Мария Капон – кандидат за народен представител за гр. Пловдив от Коалиция „Изправи се! Мутри вън!“

Каузите са по-големи от нашите пристрастия

Казахте в "Панорама", че ваксините са новите кебапчета на предстоящите избори. Какво имате предвид? Според СЗО сме на първо място по смъртност в света, как ще коментирате действията на правителството? Според вас Борисов знае ли изобщо, че има пандемия?

Има списъци на бланки на ГЕРБ, които очевидно дават предимство при ваксинация и представляват интерес за гражданите, които се опитват да получат ваксина. Ще ги предоставим на компетентните органи след изборите, за да не бъде приет този казус като опит за предизборна агитация от наша страна. Да, на първо място сме по смъртност и това е ясно доказателство, че кабинетът на Борисов създава хаос. Той претърпя провал и при първите две вълни, в момента виждаме резултатите от третата вълна. Не беше изпълнен ваксинационния план на хората от първите две линии, провалиха се зелените коридори, защото свършиха ваксините. Оказа се провал и начинът, по който са поръчани ваксините, защото сме взели от най-евтините и дори тях не можаха да ни доставят. На този фон се лъже нагло и на едро. В началото, когато нямаше маски у нас, Борисов твърдеше, че имаме капацитет да залеем Европа със защитни облекла и тези репортажи вървяха по националните телевизии. Сега, една година по-късно, нямаме достатъчно ваксини, но се твърди, че ще имаме завод, който ще предпази половин Европа с ваксини. Лъжат ни безогледно, но това е смъртоносно.

Кое е по-печелившо в една предизборна кампания - страховете или надеждите на хората?

Властта използва и двете: страхът от пандемията и от преследванията и репресиите на държавните структури, от една страна и от друга - дава обещания на едро за светлото бъдеще. Хората виждат истината и както казва един мой приятел - в битката между хладилника и телевизора, ще победи хладилника. Ние от „Изправи се! Мутри вън!“ сме от страната на истината. Гражданското общество няма нужда да бъде плашено, нито залъгвано със сладки мечти. Ние сме реалисти и знаем как, за колко време и с какви усилия можем да тласнем страната напред, но първо трябва да пометем мутрите.

Останахте вярна на Пловдив толкова години. Кое не Ви дава мира в последните години в града? Виждате ли скорошно ефективно решение на "брадясали" проблеми, като лошото водоснабдяване, мръсния въздух, тежкия трафик, изоставените проекти като зоопарка, недовършеното престъпление с тютюневите складове, опазването на паметниците на културата, незаконното строителство в Столипиново?

Да се чуди човек от къде да почне. Не може да оставиш една сграда съборена, да я оградиш и да няма решение с години.

Тютюневият град в Пловдив понесе огромни щети. Пожар изпепели петвековната баня на Орта Мезар на кръстовището на бул. "Руски" и бул. "Шести септември". След това незаконно беше съборен складът на ул. „Одрин“ 8, а после друг пожар почти унищожи два паметника на културата. Вместо реконструкции и подпорни стени, те са насъбрали с години влага, сняг в едва изправени стени. Ситуацията със склада на ул. „Одрин“ 8 - дървените греди падат, а част от доскоро изправената стена от страна на автогара „Юг“ се руши. И това са само част от сградите в Тютюневия град, с неясна съдба и без концепция. Частната инициатива е готова да даде решения, прави своите опити, но нежеланието за разбиране е видно. Вместо спешни мерки за спасяване на сградите, както искат и граждани, и неправителствени организации, и бизнеса, на този етап се водят различни дела и обжалвания, а постройките се рушат. Стенописите на Вълчан Петров са под руините и до днес, а цяла улица е затворена, като килнатата сграда създава опасност вече няколко години.

Събориха емблематична старинна сграда в центъра на Пловдив, под прозорците на кмета, на ул. "Гладстон" 14, само на няколко крачки от Община Пловдив. Уж собственикът на имота е бил задължен да запази фасадата и разрушаването й е незаконно. И какво? До къде е стигнал случая? Сградата попада в зоната на архитектурно-историческия ансамбъл и какво от това? Днес мястото е заградено и няма никакво решение.  Колко дълго да говорим за разруха.

