На 16 април 1925 година, Велики четвъртък, е осъществено най-кървавото и отвратително злодеяние в най-новата история на България. По време на опелото на генерал Константин Георгиев, застрелян два дни по-рано, в църквата „Света Неделя“ избухва взрив, който избива над 200 човека, дошли да се простят с генерала.

След разгрома на Септемврийското въстание, миналата в нелегалност БКП си поставя амбициозна и зловеща цел – да бъдат ликвидирани Царят и военният и политически елит на България. За изпълнението на това е създадена сериозна организация, финансирана от Съветския съюз. Вербуван е клисарят на църквата, който дава достъп на терористите да заложат взрив под главния купола. За „примамка“ решават да използват важна личност. На 14 април  пред църквата „Свети Седмочисленици“ е застрелян генерал Константин Георгиев, който е отивал на вечерна молитва с внучката си. Опелото на генерала е насрочено за 16 април в църквата „Света Неделя“, а основната цел на атентаторите е била да взривят купола  на храма, така че той да се срути над официалните гости и по този начин интелигенцията на България да бъде унищожена.

Смъртта на жестоко убития генерал обаче събира много повече хора, отколкото са очаквали  комунистите, и ковчегът е бил преместен по-напред, за да могат да влязат повече желаещи да се простят с покойника. Малко след три часа следобед злодеите палят фитила на заложената адска машина и напускат храма. Взривът е ужасяващ, а куполът на църквата се срутва върху хората, намиращи се под него. Намясто умират повече от 130 човека, а по-късно, със загиналите от раните си, числото на жертвите стига 213.

Царят и правителството, основната цел на атентаторите, не са засегнати. След преместването на ковчега министрите остават встрани, а Царят закъснява. Същия ден той е на друго погребение. Няколко дни по-рано е попаднал на засада в прохода Арабаконак, където успява да се спаси благодарение на личната си храброст, но няколко от спътниците му са убити. Идвайки от тяхното опело, той пристига по-късно и така взривът не го засяга.

Под развалините на поругания православен храм обаче намират смъртта си много изтъкнати българи, сред които голяма част от военния елит на нацията. Подлостта и жестокостта на терористите отнема живота на повече български висши офицери, отколкото са паднали в три войни за национално обединение.

Сред жертвите са:

генерал Стефан Нерезов,  роденият в Охрид генерал Кръстю Златарев; генерал Калин Найденов; генерал Иван Попов; генерал Александър Давидов; генерал Стоян Пушкаров; генерал Григор Кюркчиев от Прилеп; генерал Петър Лолов; генерал Иван Табаков; генерал Станчо Радойков; генерал Павел Павлов; полковник Спиридон Михайлов от Щип, чичо на великия български революционер Иван Михайлов, подполковник Николаев – единственият син на генерал Данаил Николаев и още много други.

Днес, въпреки че много от активистите на бившата БКП търсят своята нова идентичност в Православието, прошка за поругания храм и за жестокото масово убийство от 16.04.1925 не е поискана. За сметка на това сред техните редици се прокрадват абсурдни анализи, че едва ли не атентатът бил организиран със знанието и одобрението на Царя.

Дълги години кървавото злодеяние „води“ в много от негативните класации на тероризма, засенчено е чак през 2001 с атентатите от 11 септември.

Днес за атентата се говори свенливо и някак между другото, но той трябва да се помни. Не за да живеем в омраза, а за да не повтаряме грешките на миналото. 

Още новини ТУК

TNS.bg