Случаен майски ден, в който се разхождам безцелно из центъра на Пловдив. Виждам човек в странна поза, познат от социалните мрежи с клипове от Америка - “зомби” на фентанил. Изплаших се и отидох към него, за да го питам какво му е. Случаен мъж също се насочи към него и след минута се обърна към мен “нападнал се е, не се занимавай.” 

Мина майка с дете покрай него, той не реагира, не беше агресивен, не беше и от ромски произход. 

След няколко дни го срещнах отново. Пред “Розовата къща” в кв. “Изгрев”, дневен център за подкрепа и рехабилитация на хора, живеещи със зависимости и в риск. През социалните мрежи човек се свърза с мен и ме покани да слушам лекция на Анонимните алкохолици и Анонимните наркозависими - как помагат на хора в риск. Мъжът, когото бях засякла преди няколко дни в поза “зомби” сега лежеше  в една локва, в безжизнено състояние. “Изтървахме го за една минута и се нагърмя” - каза един от събралите се отпред. 

Започнах да се чудя дали наистина тази сбирка помага на зависимите да продължат живота си или просто е място, на което се срещат уязвими хора и се черпят кой с каквото може - бонзай, фентанил, кристали. Направи ми впечатление, че няма човек, който да наблюдава какво се случва пред бараката на входа на кв. “Столипиново”, квартал, известен от години като място, от което можеш да си намериш всякаква дрога за по-малко от една минута. 

Лекцията започна, влизаха различни хора - повечето изглеждаха замаяни. Не знам дали реално бяха заинтересовани от това, което другите споделяха като опит в борбата си със своите демони. 

Някои от излязоха навън, срещаха се с такива, които не бяха допуснати до бараката. Завъртяха една цигара отзад и припаднаха пред вратата й няколко минути по-късно. Очевидно се почерпиха с нещо - бонзай, фентанил…. Никой не ги спря. Но състоянието, в което изпаднаха, даде възможност на други зависими да ги пребъркат и ако има останали случайно наркотици или пари в тях - да ги приберат. 

И тук идват моите въпроси: 

Кой контролира какво се случва около центровете за подкрепа на зависими хора — и има ли реален контрол изобщо?

Къде е границата между помощ за зависимите и превръщането на един център в място за събиране на хора под влияние?

 Колко често тези центрове отчитат реално възстановени хора и колко често просто регистрират присъствие?

 Възможно ли е местата, създадени за спасение, да се превърнат в точки за нови контакти между зависими и дилъри?

 Може ли човек в тежка зависимост да бъде използван като “подставено лице” за финансови схеми?

 Как се доказва, че подписът на човек под влияние е даден с реално разбиране и съгласие?

Какво представлява „Розовата къща“?

Центърът в „Изгрев“ бе открит на 30 април 2025 година, като на събитието присъства и зам.-кметът на Пловдив Николай Бухалов. Община Пловдив предостави сградата на центъра за ползване безвъзмездно,  като тогава бе презентирано, че в нея ще работят екип от двама психолози и медицинска сестра. Управлението е дадено на фондация „Център за хуманни политики“.

Дейността на центъра е насочена към хора, които страдат от зависимости към психоактивни вещества и/или алкохол и предлага социална подкрепа, за да им помогне да започнат нов етап от живота си.      Записано е, че центъра зависимите ще намерят място за подкрепа, лечение, храна и основни лични услуги като къпане, бръснене и пране, като целта е да се предостави шанс на хората в нужда да започнат своето възстановяване в безопасна и подкрепяща среда. 

Свързах се и с председателя на УС на „Център за хуманни политики“ Юлия Георгиева, като й предоставих и кадрите, като получих следната позиция:

“Ние работим с хора, които в момента употребяват наркотици, и да, често те изглеждат по този начин. Проблемите се увеличиха с навлизането на новите психоактивни вещества, като синтетични канабиноиди, кетамин и опиати (фентанил).

На нас не ни е известно в района на къщата да има "дилър", но не мога да отрека, че хората с които работим, понякога си поделят цигари с "бонзай", нещо на което вероятно сте била свидетел. Естествено, че ако установим разпространение на наркотици в района на центъра, бихме взели нужните мерки.

По отношение на опити някой да продава или разменя (каквото и да е, в района на къщата) нашата политика е категорична - това е забранено и виновните се наказват - спираме дейностите, с които иначе ги подкрепяме - храна, душ, вадене на лични документи и т.н. Редно е да отбележа, че е забранена продажбата/размяната не само на наркотици, а също така и на вещи, което може да доведе до придобиване на средства за наркотични вещества.

От снимките, които изпратихте ( хората в поза “зомби” ) разбирам, че и двамата от заснетите са наказани в момента и не ползват услугите ни.

За съжаление, ние не разполагаме с лостове, с които да забраним на някой да минава от там...”