160 наши съвременници пишат своите 160 думи по случай 160-годишнината от рождението на големия български писател Алеко Константинов. Инициативата „Алеко днес” е на БТА и ще завърши със специално издание, в което ще бъдат събрани текстовете им.

„Алеко Константинов е образцова гражданска фигура, а проектът ни е възможност за него да говорим без да възпроизвеждаме познатите клишета. Да покажем какво разбираме или пък какво не, с какво ни е ценен днес. На пръв поглед лесна задача, защото много писатели и изследователи са анализирали личността и творчеството му, но всъщност съвсем не е така”, каза литературният историк доц. Йордан Ефтимов, автор на идеята за кампанията.

Той бе модератор на срещата разговор с пловдивски творци и изследователи, чиито текстове ще бъдат включени в сборника.

„Алеко Константинов е един от най-отчетливите български писатели, а книгата му „Бай Ганьо” е най-подлежащата за дописване книга, най-отворената. Много хора в ежедневието се сблъскват с тези продължения.  Съвсем пророчески главата „Бай Ганьо журналист” завършва с думите: „Прощавай, не е за чудо пак да се срещнем”.  Това е пророчеството на Алеко. Много българска книга и вероятно заради това  - трудно разбираема за чужденците”, каза писателят Антон Баев, който е единият от пловдивските участници в проекта. Той напомни и факта, че „Бай Ганьо” всъщност е поредица от текстове, които са публикувани във вестниците.  И вероятно затова е толкова актуална и днес.

Йордан Ефтимов отбеляза, че непрекъснато трябва да се подчертават два факта – Щастливеца създава творбите си в една житейска  ситуация, която никак не е благосклонна към него, както и това, че  ги създава на съвсем млада възраст.

„Бай Ганьо е съществена част от нашата менталност. Дори и хора, които не са чели книгата, знаят с какво свързваме Алековия герой.  И това е огромно постижение, при това за човек, който не е имал никакви амбиции на литературното поле.  Той е общественик, гражданин, политик, писател”, каза изследователят на Алеко Константинов и преподавател в Пловдивския университет доц. Живко Иванов.

По време на срещата разговор своя опит с преподаването на творчеството на Алеко Константинов споделиха д-р Шинка Дичева и Цветелина Джамбазова, преподавател.

„Дистанцията между  „Бай Ганьо” и учениците е огромна. Трудността е от това, че има един осезаем, видим документален текст. За да бъдат разкодирани образите, е необходимо да се срещнат литературата и историята, а не да бъдат преподавани в изолиран контекст”, коментира д-р Дичева.

Цветелина Джамбазова подчерта, че Алеко Константинов е изключително модерен, макар и вероятно неосъзнат и „изговаря много от националните ни комплекси, от травмите ни”.

„За мен като сатирик най-интересна е темата за смеха. В първата част на книгата той е по-ведър, а ъв втората – по-саркастичен, по-остър. Това е хуморът, роден от тезата, че сатирата не трябва да унижава, а да покаже, че вече си унизен”, каза Петър Краевски.

Всички участници в разговора подчертаха, че голямата задача на проекта „Алеко днес” е да накара читателите да се обърнат отново към творчеството на големия писател.