След смъртта на 19-годишния Мартин Узунов от Перущица, претърпял тежка катастрофа, роднини и близки учредиха фондация. Тя ще се бори с проблемите в българското здравеопазване. Младежът бе изпаднал бе с черепно-мозъчна травма, но поради усложнения и неуспешно лечение в няколко различни болници умира няколко месеца по-късно.

Фондация „Марти-Светлина и Надежда“ е създадена изцяло с обществени цели, най-вече медицински, които да постигнат промяна в здравеопазването, за да няма повече загубени човешки животи, споделят близки пред TrafficNews.

Част от битката им е именно създаване на държавно неврологично здравно заведение, специализирано в комплексно лечение и рехабилитация на пациенти претърпели черепно-мозъчни травми/ЧМТ/, както и обособяване на неврологични отделения за такива състояния към лечебните заведения. Сред желанията им е още държавните регулаторти да одобрят медикаменти, жизненоважни за лечението на такива състояния.

Фондацията ще се бори за още много неща, едно от които създаване на онлайн платформа за взаимодействие между близки на лица в „будна кома“, за да можете да получат адекватни съвети от други в подобни ситуации.

Ако всичко това вече беше факт, животът на Марти можеше да бъде спасен, смята майка му. Тя коментира, че порази низ от събития - забавяне на лечение, неглижиране, бездушие на лекари и липса на специализирано отделение за лечение на хора с черепно-мозъчни травми, са довели до това младата компютърна надежда да остане завинаги на 19 години.

Тази лична болка и трагедия на една майка, която загуби единствения си син роди нейното желание да се бори, за да няма повече случай Марти в България. За да се запълни тази черна дупка в Здравеопазването, защото будната кома при адекватно лечение е в повечето случаи обратима“, споделят от фондацията.

Историята на Марти Узунов,с поделена от родителите му и станала причина за учредяване на фондацията:

Марти беше отличен ученик в Гимназия по информатика и компютърни науки „Благовест Сендов“. От 18 годишен работещ програмист. Дете с потенциал и мечти. Несбъднати….

След тежко ПТП, на път за работа, той получава тежка дифузна травма на главен мозък и взривява седми торакален прешлен. След успешна гръбначна стабилизация и поставен имплант, прогнозите са, че той ще се движи и ще проходи. По това време е хоспитализиран в една от държавните болници в Плводив. След стабилизиране на състоянието му и извеждане от Реанимация, отделение по Неврохирургия отказват прием там. По думите на главният лекар „Трябва някой да умре“ за да го приемат там. А това е реда при такива травми. Детето е в състояние на будна кома и на път да бъде изпратено вкъщи, което значи да излезе от здравната система. Неврохирургът, който е извършил операцията, го насочва към частна болница. Първа стъпка към Ада….. Тримесечен престои във въпросната болница без неврологично лечение и без проследяване на основната мозъчна травма заради, която постъпва там. След опити на майката да открие Невролог, който да предпише лечение и намиране на компетентен такъв, от отделението отказват да предоставят изследванията на майката, които Невролога е поискал и би го извело от състояние на „будна кома“. Трите най-важни месеца, след травмата са загубени в молби на майката за активно лечение, защото видимо детето идва в съзнание. Три месеца, в който Главният лекар не провежда и един разговор с майката за състоянието на детето и концепция за лечение. Изолират се три тежки вътре-болнични бактерии без да бъде информирана майката за тяхната опасност. При случайно преглеждане на температурните листове, майката открива микро-биологично изследване на бактерия резистентна на антибиотици. След денонощно четене в интернет майката открито пита лекуващия лекар за опастността. „Опасна е, разбира се“ е отговорът. Тогава защо го заразихте, защо не спазвате стерилност? Персонал без маски и рядко с ръкавици. Отчаяни молби на майката да се сменят превръзките, видимо отлепени, при 43 градусови температури навън. Коментарът на Старшата сестра е, че „И без това той си има инфекции“. След молба на майката за подсилване на имунитета с имуноглобулини, който са предоставени на всяка реанимация, отговорът е че „В имунитета на човек не можем да се бъркаме“, което е пълен абсурд. Необяснимо грубо отношение от страна на лекарите. Забрана от Главният лекар да се дава информация на майката. В опита й да се свърже с него и да му поиска изследванията на детето, което е нейно право, той затваря телефона.

След този тримесечен престои, майката получава предложение за преместване на Марти в друга частна болница с обещание да приложат лечението на много добър Невролог, с дългогодишен опит в чужбина. При приемане в тази болница скенер на глава и шия на детето, показва че главен мозък се е самовъзстановил и детето е в съзнание, но има суспектни данни за фрактура на първи шиен прешлен, която не е съществувала след претърпяното ПТП, при доказана образна диагностика. Това е тежка-телесна повреда, много рядка и опасна фрактура, която се предполага, че е получена при изпускане или удар в тежък предмет. Междувременно майката прави опити да се консултира с неврологични клиники в чужбина, но поради фалшиви епикризи и вписани недействителни диагнози, като запушване на червата и уголемено сърце, утежняващи състоянието не получава убедителни отговори от там. Източване на клинични пътеки за хиляди левове… Но „това е единствения начин за престои в болницата“, обясняват лекарите.

След два месеца престои във втора частна болница и наблюдение само от Анестезиолози, неспазване на неврологичното лечение, при настояване на Невролог за започване на хранене през устата, коментарът на лекарите е „че няма кой да се занимава с това“.

Преместване в трета частна болница. Бързо подобряване на състоянието, благодарение на комплексно лечение на специалисти с имуноглобулини. Марти започва активно да се храни през устата, прави опити за волево раздвижване. Но вътре-болничните инфекции, само подтискани до момента, започват буен растеж. Забавеното лечение в най-важните първи три месеца след травмата се оказват фатални за Марти. Липсата на комплексно лечение се стоварва със страшна сила върху детето.

Към днешна дата, майката е предоставила нужната медицинска документация на адвокат.

 

ФОНДАЦИЯ МАРТИ-СВЕТЛИНА И НАДЕЖДА

IBAN: BG02UNCR70001525640090

BIC: UNCRBGSF

“УниКредит Булбанк” АД.