„Двама души ,

Два велосипеда,

Две осемкилограмови раници,

Девет дни,

40+ посетени населени места,

60+ природни, исторически и културни забележителности и 921.84 километра по черноморската граница

Ние прекосихме черноморската граница с велосипеди

Начална точка Варна – Дуранкурак – Варна – Бургас – Резово – Бургас ….. крайна точка.”

 

Така започва историята на Атанас и Ангел. Две пловдивски момчета, които са решили да направят велопоход по цялото ни Черноморие. Да, звучи авантюристично, и наистина е!

„Хрумвало ли ви е да напуснете работата си от 8 до 5 и удобствата на дома, за да предприемете голямо приключение?Е, на нас ни хрумна и съм сигурен че това не е краят, а едно голямо начало”,  пишат младите момчета.  Ето и тяхната история:

Кои сме ние ………?

Аз съм Атанас Грамадников роден в град Пловдив през 1993г. Завършил съм висшето си образование в ПУ “Паисий Хилендарски” в Биологическия факултет със специалност Екология и ООС.

Занимавам се с различни спортове, защото обичам да изпробвам възможностите си до краен предел. Винаги съм имал влечение към екстремните предизвикателства, които  засищат адреналиновия глад в мен.

Здравейте, аз съм Ангел Ников роден в град Пловдив през 1994г. В момента съм студент към ПУ “Паисий Хилендарски” и изучавам маркетинг.

Аз съм динамична личност  и се занимавам  със спорт от ранна детска възраст. Всяко едно екстремно предизвикателство пробужда жаждата за адреналин в мен.

С Атанас  се запознахме преди година и половина и работейки заедно се оказа че сме добър екип.

Как се взима такова решение?

Атанас:  - В началото те връхлита идеята – рязко и решително. След това няма връщане назад от момента, в който си кажеш: „Това е, така ще направя!”. Идеята беше засадена в нашите съзнания, а ако съзнанието е плодородна почва то идеите са семената, който биха покълнали в нея. Положим ли плевели в тази плодородна почва те ще покълнат и ще задушат нашето съзнание, но ако идеята е красиво плодно дърво, то ще пусне корени и ще даде красив цвят и плод.

Оказа се че нашата идея беше пуснала корени не само в умовете ни, но и в телата и беше превзела съзнанията ни.

След това започнаха едни дълги приготовления и осъществяването на едно такова начинание не е лесно и се изисква внимателна подготовка.

Тук е моментът, в който искам да благодаря на Ангел Ников че положи огромни усилия по организацията на това приключение!!! Колкото и да се подготвя човек за подобно начинание, 90% от нещата, с които се сблъскваш, са непредвидени и неочаквани.

Много хубави неща ни се случиха, които надвишиха очакванията ни, и примерите са многобройни. Най-важното, което ни направи впечатление е, че България е загубила огромна част от автентичността си,  вследствие на глобализация и масовия туризъм. За щастие, с велосипедите имахме шанс да се доберем до места, до които обикновеният турист не може да стигне.

По време на деветдневното колоездене всеки ден имахме непредвидени изненади- различен релеф на пътя, търсене на места за нощуване, запознанства с различни хора, бързо променящи се климатични условия, всекидневни промени в дневния ни график, различни интервенции по велосипедите, всекидневни изненадващи места които спират дъха и още и още неща…

- Защо решихме да предприемем това приключение ?

Ангел:  - Причините са много, но преди всичко имахме желание да постигнем нещо значимо, което да ни изпълва с гордост, когато след време погледнем назад. Нека всеки човек се замисли дали има такова нещо.

Мисля, че имахме нужда да си докажем, че сме способни да съществуваме извън обичайния си начин на живот и да направим нещо по различно. Това беше нашата малка и първа крачка в това начинание и не мисля, че някой от нас двамата вече ще е същият човек- вече изпитваме абстиненция към подобен тип преживявания.  

Въпреки добрата ни физическа подготовка не смятам, че тя играе роля в това приключении- този вид пътешествие подлагат на изпитане преди всичко решимостта и упоритостта.

 Питаха ли ни дали не се страхуваме?

Атанас: - Всъщност се впуснахме в пътешествието доста смело и наивно.  Нямахме страх от нищо! Най-общо казано ежедневието ни бе:  колоездене по опасни пътища с дистанции рядко под 100 километра на ден, невнимателни шофьори, екстремни пътища и пътеки,трудни и недостъпни места, гмуркане, плуване на диви плажове, колоездене в дъжд, слънце, вятър, жега, студ… недостиг на вода.

Въпросът е колко от нас могат да оставят компютъра, телефоните и колите, за да се отправят на истинско пътешествие, било то и за девет дни?     

Най-тежката част се оказа монотонността и изпитанието на психиката в продължение на 9 дни на колоездене. За физическото изтощение си има лек - красиви диви местности по нашето Черноморие, които ни зареждаха, храната и съня също бяха част от него.

„МЕЧТИТЕ НИ САМИ ПО СЕБЕ СИ СА ВЪЗДУШНИ КУЛИ, А УСПЕХЪТ НА КРАЯ Е СКУЧЕН. ИНТЕРЕСНО Е САМОТО ОСЪЩЕСТВАНЕ, ТВОРЧЕСКАТА СТРАНА”