Подземен паркинг под Пеещите фонтани, пътен пробив под Водната палата, Гладстон на две нива. Това са само част от големите проекти, които бяха анонсирани, но така и останаха нереализирани.  През последното десетилетие имаше редица амбициозни проекти, които си поставяха градските власти, но те видяха бял свят. Основните причини за това бяха, че те станаха крайно непопулярни сред обществото, други прекалено скъпи, а трети нерентабилни.

Ето и част от тях

Паркингът под Пеещите фонтани

Безспорно най-голямата сага бе с подземния паркинг под Пеещите фонтани, който трябваше да върви заедно с реконструкцията на градината.  През 2013 година кметът Иван Тотев възнамеряваше да тегли заем от 3 милиона лева по ФЛАГ, с който да се направи съоръжението. Идеята бе на проектната на реконструкцията на Цар-Симеоновата градина арх. Тодор Абаджиев.  Според неговите изчисления със сумата от 3 млн. лева можеха да се направят 170 паркоместа, които да поемат целия поток на автомобили в центъра. По прости сметки излизаше, че едно паркомясто щеше да струва 18 000 лева, което като инвестиция бе твърде нерентабилно.

Отделно различни неправителствени организации и опозицията в местния парламент оказа яростна съпротива за начинанието на Тотев.  Основният им мотив бе, че такъв паркинг ще е незаконен, тъй като Цар-Симеоновата градина е паметник на градинското изкуство. В закона ясно е записано, че на територията на такъв паметник не могат да се строят надземни или подземни паркинги. В крайна сметка кметът се отказа от амбициозния си проект.

Пробивът под Водната палата

Друго начинание на Тотев през първия му мандат бе да се направи пробив под Водната палата, като колите по „Марица – Юг“ да минават безконфликтно по „Цар Борис III Обединител“.  Огромната сума за направата на пробива обаче отказа градската администрация. Кметът тогава замрази проекта, но си остави вратичка, че ако е нужно, такъв ще бъде направен.  Във втория си мандат Тотев мина на друга концепция, а именно да изкара транзитния трафик от центъра на града. Новият мост над река Марица цели това, както и различните връзки между кварталите. В този смисъл пробивът под Водната палата вероятно ще си остане във фризера.

Улица „Гладстон“ на две нива

 Всеки, който минава по улица „Гладстон“ знае за какъв кошмар става дума в пиковите часове. Особено невралгична е ситуацията от Дома на техниката до Търговската гимназия. Разширението на тази важна пътна артерия изглежда невъзможно. Причината е баснословните суми, които ще трябва да даде градската администрация, за да отчужди къщите, освен това част от тях са паметници на културата. Поради тази причина няколко известни проектанти подеха инициатива „Гладстон“ да бъде направен на две нива, като според тях денивелацията позволява подобно начинание. Проектът бе коментиран надълго и широко, но никой от последните кметове не посмя да се изкаже или да грабне инициативата.

Тотален ремонт на вътрешнокварталните улици

Първоначалната идея да се тегли 30-милионен заем  за улични ремонти бе на Славчо Атанасов, докато бе градоначалник. Тогава той възнамеряваше да изтегли заема от ЕБВР, за да ремонтира тотално всички важни вътрешноквартални улици на града. Според него това щеше да реши голяма част от проблемите с разбитите улици. Намеренията му обаче бяха туширани от тогавашния областен управител Иван Тотев и финансовият министър Симеон Дянков. Двамата бяха категорични, че Община Пловдив не може да си позволи да тегли толкова голям заем.

Е, по ирония на съдбата, кметът Иван Тотев изтегли въпросния заем, но неговите приоритети бяха да се ремонтират важни булеварди и невралгични улици. 30-те милиона отидоха за „Руски“, „Коматевско шосе“, „6 септември“, като очакваме и новия булевард „Северен“.

Втори Гребен канал

Проектът за екопарк „Марица”, известен като Втори гребен канал в Пловдив, се отлага за неопределен период от време, потвърди наскоро кметът. Въпреки че изграждането на дублиращия канал бе приоритет на властта, сега той влиза във фризера за сметка на други проекти в района.

„Сигурен съм, че един ден Втори гребен канал ще има. Било то след 5 или 10 години“, каза Тотев.

Вероятната причина за отказа от проекта е серията от съдебни битки между Общината, РИОСВ и еколози. Последното дело срещу Община Пловдив и РИОСВ бе спечелено от „Граждански контрол – защита на животните”  след тригодишна съдебна битка.Тяхната позиция е, че проектът е направен върху защитени зелени площи, на която територия се предвижда изграждането на дублиращ гребен канал с хотели, водни атракции, спирки на градския транспорт и паркинги.

Самият проект включва 105 декара водно огледало, 650 декара залесяване, 37 островчета, както и загнездяване на редки птици.   Водно огледало, нови алеи, зони за риболов, мини голф, зелено училище и над 20 атракции за пловдивчани и гостите на града ще са фокус в проекта, който е изготвила Общината.

Вместо него ще се направи най-голямата залесителна акция в Пловдив през последните години. С 4,5 милиона лева ще се озеленят 650 декара, северозападно от Гребната база.