Епос.

История за живота, пропадането и въздигането, безспирната борба не само да оцеляваш, но и да бъдеш по-добър. Това е фентъзи романа "Пътят на кралете" на Брандън Сандърсън. А е и едно прекрасно заглавие, с което да отбележим датата 23 април - Международният ден на книгата и авторското право.

За самият Сандърсън може да се каже много - авторът има уникална фантазия що се отнася до измислянето на оригинални фентъзи светове и магически системи, но сравнително плоски и трудни за запомняне герои. Това ме караше и да страня от неговото бързо набъбващо творчество. И така бе до момента, в който пред очите ми попаднаха 1020-те страници на "Пътят на кралете" - първата книга от епоса на Сандърсън "Летописите на Светлината на Бурята".

Свят на бури и скали

Налице отново е един изключително различен свят - Рошар е земя, постоянно брулена от чести, периодични бури. Животът тук е съобразен изцяло с тях - сградите се строят на една страна, водата се филтрира, растенията са пригодени за оцеляване в сърцето на стихиите. За хората тази сурова действителност е нещо обичайно и далеч по-приемливо от старите времена, в които т.нар. Вестители на Всемогъщия са воювали с ужасяващите същества, наречени Пустоносни. Тази епоха обаче е забравена. В момента Рошар е разделен на няколко огромни държави с особени отношения помежду си. Едно от водещите кралства е Алеткар, което е и централно в историята на книгата. След дългогодишни опити неговият крал Галивар е успял да обедини местните деспоти - т.нар. Върховни принцове, в едно общо кралство под негова власт. Следващата стъпка е сключването на мир с паршендите - народ, считан от повечето алети за сбирщина диваци, към които кралят обаче има дълбок интерес. Тогава обаче нещата се объркват сериозно.

Развиващи се и запомнящи се герои

И докато Алеткар започва да се тресе отвътре и отвън, ние се запознаваме с няколко основни персонажа, чрез които Сандерсън движи историята си. Най-накрая разбрах хвалебствията за "Пътят...". Реално в този роман авторът изчиства най-голямото ми недоволство към него - тук имаме добре развити, интересни и запомнящи се персонажи. Историята на Рошар не спира да се разкрива пред читателя, но фокусът в текста пада върху лични проблеми и житейски път на главните герои - пропадането, борбата за оцеляване, търсенето на себе си и неизбежното съмнение, въздигането. "Пътят на кралете" е по-скоро тяхната история, а големите събития са просто един постоянно заплитащ се фон.

Оттук следва и може би единствената слабост, която аз открих в книгата - за тези 1000+ страници не се случват чак толкова много значими неща. Основната част от романа е фокусирана върху едва две малки части от огромната карта на света, която можете да видите в началото на книгата. Сандърсън не бърза със значимите събития и обрати, които да повлияят на съдбата на целия свят, а вместо това се фокусира върху по-малките, които да се отразят върху живота на героите му.

Броня, меч и сияйност

Mагическия елемент във фентъзи света на Рошар е на огромна висота. Това все пак е Брандън Сандърсън. Едно от основните неща в Рошар е използването на т.нар. Светлина на Бурята. Определени персонажи умеят да я "вдишват", зареждайки се със сила, която после да използват по най-различни начини - да оттласват или привличат предмети, да ходят по стени и прочие. Друга важна част са Броните и Мечовете, останали от стари времена и превърнали се в основна цел на крале и армии. Това са древни артефакти, даващи на притежателя им силата на цяла армия. Те са изключително редки и не са много бойците или владетелите, притежаващи както Броня, така и Меч.

Животът преди смъртта

В "Пътят на кралете" Сандърсън разгръща така могъщо фантазията си, че е трудно в един текст като този дори само да споменеш всички неща - герои, битки, магии, същества... Тази първа книга от "Летописите на Светлината на Бурята" е отрочето на много часове писане и още повече часове мислене в опита да се създаде един оригинален нов свят, носещ богата митология и населен с много живот.

Докато четях страниците към края на книгата в главата ми звучеше епична музика, а всичко мъжко в мен трепваше от усещането за чест, войнственост, сила и жертвоготовност, което някои от героите носят. Присъединявам се към хората, хвалещи "Пътят на кралете". Ще успокоя и вас за притеснението, което имах - книгата не свършва с някакъв твърде отворен финал, макар да е ясно, че историята на Рошар тепърва ще се разкрива пред очите ни. Така че направете си подарък за деня на книгата и смело дайте шанс на цялата поредица.

ВИДЕО РЕЦЕНЗИЯ на втората книга очаквайте утре в ТNS.bg!

Антон Биров, TNS.bg