В изборния ден, когато политиците обичайно говорят за стабилност, сигурност и бъдеще, премиерът Румен Радев направи изявление, което меко казано шокира. Той заяви, че "убийствата на знакови фигури вероятно ще продължат, защото олигархията и подземният свят губят контрол върху обществените поръчки и финансовите потоци в държавата". Според Радев, когато ресурсите намаляват, борбата за преразпределението им се изостря. Не можеш да приемем думите му като шега, защото в същото заявление той заяви , че "със сатира и забава" не се занимават.
Изявлението му по-скоро звучи като обяснение на процеси, за които държавният глава на изпълнителната власт разполага с информация. Също така и като предупреждение за предстоящи престъпления, които властта очевидно очаква. Резонен е въпросът ако правителството има основания да смята, че предстоят нови убийства, какви конкретни мерки предприема, за да ги предотврати?
Държавата не е погребална агенция, за да чака трупове. Да предупреждаваш гражданите, че убийствата вероятно ще продължат, без да посочиш какво правиш срещу тях, не звучи като да владееш положението. Оставя впечатление за безсилие – или най-малкото за тревожна липса на яснота.
Битов скандал или война за пари?
Допълнително объркване внася разминаването между публичните послания на властта. Радев "разби" версията на МВР за битов скандал като причина за убийството и започна да говори говори за олигархия, подземен свят и преразпределение на финансови потоци.
Ако разследващите работят по една версия, а премиерът публично обяснява убийството с друга, обществото има право да поиска яснота. Още повече когато става дума за убийство на знакова фигура - бизнесмен и политик, което привлича общественото внимание и неизбежно се отразява върху усещането за сигурност.
Радев определи финансовите интереси за значителни суми като най-вероятната причина за убийството на Слави Бинев. Същевременно заяви, че истината ще стане ясна след приключването на следствието. Тогава на какво се основава категоричният политически разказ за олигархичните войни и преразпределението на ресурсите? Има ли конкретни данни, с които премиерът разполага, или става дума за интерпретация на все още неизяснени обстоятелства? А и в крайна сметкасамият той преди два месеца обяви, че олигархията е преборена.
Има и друг неудобен въпрос, който не може да бъде подминат.
В публичното пространство се появиха твърдения за близост на убитите бизнесмени Илиян Филипов и Слави Бинев с инициативи и събития, свързани с политическия кръг около „Прогресивна България“. За Бинев беше съобщено, че е присъствал на събитие, на което Илияна Йотова е била издигната за кандидат-президент, както и на конференция за Черно море под неин патронаж.
За Филипов се говори, че е сред големите спонсори на предизборната кампания на партията. В същото време Радев ги поставя сред "знаковите фигури", които загубиха живота си, "защото олигархията и подземния свят губят ресурс и обещжствени поръчки". В този ред на мисли Филипов и Бинев представители ли са на въпросната олигархия и ако това е така, кога това е станало известно на премиера - преди или сред парламентарните избори. Ако пък те са честни и почтени бизнесмени защо Радев свързва тяхната смърт с преразпределение на финансови потоци в държавата.
Това поставя сериозни въпроси за отношенията между бизнеса и политиката, на които обществото има право да получи отговор.
Ако държавата разполага с конкретна информация, тя трябва да бъде проверена от компетентните органи. Ако такава информация няма, не бива неприключили разследвания да се превръщат в инструмент за политически внушения. Не е приемливо да се създава впечатление, че едни бизнесмени са част от олигархията, други са нейни противници, а убийствата са неизбежна последица от промяната на властта. Подобен разказ изисква доказателства, а не само политически обяснения.
Радев също изтъкна, че днес, за разлика от годините на прехода, знаковите убийства се разкриват в рамките на часове и че държавата се връща към функциите си. Тук обаче премиерът отново си играе с понятията. Убийствата са на знакови личности, и но и двете на този етап са окачествени като "битови". В България 99% от битовите убийства се разкриват, докато при "поръчковите" същият процент са неразкритите.
Премиерът не е политически коментатор, който анализира процесите отстрани. Той оглавява правителството, което носи отговорност за работата на МВР и за координацията на службите за сигурност. Можем да припомним, че България е на 4-то място в Европа по брой полицаи на глава от населението, а структурата е една от най- добре платените в държавния сектор.
Ако знае за предстоящи престъпления, трябва да обясни как държавата действа, за да ги предотврати, доколкото това е възможно, без да разкрива информация, която би попречила на разследванията. Ако говори за война за финансови ресурси, трябва да посочи какви са основанията за тази оценка. Ако разследването още не е установило мотивите, трябва да внимава да не представя предположенията като факти.
Иначе остава най-тревожното впечатление: че властта не просто описва опасността, а предварително обявява, че тя ще продължи.
Българското общество има достатъчно основания да помни годините, в които показните убийства, силовите групировки и непрозрачните връзки между бизнес и политика се превърнаха в символ на безнаказаността. Никой не иска връщане към тези времена. Но и никой не би трябвало да приема като нормално обяснението, че убийствата са очакван резултат от преразпределението на финансови потоци.
Премиерът и правителството се избират, за да осигуряват сигурност и спокойствие и да носят отговорност, а не да бъдат наблюдатели и регистратори на случващото се в държавата. По принцип!
Михаил Рангелов: Ще има сътресения в Прогресивна България след убийството на Филипов
Темите на Traffic News
