Темата за царските имоти и тяхната реституция отново излезе на дневен ред в българската общественост. Редица експерти и политици започнаха да се заиграват с темата, давайки различни трактовки за справедливостта, реституцията и национализацията след 1944 година. В същото време Община Пловдив се бори от години с различни реститути за пространства, които по презумпция трябва да бъдат публична собственост, тъй като се касае за площадни пространства и други зони с обществена функция.

Дори и в момента вървят редица дела за собствеността на различни части от града – някои заведени от градските власти, други от частници, чувствайки, че не са им върнали нещо, което е тяхно наследство.

Последният казус бе с част от площадното пространство на „Централен”, непосредствено до Пощата. Павилионите там бяха бутнати след близо десетилетие на съдебни саги между собствениците и Община Пловдив. Макар градските власти да държат имотите в момента, наследниците се заканват, че ще продължат своята битка за обезвъзмездяване.

Друг много подобен случай е площадното пространство пред кино „Космос”. Общината  засега не може да премахне търговските обекти от площада пред бившето кино заради реституция от средата на 90-те години.  Тогава бившият кмет на район „Централен” Александър Дяков получи близо 300 кв. метра пред "Космос", върху които изникнаха търговски обект.  Градските власти се опитаха да отчуждят имота, включвайки го в нова улична регулация, като изпратиха покани на собствениците сами да премахнат обектите. Опитите им обаче удариха на камък и в момента вървят съдебни дела с наследниците на покойния Дяков. 

Друг още по-нелеп случай е този с площада до  бившето кино „Фламинго“ , който е с площ от близо 1 декар. Той е реституиран през 1999 година. Оттогава собствениците на терена съдят Общината за обезщетения. Как е станала реституцията на площада е неясно, но той е собственост на няколко наследници. Единият от тях е бившият главен юрист на Общината Димитър Кривошапков.

 Първоначалният иск от собствениците срещу Община Пловдив бе за 480 000 лева, след дълги години съдебни дела, собствениците получават 100 000 лева след решение на Върховния касационен съд. Мотивите – не могат да ползват имота си, а и пешеходците минавали през него. Сумата е заплатила Община Пловдив.

На практика мястото не може да се ползва за нищо и от години стои старият фонтан, който не функционира. Нито собствениците могат да строят, нито общината да го облагороди. Точно през мястото е прекъсната и велоалеята по булевард „6 септември”. Община Пловдив влезе в преговори със собственика на имота, за да го купи, но все още няма конкретни стъпки за закупуването му.

Историята помни и друг абсурден случай с 400 кв.м от площад „Стефан Стамболов” точно до сградата, където се помещава кмета. Тогава наследници си поискаха площада, като дори бяха готови да го оградят. Община Пловдив се договори със собствениците и те получиха няколко апетитни имота в центъра на града. 

И докато едни си възстановяват площади, други си взеха цял остров. Единственият остров под тепетата е този на Адата. От 90-те дка на острова, общината притежава 5 и те са в зоната около моста. Останалите са частна собственост. Там също имаше дълга съдебна сага, като в нея страна бе и Министерството на регионалното развитие и благоустройство. В крайна сметка наследниците си взеха острова. Въпреки че той попада в апликационната форма за Европейска столица на културата, там трудно биха могли да се реализират каквито и да е събития заради трудната комуникация със собствениците.

Най-пресен е случаят с частното Кукленско шосе. Обръщалото срещу митницата и част от лентата на източното платно се оказаха все още частни. Наследниците дори си оградиха показно собствеността, за да получи проблемът им отзвук.  Въпреки това решение няма, а хората са готови да си вземат за постоянно част от булеварда.

Прословутият имот е придобит от дядото на настоящите собственици чрез замяна през август 1998г. Дядото Благой Пижев заменя имот от 17 декара в село Боянци, Община Асеновград с имот от 9,176 в землището на село Брани поле. Булевардът се оказва, че няма строителни книжа, а той са намира на територията на Община Родопи. Оттам обаче отказват да отчуждят имота, а пловдивската община също няма намерение да стори това.  Развръзката там тепърва ще предстои.

Дела се водят и за друг казус с парцел от 200 декара в район „Тракия“ срещу кметството. След 20-годишна сага между наследниците и Общината Пловдив, през 2013 година ВАС присъди в полза на градската администрация. След това обаче делото бе върнато на първа инстанция.

Делото по същество за парцела в Тракия бе върнато през 2015 година заради жалба на наследниците.  Имотът се намира срещу новото кметството в „Тракия” на бул. "Освобождение”, а историята с него датира още от 90-те години.

 На частно лице са върнати като собственост 200 декара имот в село Ягодово, но наследникът твърди, че земята се намира в Пловдив и Поземлената комисия в града възстановява на лицето декарите в "Тракия".

Интересното е, че документите за собствеността на наследниците датират от 1911 и 1926 година.  В тях е било записано, че имотът са намира в землището на Лаута. В миналото обаче с това име са се разпростирали нивите до днешно Ягодово. Двата парцела били абсолютно еднакви като големина и граници. Поради тази причина наследниците смятат, че този имот от 200 декара е на дядо им.

През 1994 година Пловдивският районен съд дава на петимата пловдивчани парцелът от 200 декара и приключва реституцията. Три години по-късно обаче Община Пловдив завежда дела за собствеността на парцела. След 17 години дела, имотът бе върнат на градските власти, а сега предстои и поредна съдебна битка с новите обстоятелства. В промеждутъка през 1994 и 1997 година наследниците, като собственици на терена, продават идеалните части на частното дружество. Ако те загубят отново делото ще трябва да върнат парите на "Лендмарк холдингс", които са взели от тях 27-те декара.

Парцелът срещу кметството стига почти до парк Лаута. През последните години, непосредствено до спорния имот, се проведоха редица залесителни акции от администрацията. Кметът Иван Тотев заяви публично на една от тях, че 10 % от имота ще отиде за жилищно строителство, 10 % за улична и урбанистична регулация, а останалите 160 декара в парково пространство.