Колко са кварталите на Пловдив? Знаете ли и в кой квартал живеете? Със сигурност на пръв прочит ще кажете, че тези въпроси са елементарни и ще започнете да пресмятате наум. Истината е, че кварталите под тепетата са десетки, а не всеки от нас знае точно в кой квартал се намира дома му. Така например „най-големият” квартал на Пловдив – Кючук Париж не съществува в официалните документи. Името е наречие за сбор от няколко квартала, които са разположени в район „Южен”. Всеизвестно е , че „Малкият Париж” идва от бившата фабрика за сачми и Оловната кула, която е наподобявала Айфеловата.

Само под името „Кючука” са обединени 7 квартала!  Това са „Христо Ботев – Север” и „Христо Ботев – Юг”, което е зоната между „Коматевско шосе” и улица” Димитър Талев”. Двата квартала се разделят от бул. „Никола Вапцаров”. На сходен принцип е разделен и квартал „Въстанически” около Събота пазара. Там също има север и юг.

Друг квартал в района е ЖК „Южен”, който е разположен край булевард „Александър Стамболийски”.  Кючука бива попълнен от кварталите „Модър” и „Македония”.  В района има още две подобни териториални единици –  „Остромила- Беломорски” и „Коматево”.

Още по-интересно е в район „Тракия”. Там има 13 зони, които отговарят на квартали. Доскоро те бяха познати като А1 до А13, но вече си имат и имена след гражданска инициатива в района. Ето ги и тях:  

А1 – Люляците – бл. № 200-229

А2 – Панайот Волов – бл. № 190-199, 330-339

А3 – Тодор Каблешков – бл. № 170-189

А4 – Кан Крум – бл. № 140-159, 326-328

А5 – Търговски – бл. № 120-139

А6 – Опълченски – бл. № 100-119

А7 – Капитан Бураго – бл. № 80-96, 314-322

А8 – Оборище – бл. № 60-79

А9 – Хан Аспарух – бл. № 1-19, 44, 310

А10 – Възраждане – бл. № 20-39, 311-313

А11 — Захари Зограф — бл. № 40-56

А12 – Лаута – бл. № 57-59, 230-264, до парк Лаута

А13 – Скобелева майка – бл. № 97-99А, 265-299, до Ботаническата градина

Най-малко квартали има в район „Западен”. Квартал „Христо Смирненски”се дели на нова (Смирненски-2) и стара (Смирнески-1) части, разделени от улица „Царевец“. По новите кадастрални планове обаче зоните около Гребната база и ул. „Владивосток” се обособяват „Смирненски – 3” и „Смирненски -  4”. Любопитен момент е, че между 4-те квартала „Смирненски” вече се промотира ЖК „Парк отидх и култура”, което включва новите кооперации около мол „Пловдив” и Братската могила. Името „Смирненски – 5” е запазено за бъдещия жилищен квартал между „Смирненски – 2” и Прослав.  

 Може би най-лесно е в район „Северен”, но и там често кварталите попадат под общото име „Кършияка”. Реално обаче този квартал е разположен в района около новотела и църквата „Св. Иван Рилски”.  Другите квартали носят имената на най-известните им обекти или стари названия -  „Герджика”, „Гагарин”, „Филипово”, „Захарна фабрика”, „Тодор Каблешков”, „Шекера”, „Гаганица” и „Харман махала”.

В рамките на район „Източен” има 7 квартала. Безспорно най-известени са „Изгрев”, „Столипиново” и „II-ра Каменица“. Квартал „Гладно поле” набира популярност покрай новите намерения на общинските власти за изграждането на Втори градски  център. В района обаче има още три квартала. Квартал „Чайка” е зоната около стадион „Христо Ботев”, макар хората да използват по-често името на спортното съоръжение, за да обяснят къде живеят. Два много непознати квартала, които фигурират в аналите на общинската администрация са „Дружба” и „Ландос. Те често биват слагани под общия знаменател на „Изгрев”, но  това са две карета в района, като отделна териториална единица.

Най- проблемен е район „Централен” от гледна точка на съществуващи квартали и такива, които знаят хората. Парадоксално е, но най-старият район има най-малко жилищни квартали.  Официално по-голямата част от района се води Централна градска част, като в това число влиза цялото каре между булевардите „Руски”, „Христо Ботев”, „Цар Борис III Обединител” и „6 септември”. Районът около Семинарията също си няма точно название като отделен квартал. В рамките на широкия център вече са разделени и териториалните единици. 

Около магазин „Евмолпия” до бул. „Източен” е квартал „Каменица 1”. Надали някои би се объркал с имената на старите квартали „Мараша”, „Съдийски”, „Хаджи Хасан махала”, „Бунарджика”, „Стария град”.  С названието ЖК „Младежки” хълм” е цялата зона от хълма до булевард „Свобода”.

Единственият нов квартал, който започва да се обособява в централния район е „Колодрума”. В това каре влизат новите жилищни сгради около спортната зала на града.

Разбира се, наред с жилищните квартали -  нови и стари имена, не бива да пропускаме и новите комплекси, които с чудовищните си размери се превръщат в малки села.  Така например един „Оазис” или „Гербер”, трудно може да бъде вписан в конкретиката на съответния микрорайон или квартал, поради специфичните си условия.

Тепърва и общината ще решава за разрастването на града откъм жилищно строителство. Докато севера и изтока са оставени за разширяването на индустриалните зони,  жилищната експанзия трябва да започне към запад и юг.

Идеята е всички земеделски земи на юг да се превърнат в квартали, но само с ниско строителство до 10 метра.

На практика такива парцели има в Остромила и Беломорски, както и на юг от тях към Коматево. Така в един момент – при нужното облагородяване, трите квартала да бъдат плътно запълнени с къщи и реално да се слеят.

Друга такава зона е около местността „Терзиите”, която е между Прослав и Коматево. Това е и най-голямата площ със земеделска земя в Пловдив.