Радонът е невидим и няма мирис, но продължителното излагане на високи концентрации от този радиоактивен газ може да има сериозни последици за здравето. За опасността и начините за предпазване напомнят от Регионалната здравна инспекция в Пловдив по повод Европейския ден на радона, който се отбелязва на 7 ноември.

Инициативата на Европейската асоциация за радон (ERA) има за цел да повиши обществената осведоменост за рисковете, свързани с този газ, както и да насърчи измерването на концентрациите му в жилищни и обществени сгради. Навременното установяване на повишени нива и предприемането на подходящи мерки са важна стъпка към осигуряването на по-безопасна среда за живот.

Радонът е безцветен радиоактивен благороден газ, който се образува при разпадането на радия – продукт от разпадането на урана, естествено съдържащ се в почвата, скалите и водата. Оттам той може да проникне във въздуха и да попадне в сградите през пукнатини в подовете и стените, отвори около тръби и други конструктивни пролуки.

Опасността идва от факта, че радонът не може да бъде установен чрез човешките сетива. При вдишване самият газ до голяма степен се издишва обратно, но неговите радиоактивни продукти на разпадане могат да се задържат по стените на дихателните пътища. Те излъчват алфа частици, които облъчват белодробната тъкан и увеличават риска от развитие на рак на белия дроб.

Как да установим наличието на радон?

Тъй като газът е невидим и без мирис, единственият надежден начин да се установи концентрацията му в дадена сграда е чрез специализирано измерване. При установени високи стойности могат да бъдат предприети технически решения за ограничаване на проникването му от почвата или за извеждането му от вътрешните помещения.

От РЗИ посочват, че преди да се приложат конкретни мерки, е необходимо да се извърши обследване на сградата. То включва измерване на нивата на радон, установяване на пътищата, по които газът прониква, проверка на вентилационната система, отоплението и причините за разликите в налягането между почвата и вътрешността на сградата.

Как можем да намалим нивата на радон в дома?

Един от ефективните технически подходи е понижаването на налягането под сградата. За целта се изгражда т.нар. радонова шахта под подовата плоча, която се свързва с тръби, отвеждащи почвения газ извън сградата. Така се ограничава възможността той да навлиза в обитаваните помещения.

Друга възможност е подобряването на вентилацията в подподовите пространства и в самите помещения. Това може да стане чрез допълнителни вентилационни отвори, решетки, въздухозаборници или вентилатори. В зависимост от особеностите на сградата специалистите преценяват кой метод би имал най-добър ефект.

Уплътняването на пукнатини, отвори и други места, през които радонът може да прониква, също е част от възможните решения. Тази мярка обаче често не е достатъчна сама по себе си и е по-ефективна в комбинация с други технически методи.

Сред допълнителните препоръки са редовното проветряване и ограничаването на тютюнопушенето в помещенията. От РЗИ уточняват, че естествената вентилация може временно да понижи концентрацията на радон, но не винаги осигурява трайно решение. Затова при установени високи нива е необходимо да се потърси подходяща техническа намеса.

В България от 2019 г. действа Наредба за техническите изисквания към сградите за защита от радон, издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В нея са регламентирани решенията за ограничаване на проникването на газа както в съществуващи, така и в новостроящи се сгради.

Посланието на Европейския ден на радона е, че информираността и измерването са първите стъпки към предпазването от този невидим риск. Особено важно е проблемът да не се подценява, тъй като опасността не може да бъде разпозната без специализирано изследване.