. Хората са супер и много интересни. По-интересно опознаваш хората, когато говориш езика, иначе е доста по-трудно. В Швейцария са доста скучни. Правят едни и същи неща и мислят по еднакъв начин. Докато тук е доста добре.

- Как научи българския език? 

- Започнах с азбуката. Не можех да произнасям звуците. Затова започнах да уча азбуката. Хиляда пъти повтарях буквите - а,б,в... Първо научих най-необходимите неща, които си вземам в супермаркета. Четях и рецепти за готвене и постепенно го научавах. Слушах радио и телевизия. Не разбирах нищо, дори не знаех кога свършва думата. След пет месеца в Ямбол вече беше добре и започнах постепенно да научвам българския език. Следващата година в Рилски спортист вече беше доста по-добре. Жена ми говори английския може би по-добре от мен. Тя е българка и започнахме да говорим и на български. Ако имаш желание може, но ако нямаш желание ще знаеш само мерси. Аз познавам чужденци, които са две-три години тук и не знаят нищо.

- Как се запозна с жена ти, която е българка?

- Вече пет години сме заедно, запознахме се в бар в София. 

- Ще останеш ли да живееш в България? 

- За сега оставам в България и ще работя тук. Искам ако имаме деца и те също да говорят български. По-добре е да живеем тук 3-4 години, но ще видим как ще се развият нещата. Можем да заживеем и в САЩ. Все още не съм взел българско гражданство, но това най-вероятно ще стане до две години. 

- Как оценяваш сезона на Академик? 

- Финалът на Балканската лига беше много добър. Въпреки, че загубихме играхме като равен с равен с много силен отбор на тяхна територия. Отсъствието на Васко Бачев също ни се отрази. За мен най-добрият ни мач беше в Черна гора в Балканската лига (б.а. - победата срещу Ибър като гост със 74:64). Тогава четирима човека бяхме с коронавирус, включително и аз. Целият мач играха основно едва 6 момчетата. Подкрепях ги много и виках много макар и от разстояние. Изиграхме страхотен мач. Ноември видях, че имаме потенциал да направим нещо специално този сезон. Надявам се да спечелим и бронзовите медали (б.а. - интервюто е правено преди спечелването на медалите от страна на пловдивския тим).

- С кои известни играчи си играл? 

- Играх лятна лига в САЩ с Бен Уолъс, който направи солидна кариера в НБА. Лятната лига беше много добра. Там има много таланти. Също така съм играл и с Жарко Ракочевич, който игра в Евролига. С него бяхме заедно в Рилски спортист.

- Как ти се струва българското първенство? 

- Преди 10 години първенството беше по-слабо. Сега е доста по-добре. Играе се по-добър баскетбол. В Швейцария взимат четирима чужденци и който вкарва 25 точки и всички са доволни. Това не е баскетбол. Вече има и доста българи, които играят и лигата е по-добра. Също така има и тактика. Според мен трябва да има и система за децата, за да се откриват таланти. В НБА не е баскетбол, там основата е атака и няма тактика и защита. Ще дам пример с Майк Джеймс от НБА, който играеше в Милано, но му беше доста трудно и сега се завърна в НБА.

- Какви други спортове харесваш? 

- Както казах футбола. От 14-годишен се влюбих в голфа. Това е доста по-спокоен спорт, но аз го харесвам. Не съм много добър, но обичам да го практикувам. Играя го само, когато се прибера в САЩ. В България все още не е съм го практикувал. Обичам игрите, които тренират мозъка.

- Как се запали по футбола в САЩ, а не например по американския футбол, хокея на лед или бейзбола?

- Около мен имаше доста хора, които играеха футбола, а през 1996г. футболът навлезе повече в САЩ. При моя ръст обаче не можех да бягам и бяха добър само с глава, затова и приключих с футбола. 

-Какво ще си пожелаеш?

- Да бъда здрав, заедно със семейство и да играя още 3-4 години.

Академик след спечелването на историческите бронзови медали