Денят на народните будители за първи път е отбелязан в Пловдив през 1909 година, а от 1923 година е официален празник. В този ден си припомняме делата на Паисий, Софроний Влачански, Добри Войников, Георги Сава Раковски, братя Миладинови, Добри  Войников, Захари Стоянов, Иван Вазов и пр. Българските будители обаче са хиляди, много повече от тези изброени в учебниците. Будители са учителите ни, писателите, с чиито слова сме израснали,  музиканти и актьори, запалили искрата на любопиството у нас. 

На днешния ден потърсихме пловдивчани, които вървят по пътя на възрожденците и "будят" с думи и дела. 


 Александър Секулов, писатели  драматург: Днес е ден на Паметта

 

Денят на будителите е ден на паметта. Ден, в който да кажем ясно, че нацията ни има проблем с помненето на своите значими духовни водачи. Дори когато не сме ги разбирали, те са вървели напред през снега, през мълчанието, през отрицанието. Това е ден на хората, които са проправили пъртина и много добре са знаели, че признанието няма да дойде в тяхното сегашно време. Това прави вината ни днес двойно по-голяма.

СЛЕПЦИТЕ 

от Александър Секулов

Пак се задават – идват, отиват си.
Милост не знаят – силата взимат.
Сутрин – по мръкнало. Нощем – по видело.
Те ми вгорчават хляба и виното. 

Влачат се мътно. Влачат – завличат.
Билки продават – да спиш наяве.
Уж не виждат – виж ги: заничат
все към житото. Ти – към плявата. 

Питата – клисава. Тежко се рони.
Животът – помен: в града и в селото.
Сам да отрежеш дървото из корен.
Да набиеш в шумата. Да се гръмнеш в
                                                                  челото. 

Те са юнаците: пъчат се, пъплят.
Орис орисана – с пълни кесии.
Блъскаш за гроба парици да скъташ,
а то само – неизбити чивии. 

С трън да се врътнеш – око ще извадиш.
Окото сушаво – знак за мъдреца.
Идват, отиват си – пак се задават:
кон до коня, слепец до слепеца. 

Тъй – до небето. Чак до отвъдното.
Телата – яки. Душите – прободени.
Душите гният – телата пребъдват.
Юродиви. Сакати. Безродови.

1988 г.

 

Писателят Недялко Славов: Будителството не е сизифова работа, а духовно трептене

Аз съм щастлив човек. Израснах в семейство на будители. Мама беше детска учителка, преподаваше в детска езикова школа, татко беше журналист във вестник „Стършел“и писател. Мама будеше детските въображения, татко будеше съвестите и често го уволняваха, непокорен човек беше. 

Моята съпруга преди време работеше в Народната библиотека „Иван Вазов“ и будеше хората за книгите, моят кум бе големият художник Кольо Витковски и будеше очите на незрящите, а кум на моя брат бе известният писател Георги Алексиев…

В домът ни бе (и е)  като в Антимовския хан на Йовков –  някакво несекващо стълпотворение на артисти, писатели, скулптори, режисьори, художници. Щастливи, светли години (апропо и до днес)! 

Всички тези хора правеха (и правят) културата на Пловдив и на България, бяха (и са) будители в ежедневния, негероически, но фундаментен смисъл на тази дума. 

 А искам да ви уверя, будителството не е сизифова работа, а лекокрила, вдъхновена свободна воля да препредаваш на другите онова духовно трептене, което всяка система на държавата – и вчера, и днес, и утре – иска да заглуши. Чистото трептене, което  прави от покорните  поданици независими и свободни личности. 

Ето това за мен е будителството. Измервам го с духовните, сърцати, непокорни и смели хора, които пресякоха, пресичат и прииждат светло в живота ми.

Честит празник, събуждащи Хора!

Проф. Анастас Славчев: Будителите са около нас, просто трябва да ги открием

Обществото ни още не е осъзнало ролята на народните будители и празникът се плъзга по повърхността.  Изключвам голямото им значение и голямото им съпричастие да се съхраним като нация и народ, но аз мисля, че всеки творец в областта на духа – поетите, писателите, музикантите, артистите, художниците, трябва да даде своя принос. 

Когато помисля за будителите, първият човек, който изниква в съзнанието ми, е учителката ми по литература в Музикалното училище Мария Христова. Един човек, който обичаше литературата, обичаше и нас – учениците. Разпалваше ни с будителския си дух.  Всеки има будител в своя живот, който го е напътствал в духовния му път.  Будителите са около нас, просто трябва да ги открием. 

Аз от две години намерих своето предизвикателство . Съвсем безвъзмездно организираме с Неврокопския митрополит Серафим есенен музикален фестивал в Гоце Делчев, който се нарича „С музика и вяра в сърцето”. Концертите са безплатни. Идеята е да се даде възможност на младите, на хората, които имат отношение, но не могат да си го позволят, да станат съпричастни на музикалното изкуство. Това е моят принос към делото на будителите. 

Ще се радвам всички мои колеги да направят нещо подобно, за да може музиката да достига до максимален брой хора. Като казвам музика, имам предвид хубава музика, независимо дали е класика, джаз, естрада, фолклор. 

 

Поетът Петър Анастасов: Прекланям се!

 

Прекланям се пред празника на будителите. Уникален празник. Не познавам друг народ, който да е превърнал своето уважение към своите учители в любов, в национален празник, в институция.

Обичам театъра. Минах през магически периоди на пловдивския театър. Пред очите ми великолепният актьор Стоян Миндов се превърна в пример за истински будител на пловдивската публика. Хората повярваха на неговите герои. Томас Ман е казал, че театърът превръща тълпата в народ. Стоян Миндов вграждаше в зрителите морал, вяра, човечност. Той се превърна в красив и незабравим епизод на пловдивската история. Беше будител. Посветих му едно стихотворение. Той го превърна в песен. И тази песен полетя.

ОТ СНЯГ ПОМИЛВАНА ДУША

На Стоян Миндов 

В часа преди да завали
Кой би могъл да ми помогне?
Останах жив, но вихър огнен
Душата ми изпепели 

Така устроен е светът,
Но вечно ли така ще бъде:
Едни - да си вървят по пътя,
А други - да прокарват път. 

Настигат ме в задъхан час
Старинно мъдрите съвети.
Но в тая битка с часовете
Докосвам бъдещето аз. 

Докосвам утрешните дни,
Преди да са изгрели още.
И в моите безсънни нощи
Горят слънца, а не луни. 

Вали… И сякаш оглуша
душата ми и сякаш литна -
Една добра и беззащитна,
От сняг помилвана душа.