С наближаването на парламентарните избори роенето на нови политически формации се превърна по-скоро в системен феномен, отколкото нещо изненадващо, предвид упадъка на традиционните партии. Ако преди десетилетие виждахме как месеци преди вота редица партии започват къде принципни, къде безпринципни коалиции, а понякога и невероятни комбинации, то вече наблюдаваме търсенето на „новото начало”. Въпреки старата българска цинична поговорка, все още в нашето общество битува усещането,  че новото старо е по-добро от обновеното старо.

9 месеца преди парламентарните избори вече се шуми изключително много около четири политически проекта. Два от тях са се обявили като антисистемни партии, които към момента не показват никаква идеологическа и идейна платформа, на която да стъпят – проектите на Слави Трифонов и Васил Божков. Тях ги обединява едно – крайната критика към властта и искането за нейната подмяна.  Ако за „Българско лято” е твърде рано да се говори, то за партията на шоумена вече би трябвало да се знае много. Засега освен негови спорадични прояви във Фейсбук и обвити в мистерия сбирки, по никакъв начин не може да се каже, че тя има облик.

Вече повече от година Трифонов се бори за създаването на своята партия със съда,  но независимо от името й, между „Няма такава държава” и „Има такъв народ”, тя не притежава никакъв собствена идентичност.  Въпреки че координаторите на политическата формация по места са ясни повече от година, не се е чула и дума от тях -  за каквото и да е политика, проект, идея или действие.

Всичко се изразява в социалната медия на Трифонов и неговата телевизия, която продължава да има много повече развлекателен характер, вместо да излъчва каквото и да е идеология или принципна позиция. Последното просто липса, а единственото, което се търси е да се изкара властта виновна и некомпетентна.  Само един пример е показателен – по време на всички ограничителни мерки постоянно репортери на телевизия 7/8 се опитваха да конфронтират щаба, а Слави Трифонов критикуваше мерките на правителството. След като те бяха отхлабени Слави Трифонов остро критикува на каква база те са отпуснати, предвид ръста на заболелите. Макар социолозите да гарантират участието на новия проект в следващото Народно събрание, той прилича твърде много на други едномандатни партии, които вече изчезнаха – изявен лидер с ожесточена критика към властта и системата, без собствена идеология и идейна платформа, както и изявени личности.  Новите политици на Трифонов едва ли ще се превърнат в такива за 9 месеца, а неговият проект едва ли ще събере нещо повече от протестен вот.

За такъв се надява и другия т.нар. антисистемен играч Васил Божков. Бизнесменът с 18 обвинения, скочи на системата, в която той тънеше в лукс и печелеше стотици милиони в продължения на десетилетия.  След като той живееше в безкрайно лято, в момента обяснява на българите, как живеят във вечна зима. Т.нар. политически проект към момента изглежда по-скоро блъф и опит за привличане на внимание към себе си.  Едва ли има трезомислещ човек, който би се присъединил към един подобен политически проект, в този смисъл – всичко е просто шоу.

Докато двамата, които правят по-скоро шоу и се обявяват срещу системата, двама други политически играчи са не само на ти със системата, те са от хората, които са я създали – Мая Манолова и Цветан Цветанов.

Бившият омбудсман в момента се наслаждава на висок рейтинг, след като в продължение на години „решаваше” проблемите на хората, като обществен посредник. Червеното й минало бе поизмито, като тя умишлено не влиза в идеологическо говорене. Тя следва пътя, който й вдигна пунктовете на подкрепа – обикаля от град в град, от село в село и така трупа своя рейтинг. Името на формацията й „Изправи се.БГ” е насочена именно проблемите на хората. Тя не  навлиза в тежки политически спорове между големите парламентарни партии, а върви по линията на промяната на законите и правилата, които ощетяват малкия човек.  Манолова се бори срещу колектори, монополисти, банки, замърсяващи предприятия, а посланията са към всички групи, които са онеправдани.  Вероятно цялата й кампания в следващите 9 месеца ще продължи в това русло, а политическата подкрепа, която тя получи, ще бъде заменена за определени постове. Познавайки добре системата, Мая Манолова ще се възползва от вакуума, който създаде БСП с вътрешните си войни и остави хората воюващи с институциите без подкрепа. 

Най-голямата заплаха за властта със сигурност ще бъде Цветан Цветанов. Визията на бившата дясна ръка на Бойко Борисов, коренно се промени след скандала с „Апартаментгейт”. Докато преди той беше буфера, който обираше всички удари към Борисов, създавайки облика на „гнилата ябълка на ГЕРБ”, в момента той изглежда по-коренно различен начин. Изказванията му са изключително премерени, анализите добре аргументирани,  а посланията му ясно изразни. Едва ли има детайл от политическата система на страната, на която Цветанов не му е ясна. Още повече, че той знае всяко нещо за всеки един човек в ГЕРБ. Той е човекът, който изгради стотици структури на партията.

„Цветанов направи всичко възможно да създаде ГЕРБ, сега ще направи всичко възможно да го отслаби”, каза Борисов.

Твърде наивно е да се смята, че Цветанов ще обиколи страната и ще „дръпне” своите хора от ГЕРБ, още по-наивно е да се мисли, че той ще събере всички натирени от партията през годините. Всяко едно знаково лице, което напусна ГЕРБ си тръгна със скандал и бе използван поводът, като му бяха сложени всички възможни негативи. Ако нещо е сигурно, то е, че Цветанов няма да направи партия на аутсайдерите.

Посланието на Цветанов е ,че той обединява хора с „евроатлантически” ценности. С нужната подкрепа, той ще може да събере достатъчно сериозен екип от личности, които могат да притеснят десните партии у нас.  Твърде рано е обаче са дават оценки как би процедирал бившият втори в ГЕРБ, тъй като стратегията му все още е мистерия за всички, а със сигурност той държи не един коз в ръцете си.

На фона на зараждащите се нови политически проекти БСП се самоунищожава с кървава вътрешнопартийна война. Докато червените лагери се борят за нов вожд, те бавно, но сигурно губят своите индианци.  Независимо кой спечели войната, червените редици ще дадат много жертви, а това може да им коства още четири години изолация. Защото в момента те изглеждат като изключени от политическия живот на страната, докато решават своите вътрешнополитически проблеми. Всичко това дава шанс на изброените политически проекти за пробив, тъй като алтернатива в БСП хората не виждат.