Речта на омразата и враждебното съдържание в интернет се превръщат в ежедневие за милиони европейци, а най-засегнати се оказват младите хора. Нови данни на Евростат показват, че през 2025 г. повече от половината интернет потребители на възраст между 16 и 34 години са попадали на враждебни или унизителни съобщения онлайн.

По повод Международния ден за противодействие на речта на омразата европейската статистическа служба отчита, че 54% от хората на възраст 25-34 години и 53,7% от младежите между 16 и 24 години са виждали подобно съдържание в интернет през последните три месеца. С напредването на възрастта този дял намалява значително – до 46,4% при хората между 35 и 44 години, 38,9% при тези между 45 и 54 години, 32,8% сред групата 55-64 години и 28,1% при хората на възраст между 65 и 74 години.

Данните показват още, че младите жени са изложени на по-висок риск от среща с подобно съдържание. Сред интернет потребителите на възраст 16-24 години 57,2% от жените съобщават, че са попадали на враждебни публикации, коментари, снимки или видеа, докато при младите мъже делът е 50,4%. Разликата се наблюдава при всички видове враждебни послания.

Най-често младите хора се сблъскват със съдържание, насочено срещу хора заради техните политически или обществени възгледи. Такова съдържание са виждали 42,5% от младите жени и 39,3% от младите мъже. На второ място са посланията, насочени срещу хора заради расовия или етническия им произход – 38,2% при жените и 35,6% при мъжете. Най-големите различия между половете се наблюдават при съдържание, свързано със сексуалната ориентация, пола и уврежданията.

По-ранно изследване на Евростат показва, че проблемът далеч не засяга само младите. През 2025 г. 42,3% от всички интернет потребители в Европейския съюз са попадали на съобщения, които определят като враждебни или унизителни към определени групи хора или отделни личности. Данните обхващат 20 държави членки на ЕС.

В седем европейски държави повече от половината интернет потребители са се сблъсквали с подобно съдържание. Най-високи стойности са отчетени в Ирландия – 66,2%, Унгария – 60,9%, Финландия – 56,7% и Словакия – 56,2%. В другия край на класацията са Латвия с 29,3%, Гърция с 29,4%, Германия с 33,7% и Литва с 33,8%.

Според данните в България делът на хората, срещнали враждебни съобщения онлайн през 2025 г., е 34,2%. Това поставя страната под средното за Европейския съюз, но все пак означава, че повече от един на всеки трима български интернет потребители е попадал на подобно съдържание.

Статистиката показва и кои са най-честите поводи за онлайн омраза. Най-много потребители са виждали враждебни публикации срещу хора заради техните политически или обществени възгледи – 33,7%. Следват посланията, свързани с расов или етнически произход – 25,5%, сексуална ориентация – 23,4%, както и религия или убеждения – 22,8%. По-рядко обект на атаки са хора заради пола си – 16,9%, увреждания – 11,5%, възраст – 8,8%, или други лични характеристики – 8,5%.

Когато унижението се превърне в част от разговора

Цифрите на Евростат очертават тенденция, която трудно може да остане незабелязана. Ако преди години речта на омразата се свързваше с крайни групи и отделни случаи, днес тя все по-често присъства в ежедневния онлайн разговор. Под публикации за политика, обществени теми или дори напълно ежедневни ситуации нерядко се натрупват десетки агресивни коментари, насочени срещу хора заради техните убеждения, произход, пол или начин на живот.

Именно заради това международни организации предупреждават, че онлайн омразата далеч не е безобидно явление, останало зад екрана на телефона или компютъра. Според UNESCO подобно съдържание може да задълбочи разделението в обществото, да насърчи дискриминацията и постепенно да превърне агресивния език в нещо привично и приемливо.

Проблемът се усложнява и от начина, по който работят социалните мрежи. Съдържанието, което предизвиква силни емоции, спорове и конфликти, често събира повече реакции и достига до по-широка аудитория. Така едно обидно послание може да бъде видяно от хиляди хора само за минути. Именно това е една от причините Европейският съюз през последните години да настоява за по-строги механизми срещу незаконното съдържание и речта на омразата в интернет.

Подобни процеси могат да бъдат забелязани и в България. Достатъчен е един поглед към коментарите под публикации в социалните мрежи, за да се види колко бързо спорът може да премине в обиди, лични нападки и откровена враждебност. Още по-притеснително е, че за част от младите хора това вече изглежда като нещо обичайно. Колкото по-често човек се сблъсква с подобен език, толкова по-лесно започва да го възприема като нормален начин за общуване.

Според психолозите именно тук се крие един от най-сериозните рискове. Не само в самата омраза, а в нейното постепенно нормализиране. Когато агресивният тон се превърне в ежедневие, границата между спор, критика и словесно насилие започва да се размива. А това е процес, който засяга не само интернет пространството, а и начина, по който хората общуват извън него.

В отговор на проблема големите социални мрежи все по-често премахват публикации, ограничават профили и използват автоматизирани системи за откриване на език на омразата още преди той да бъде докладван от потребители. Въпреки това експертите са единодушни, че технологичните решения сами по себе си не са достатъчни. Наред с контрола върху съдържанието, ключова роля имат образованието, дигиталната грамотност и изграждането на култура на общуване, в която различното мнение не се посреща с обиди, унижение и враждебност.