Стена в задната част на Чифте баня се е срутила в резултат на валежите в последните дни, сигнализираха с писмо до TrafficNews разтревожени граждани.

"Въпреки че обектът е заграден, съществува реална опасност от допълнителни срутвания. Сградата граничи непосредствено с тротоарите на бул. „Шести септември“ и ул. „Четвърти януари“, които са с интензивен пешеходен трафик. Оттам ежедневно преминават множество ученици от и до близките училища (ХГ „Св. св. Кирил и Методий“ и ОУ „Княз Александър I“)", пише още в сигнала.

Оказа се, че падналите късове строителен материал са част от стената на пристройка, която е издигната за котелно помещение за целите на банята през 60-те години на 20 в.

"Част от нея е бутната преди археологическото проучване, за да можем да започнем работа на терен. Останала е само стената, за която читателите ви са подали сигнал. Тази пристройка няма никаква конструктивна връзка с недвижимата културна ценност Чифте баня", разказа археологът д-р Здравка Коркутова, която заедно с колежката си Биляна Здравчева-Груева бе начело на екип, провел теренното проучване във връзка с реализация на Проект за адаптация за център за съвременно изкуство на емблематичната сграда.

Специалистите са открили 14 средновековни гроба, които вероятно са част от некропол. Телата са погребани по християнски ритуал.

"Гробовете вероятно са свързани със средновековна църква, проучена през 80-те години на миналия век в близост до Чифте баня", уточни Коркутова.

Археолозите са открили и сграфито керамика от 12-14 в., османска керамика, декоративни ковани гвоздеи и няколко монети от различни исторически периоди.

САГАТА ЧИФТЕ БАНЯ:

Сградата се стопанисва от Градската художествена галерия. От 2020 г. зданието бе заключено заради забавяне на процедурата по съгласуване на проекта за реставрация и адаптация и бе отваряно само за единични прояви. Идейният проект е изготвен от арх. Стана Бозаджиева през 2020 г. Той е съгласуван и приет от Националния институт за недвижимо културно наследство с издадено становище на 13 декември 2021 г. От НИНКН са дадени препоръки относно инвестиционния проект. След нанесените корекции той е одобрен на 21 март 2022 г.

Няколко месеца по-късно – през август, ВиК-Пловдив излиза със становище, че проектираното пристрояване към съществуващата сграда не може да се реализира поради съществуващ магистрален водопровод. Става дума за изграждането на помощни помещения – офис, тоалетна за посетители и склад. Проектантът реагира веднага и намалява обемите, за да не бъде засегнат магистралният водопровод.

Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” също отказва съгласуване на инвестиционния проект в началото на септември 2022 г. Там ситуацията е много по-сложна, защото изискванията на ПБЗН са входната врата да се отваря навън, както и да бъдат отстранени част от стъпалата във вътрешната част на сградата. Това изискване е неизпълнимо, защото сградата е недвижима културна ценност от местно значение.

Междувременно преработеният проект е внесен за съгласуване в НИНКН на 30 юни 2023 г.

Внесено е предложение към Кадастъра за поправка на кадастралната карта на сградата като се поставят с нов идентификатор пристройките от новото време (котелно и склад за гориво) с оглед премахването им, за да се проучи теренът под тях за новото строителство, както е предписанието на НИНКН.

Цялата дълга процедура вече е извървяна и предстои да се пристъпи към реализацията на проекта след извършените от археолозите разкопки.