Предизвикателствата пред младите хора в контекста на политическото и икономическото наследство на Прехода обсъдиха на среща снощи в Пловдив проф. Иво Христов и представители от студентските и академичните общности.

Чрез детайлен анализ на ситуацията, в която се намираме, проф. Иво Христов провокира младежта в залата да представи своите предложения за това какви са хоризонтите и пътищата към по-оптимистичен сценарий за България и народа ѝ. Той подчерта, че съдбата на страната е в ръцете именно на новото поколение.

„На мои студенти непрекъснато обяснявам, че това е била индустриална страна, защото България имаше историческия шанс да бъде свързана с един от двата основни технологически, политически и културни центрове. Никога в нашата съвременна история това не се бе случвало. Пловдив бе център на високи технологии. Това беше страна, която имаше всички шансове да влезе не просто във втората технологична революция, но и да бъде лидер, но за съжаление бе засмукана. Криза бе индуцирана от вън, и това се дължи на безумното ръководство на Москва по това време /б.а. 1989/. Всеки здрав разум знае, че ремонт и реформа се прави от покрива надолу. А умниците в Москва започнаха от основите и всичко се срути – затрупа ни икономически, политически, цивилизационно, демографски. От тази вселенска катастрофа ние бяхме засегнати пряко. И така вече 30 години от т.н. Преход. Пушилката на срутилата се сграда постепенно и бавно се разсейва и зад пушилката лъсват озъбените голи очертания на един опустошен свят. Пропагандата ви казва, че вие не виждате тези очертания на едно отминало величие, тя ви казва, че вие живеете в най-добрия от всички възможни светове. Че това отсреща не са пропадналите сгради на една разбита цивилизация, а че това е самата цивилизация. Мизерията се нарича недоволство, низостта е развитие, демографската катастрофа – свободно движение на хора и прочие. На езика на новоговора, в епохата на постистината, това няма никакво значение – не е важно какво е, а как ще бъде отразено във Фейсбук“, посочи проф. Иво Христов.

На следващо място той използва образно сравнение, с което подчерта, че най-негативните последствия от тази разруха касаят храмовете на цивилизацията в лицето на култура и образование.

„Ние днес се намираме в библиотека „Иван Вазов“. Другите материални артефакти могат да изчезнат, но какво ще стане ако изчезне това духовното място, а вие виждате в какво състояние е библиотеката. За съжаление тя е паметник, апотеоз към пътя за никъде, където сме се отправили. Културата и образованието са остатъчен продукт от остатъчни неща“, посочи проф. Христов.

Проф. Иво Христов зададе въпроса „А сега накъде“ и добави, че живот, подчинен на оцеляването, е обречен.

„Прогресът е резултат от опит да надскочим себе си, а не от оцеляване. Тук в Пловдив, на Римския театър е заседавал първият парламент на тракийските градове-държави, които са били в съюзнически, феодални отношения с Римския император. Там чалга не е имало, там са се решавали въпросите за войната и мира. А колко от младите хора тук знаят това? Няма любопитство, затова младият човек не иска да се качи, да види, да разбере. И така от човек ставаш биологичен факт, а не социален фактор. Можем да продължаваме да ставаме обекти на историята, ще напсуваме този-онзи във фейсбук, но другият вариант е да погледнем в очи какво се задава срещу нас и да се стегнем. България е поставена пред въпроса дали ще ни има. Дали за нас е ценност тази общност, тази генерация? Готови ли сме за това? Именно затова искам да проведем един откровен разговор, искам да чуя вас“, постави начало на дебата проф. Христов.

Младежите в залата зададоха въпроси за отношенията ни със Северна Македония, за колизията между очаквания и реалност, за образованието, пазара на труда и какви са възможностите за изход от безпътицата.

По отношение на съседката ни, проф. Христов застъпи тезата, че се наслагва войнстваща антибългарска идеология.

От там и необходимостта България да отстоява себе си като нация. По думите на професора това налага страната отново да бъде изведена като фактор на геополитическата сцена. А за да се случи това, той подчерта, че ни трябва спешна стратегия за развитие на икономиката.  

„Трябва да изберем и да участваме в няколко високотехнологично отрасла, някъде трябва да се закачим и цялата държавна стратегия да се насочи натам. Трябва да променим нашето място в международното разделение на труда. Светът е системно свързано явление. Коридорът от възможности се стеснява“, посочи той.

Проф. Христов допълни, че това ще даде подем на цялата социална система, и то във фундамента ѝ – образованието.

„Римляните са казали, че възможността, случаят, помага на подготвения. Масовата култура казва точно обратното - консумирайте сега, бъдете щастливи сега, отдайте се на купона. Над нас е надвиснала буря и вместо мобилизирайте се, те ви казват - отпуснете се, отдайте се на удоволствието. Е какво да правим с деградиращата система на образованието ме питате вие. И това звучи така какво да правим с третия етаж, предвид, че първия и втория вече ги няма? Образованието е инструментална система, 10 хиляди години образованието не е било масово. България е била неграмотно селско общество, защо - защото не е имало нужда от друг тип хора. Без масово образоване не мажеш да имаш индустрия, армия и държава. Образователната система ще доставя грамотни хора, когато има нужда от такива, т.е. когато има индустрия“, посочи той.

Той даде пример Турция, която до преди 30 години е била далеч от профила си на развита страна в момента и посочи, че когато големите хранителни вериги са стъпнали в съседката ни тя е поставила категорични условия – продаваните продукти да се95% турско производство и 50% от общината, в която ще е разположен даде магазин. По думите му именно с тези условия тя е запазила местните вериги и не се е подчинила на общия модел за завземане на пазара от чуждестранни дружества, т.е. изнасяне на капиталите от страната.  

В края на срещата редица пожелаха да прекарат още няколко минути в личен разговор с водача на листата на БСП в Пловдив. Те помолиха проф. Христов да им разпише новата си книга „Не пожелахте да чуете“. Официалното представяне на книгата и дебат с професора в Пловдив ще бъде на 7 юли от 18:30 часа с „Сцена №2 на БезистенЪ“ /бившите Конюшни на царя в Стария град/.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!