Демократическата партия постигна историческа победа на междинните избори в САЩ, като си върна контрола както над Сената, така и над Камарата на представителите. Резултатите от вота на 3 ноември показват сериозен обрат в американската политика, а президентът Доналд Тръмп ще трябва да управлява последните две години от мандата си без републиканско мнозинство в Конгреса.

Демократите успяха да спечелят най-малко седем сенаторски места, които досега бяха контролирани от републиканците, включително в щати, считани за техни традиционни крепости. По първоначални данни партията вече си е осигурила поне 53 места в 100-членния Сенат, като преброяването в някои щати продължава. В Камарата на представителите демократите също преминаха необходимата граница от 218 места за мнозинство.

Това е едва четвъртият случай след Втората световна война, в който и двете камари на американския Конгрес сменят политическия си контрол на едни и същи междинни избори.

„Уау! Уау! Въпреки всички очаквания ние, демократите, спечелихме Сената. Имаме пет думи за американския народ: Облекчението е на път“, заяви лидерът на демократите в горната камара Чък Шумър.

Исторически пробиви в Тексас, Канзас и Южна Каролина

Една от най-големите изненади дойде от Тексас, където 37-годишният демократ Джеймс Таларико победи републиканеца Кен Пакстън, близък съюзник на Доналд Тръмп. Това е първата победа на демократ на избори за американския Сенат в щата от 1988 година насам.

Пакстън получи сериозна финансова подкрепа от милиардера Илон Мъск, но въпреки вложените средства не успя да спечели изборите.

„В тази надпревара се изправихме срещу нашите Голиати – най-богатия човек в света, най-могъщия човек в света и цялото политическо статукво във Вашингтон“, заяви Таларико пред привържениците си в Остин след победата.

Не по-малко изненадващи са резултатите в Канзас, където пасторът Адам Хамилтън победи действащия сенатор републиканец Роджър Маршал. За първи път от 94 години щатът изпраща демократ в Сената.

В Южна Каролина педиатърът Ани Андрюс победи Дарлийн Греъм, сестра на починалия през юли сенатор Линдзи Греъм. Това е първа подобна победа за Демократическата партия в щата от близо три десетилетия.

В Северна Каролина бившият губернатор Рой Купър спечели срещу републиканеца Майкъл Уотли, а в Охайо Шерод Браун успя да победи сенатора Джон Хъстед и да се завърне в горната камара, след като загуби мястото си през 2024 година.

Демократите постигнаха пробив и в Айова, където Джош Турек победи Ашли Хинсън, както и в Мейн, където Трой Джаксън отстрани дългогодишната републиканска сенаторка Сюзън Колинс.

Партията запази и ключови места. В Джорджия сенаторът Джон Ософ спечели нов мандат, а в Ню Хемпшир Крис Папас победи бившия сенатор Джон Сунуну. Папас ще стане първият открито хомосексуален мъж в американския Сенат.

В Мичиган победа постигна Абдул Ел Сайед, който ще стане първият мюсюлманин в историята на Сената, а в Минесота Пеги Фланаган ще бъде първата жена с индиански произход, избрана в горната камара.

Мъск похарчи близо половин милиард долара, а след изборите се пошегува с „космическите лазери“

Сред най-обсъжданите реакции след изборите беше тази на Илон Мъск. Собственикът на Tesla, SpaceX и социалната мрежа X е вложил приблизително 446 милиона долара в подкрепа на републиканските кандидати по време на изборния цикъл.

Въпреки огромните средства републиканците претърпяха поражения в редица щати, включително в Тексас, където Мъск концентрира значителна част от финансовата си подкрепа.

След обявяването на резултатите милиардерът реагира с ирония в X.

„Явно космическите ми лазери за намеса в изборите не проработиха този път“, написа Мъск, очевидно подигравайки се с конспиративните твърдения за влиянието му върху изборния процес.

В друга публикация той добави: „Центровете за данни в Космоса започват да изглеждат доста привлекателни в момента“.

Коментарът идва на фона на победата на демократа Джина Инохоса на губернаторските избори в Тексас, където разширяването на центровете за данни е сред спорните теми заради потреблението на електроенергия и вода.

Съвсем различна беше реакцията на съоснователя на LinkedIn Рийд Хофман, който е сред големите дарители на демократите.

„Избирателите ясно показаха, че искат различна държава. Американците искат икономика, която може да се конкурира глобално и да работи за тях у дома. Те искат лидери, на които могат да се доверят“, коментира той.

Тръмп: Ако бях в бюлетината, щяхме да спечелим убедително

Самият Доналд Тръмп отказа да приеме изборните резултати като лично поражение. В публикация в социалната си мрежа Truth Social той заяви, че причината за загубата на републиканците е отсъствието му от изборната надпревара.

„Аз не бях в бюлетината и ако бях, щяхме да спечелим със смазващо превъзходство!“, написа американският президент.

Впоследствие обаче той поздрави политическите си опоненти.

„Поздравления за демократите. Те свършиха добра работа. Но не възприемам това като удар срещу мен“, коментира Тръмп в интервю за Fox News.

Президентът заяви също, че е готов да приеме резултатите и да работи с новото мнозинство, но даде да се разбере, че ще използва правото си на вето срещу законодателни инициативи, с които не е съгласен.

Скъпият живот, митата и войната с Иран се оказаха решаващи

Според анализите на американските медии водещ фактор за изборните загуби на републиканците е недоволството от икономическата политика на администрацията.

Данните от проучванията сред избирателите показват, че близо 90% определят разходите за живот като важен фактор при гласуването си. Почти две трети смятат, че политиките на Тръмп са допринесли за високите цени, а около 70% искат Конгресът да упражнява по-силен контрол върху президентската власт.

Особено сериозен е отливът на подкрепа за републиканците сред младите избиратели и латиноамериканците, които имаха съществен принос за победата на Тръмп на президентските избори през 2024 година.

Недоволството е свързано и с митническата политика, имиграционните операции и военните действия срещу Иран, които се превърнаха в една от най-оспорваните теми по време на кампанията.

Какво означава новото мнозинство за Тръмп?

Загубата на двете камари на Конгреса ще промени съществено управлението на САЩ през следващите две години.

Демократите вече ще разполагат с възможност да блокират голяма част от законодателните инициативи на президента, да провеждат разследвания срещу неговата администрация и да изискват документи и свидетелски показания от представители на изпълнителната власт.

Още по-съществена е загубата на Сената, тъй като именно той одобрява ключовите президентски назначения, включително федералните съдии, висшите държавни служители и евентуалните нови членове на Върховния съд.

Това обаче няма да даде на демократите неограничена законодателна власт. За преодоляване на президентското вето са необходими две трети от гласовете и в двете камари на Конгреса, а за придвижването на повечето законодателни предложения в Сената обикновено се изисква подкрепата на 60 сенатори.

Новият Конгрес ще започне работа на 3 януари 2027 година. Така Доналд Тръмп ще навлезе в заключителната половина от втория си мандат в условията на разделена власт, при която всяка голяма законодателна инициатива ще изисква преговори с политическите му опоненти.

Междинните избори обаче имат и друго значение. Те поставят началото на политическото пренареждане преди президентския вот през 2028 година, когато САЩ ще трябва да изберат наследника на Тръмп в Белия дом.

Тръмп се разграничи от загубата на демократите: Не бях в бюлетината

Демократите печелят мнозинство в Камарата на представителите на САЩ, историческа победа в Тексас