Случвало ли ви се е да се стъписвате пред някой надпис на улицата- той не е регламентиран, плод е на нечие лично творчество и на порива му или да съобщи нещо, или да отреагира на някаква емоция. От скалните рисунки насам човечеството използва този начин за общуване и той говори много и за настроенията на пишещия, и за обществото, което приема неговите послания. Събирани няколко години, тези находки могат да се групират, грубо казано, в три насоки- търговски, информационни и...емоционални. Да започнем с първите.



Потребностите на населението на Столипиново не се изчерпват само с чушки и домати, както става ясно от надписа. Майсторът може да не знае как се пише сателитни, но пък ги настройва. И сигурно има доста работа, защото всички чужди журналисти, дойдат ли в махалата, цъкат с език и снимат гората от сателитни антени от терасите. Ние вече сме им свикнали.

Подобен дуален подход към клиентите си предлага и пътуващ търговец на пазара в Първомай. Едновременната търговия на малки прасенца и стари компютри няма как да се съвмести иначе, освен с надписи. Знае ли човек, може наведнъж и двете да му потрябват.

Бизнесът на заведенията около Клептуза във Велинград е пъстървата. В края на сезона на клиентите се предлага само тя. Дори яйцата изчезват от града, ако вярва човек на сервитьорите. А пъстървата си е с доста солена цена, така че за предотвратяване на всеки опит да се хапне пак риба, но да не е толкова скъпа, седи ей тази табела. Да няма това-онова.

Ако имаш излишни 45 лева, можеш да влезеш в това конкретно фотоателие, да не кажеш добър ден, да напсуваш фотографа, че те е изкарал маймун на снимка и за капак да изпееш една чалга. Поне това предполага пълната програма. Ако ги нямаш или не ти се дават- следвай инструкциите. А както казват фотографите- маймун седнал, маймун излязъл...

С хубав шрифт и видим отдалеч е написан адресът на тази къща. Така трябва. Е, с една грешка в думата и грешно пренасяне, но какво от това. В училище пишат по-високи оценки и за старание, май и тук случаят е подобен.

До известна степен е странно, че една от най- големите транспортни компании у нас се охранява по тоя безапелационен начин. Обаче знае ли човек. Кой знае колко опасно е четириногото, поне на вид не изглежда чак такъв звяр, затова и надписът има за цел да ликвидира всякакви съмнения. Веднъж излезе ли ти име....

Зад този емоционален призив- закана очевидно стои човек, който не е един път е обикалял улицата пред гаража си в опит да издири нахалника, запушил изхода му. Викай паяка, човек, не се чуди!

Колегата му също е доста изнервен и пукЪ гуми наред. 

Оттук нататък надписите говорят повече за добрата природа на човека. Докато феновете в големите градове се бият, ето как се прави дерби в пловдивското Ново село.

Някоя много нежна душа е сложила тази бележка по дърветата в центъра на Пловдив- "Вземете, каквото ви е нужно"- и си късаш каквото ти е нужно- любов, красота, мир, слагаш си бележчицата в джоба и се надяваш да се сбъдне. И ти става хубаво.

Обичай майка си, призовава пък този надпис от метално табло в Капана.

От този надпис пък може да ти се доплаче- той виси в Дома за стари хора в Пловдив " Св. Василий Велики". За България! Чети! Работи! Прави добро!...Докато можеш.

Каква история се крие тук- не знам. Снимката е правена преди няколко години. Дали е дошло момичето на онзи 12 март? Дали момчето още носи поезия в душата си? Дали са заличили надписа, също не знам. Но го имаше. И то на гърба на едно от полицейските управления. Понякога животът е по-добър сценарист от всички...