Вървим напред и твойто име носим

в сърцата си  със жар неугасим.

Заветът ти делата ни ще води

и  всички трудности ще победим.

Из химн на ОУ "Душо Хаджидеков"

"Ami unikalen kusmet", с тези гръмки слова на шльоковица една от възпитаничките на родната образователна система публикува в "ТикТок" кадри от горящото емблематично училище в Пловдив. 

Няма данни дали младото момиче със свръхкреативното кодово име „.jinata.na.nikoi“. посещава училище ОУ „Душо Хаджидеков“, но пък са налични подробни данни за нейната заинтересованост към собствения ѝ умствен багаж. Тази видна общественичка на новото време разполага със стотици поддръжници, които от първата искра, та чак то последното издихание на огнения скелет на покрива на сградата, много искат да скрият триумфалните си усмивки, но не могат.

„Мечтата на всеки ученик - да види как училището му гори“, гласи друг коментар под видео от същия пожар. Според мен мечтата им е Васко Жабата да пее цяла вечер за тях, но и този блян звучи възвисено.

Докато едни потриват пръсти, че това може да им спести някой друг ден безмилостна битка за състоянието на умовете им, сълзи се рониха от очите на по-възрастни хора от квартала, които гледаха как монолитната обител на знание се руши под изпепеляващите камшици. Безсилни и угнетени в собствените си спомени някои редяха как три поколения на семействата им са били дарени със знание там.

Аз също съм възпитаничка на въпросното школо. „Домът си подари на светлината, пътека ни проправи към света“, са част от строфите на химна на училището, с който ние имахме честта често да огласяваме класните стаи и двора му, и е факт, че пазим този завет в „сърцата си  със жар неугасим“.

Текстът на Стефан Иванов е посветен на делото на дееца, патрон и дарител на училището - Душо Хаджидеков. И буквално припомня на младите поколения, че тази сградата можеше да е поредният частен дом, да е бутната, на нейно място да има блок или пък заведение, но не е.  Хаджидеков се е отказал от всичките си имоти и ги е дарил за една цел – да хвърли светлина върху младото поколение, да има една свободна и просветена България.

И лошо му се отплащаме.

ОУ "Душо Хаджидеков" е едно от най-старите училища в Пловдив. Данните категорично сочат, че за първи път то отваря врати, за да посрещне своите ученици в далечната 1870 година. В дописка от в.“Македония“ от 13 януари 1870 година е отбелязано: …“Читалището /в Пловдив/ открива училище в новата махала при църквата „Св. Петка“. В изследването на проф. Николай Генчев „Възрожденският Пловдив“ е посочено, че ….“Още в началото на 1870 година в гр. Пловдив е открито пето взаимно училище в новата махала, енория на църквата „Св. Петка“. Мястото, върху което е построено Новомахаленското училище, заедно с материалите и средствата за изграждането и издръжката му са подарени от големия родолюбец и съратник на Левски - Душо Хаджидеков. С други думи сградата е на 153 години, като първо в нея се е помещавало Новомахаленското училище, чийто правоприемник и наследник е школото.

Инцидентно възпламеняване при ремонтни дейности в подпокривното пространство е първоначалната версия за избухването на огъня.

Страх ме е да прогнозирам, ако мечтите на учениците се сбъдваха с помощта на свръхсили и вселенския късмет, колко училища щяха да се превърнат с пепел.  Изплуват в съзнанието ми запечатали се като нагорещена дамга кадри – как са горени книги от Светата инквизиция, та чак до Нацистка Германия, кладите, и да осъвременим спомена - горящите Тютюневи складове.

Немарата и непросветеността явно винаги са вървели ръка за ръка с жестокостта и безразсъдството. Впрочем, както винаги се оказваме абсолютно неподготвени, както за връхлитащата буря, така и за нейните социални измерения.

По първоначална информация строителна фирма е полагала битумна хидроизолационна мембрана с газова горелка. Учудващо е, че никой не е предвидил, че при 40-градусова температура и дървен покрив не е нужно да правиш ритуали за огън, за да се възпламени такъв. От друга страна пък явно се нуждаехме от ритуали за дъжд, тъй като се оказа, че липсват противопожарни кранове в училището.

Въпросът за просветеността и съобразителността – от възложителите на въпросния ремонт, инженерите, през строителите, та чак то ликуващи ученици, изглежда е на дневен ред.

Защото поколение, което се радва на горящо училище, едва ли ще е поколение, което ще го съгради.

153 години знание срещу една хидроизолация. Не лоша отплата, а истинска подигравка с делото на Душо Хаджидеков. Имаме късмет, да. Че все още имаме в завет подобни сгради и че в тях се възпитават и обучават и талантливи млади хора.

Време е за сериозни мерки за безопасност, ако искаме да опазим културното ни наследство и светлото ни бъдеще.