Това, което обаче не ми дава мира е, че в съвременен Пловдив нямаше грижа за културната инфраструктура и да се построят оперен театър и концертна зала по най-високите стандарти за акустика и функционалност. Недопустимо е Пловдив да бъде единственият град, в който оперната трупа да няма свой дом, а пловдивчани да гледат оперни спектакли на сцена за събрания и конференции. Бъдещето ни е и в това, да се изграждат културни центрове, които да бъдат сцена на най-престижните културни събития и средища, към които хората да се стремят. Вече го казах и няма да се уморя да го повтарям - Пловдив е заслужил да има своята „Ла Скала“ и своя акустичен шедьовър, какъвто има Хамбург. Това е моя цел.

Пловдив не може да застигне темповете на развитие и необходимостта от  инфраструктура за бизнеса, защото е финансово на колене. Свидетели сме на един единствен начин на управление - централизиране на парите и децентрализиране на проблемите. И какво е решението? Трябва достатъчен процент да се връща или от подоходните данъци, или от косвените данъци, генерирани на територията на общината. Представете си, ако 5% от ДДС остава в общините, какъв съществен приход ще бъде! Тогава общините ще имат възможността да решат проблемите, без да зависят от милостта на правителството, което и да е то.  Ето една генерална цел за промяна във философията на държавната данъчна политика, за да се Изправи местната власт и да работи за хората. Така всяка община ще има стимул да развива предприемачество, да покачва доходи, да има по-голяма покупателна способност на хората си. Ето това е кауза, за която ще работя в следващия парламент, ако пловдивчани ми гласуват доверието си.

Провели сте не една и две битки в полза на различни каузи на хората. Бихте ли ги припомнили? Как се постига успех в един разнолик парламент?

Каузите са по-големи от нашите пристрастия. Аз съм била само един път в парламента и то в опозиция, но винаги съм си повтаряла това. Няма малки и големи каузи. За всеки човек неговият проблем е най-голям. 10%-ят данък и необлагаемият минимум внесохме аз и колегата Мартин Димитров. И до днес страната ни се хвали с този данък пред инвеститорите. Стартирането на държавната помощ за репродуктивност с фондация „Искам бебе“ не е по-малък проблем. Висящ кабел в училищен двор в Пловдив не е по-малък проблем. Битката за свободата на българските медицински сестри не е по-малък проблем. Работата ми от 2005 до 2007-ма за приемането ни в ЕС не е по-малък проблем. Ако изброявам дълго, ще изглежда като самохвалство, защото трябва да броя и неуспехите, а те не са по-малко. Политиците обичат да се хвалят, за да получат гласове. Аз очаквам хората да го оценят през битието и живота си и, ако преценят да дадат подкрепа. Различията в парламента се преодоляват с аргументи, а не с инат. Поне това мисля, че съм го доказала.

Изборите се провеждат в безпрецедентна обстановка, кое ще натежи най-много, според Вас, пред урните? Каква е Вашата прогноза?

Прогнози не правя, оставям това на експертите, но се надявам, че гражданите няма да оставят съдбата си, яда си и желанието си за по-добър живот за по-късни дни. Няма битка, която да бъде спечелена, с отлагане. Затова на 4-ти април днешната власт трябва да бъде изгонена.

116 дни продължиха протестите през лятото, Вие бяхте там. Бихте ли излезли пак, ако те продължат след изборите?

Разбира се, че бих излязла. Аз не обичам да си мълча – нито на площада до парламента, нито вътре в парламента. Не разбирам пребиваването в Народното събрание като ходеща депутатска карта, която гласува по заповед. Винаги съм имала своите аргументи, своето мнение, ясна позиция и съм ги отстоявала. Когато разкрих черната каса на парламента, повечето народни представители се настроиха срещу мен, но това не промени мнението ми, че се нарушава закона. Когато през 2008-ма предупредих Станишев, че трябва да стартираме битка срещу мафията с операция „Чисти ръце“, не бях разбрана и днес мафията владее държавата. Не се чувствам горда, че съм казала навреме какво ще се случи в България. Напротив, след като държавата ни е в това състояние, значи не съм била убедителна тогава, но не забравям каузите си. Затова и днес отново съм в битката за България, в битката за Пловдив.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!