Позволявам си да давам тези съвети толкова настойчиво само защото вече съм баба, а всичко това, което ще прочетете по-долу, го зная от личен опит. Много късно си дадох сметка, че погълната от безкрайните отговорности и притисната от неимоверното желание да бъда перфектна майка, всъщност пропуснах важните, колкото и дребни да изглеждат на пръв поглед, неща от живота на моята дъщеря. Имам чувството, че месеци след раждането й всичко ми е като в сън…

Затова сега искам да наваксам и да преживея всичко това с моята внучка. А майка й, надявам се, да бъде по-умна от мен и да не се старае да е перфектна. Достатъчно е да е истинска.

***

Всеотдайна, нонстоп до бебето – и нощем, и денем, предвиждаща всичко, решаваща всички проблеми, знаеща, сръчна, отговорна… Справяща се както с гледането на детето, така и с домакинските си задължения. И със съпружеските. А, да не забравим – и по възможност за приятелите да си е същата като преди, когато бебето го нямаше…

Това е образът (непълен) на майката в представите на обкръжението й и на самата нея. Този образ дотолкова масово шества сред младите майки, че огромна част от тях (особено тези, по-отговорните по принцип) още на третия ден започват да изпитват вина.

Вина за това, че памперсът е бил сложен по-стегнато и на коремчето се е образувала червена следа. Вина за това, че бебето плаче (особено ако поне двама души те попитат: „Ама то защо плаче?”. Вина за това, че детето не иска да суче. Вина за това, че си отказала да приемеш гости, независимо, че иначе си много гостоприемна. Вина за това, че си отишла на маникюр.

- за това, че ти се ходи и на фризьор;

- за това, че манджата е полусурова;

- за това, че пералнята е изпрала преди два часа, а прането е все още в нея;

- за това, че не си достатъчно усмихната, а настроението така и не идва;

- за това, че плахо си си направила устата за домашна помощница;

- за това, че ти минават мисли за връщане на работа;

- за това, че не ти стига компанията на собственото ти дете;

За това, че…

А никой няма полза от това! Най-малко вашето бебе. Нито вашият съпруг. Вместо постоянно да си задавате въпроса: Всичко ли правя така, както трябва?, вгледайте се в мъничкото същество – то е толкова красиво, здраво, обичливо. Наслаждавайте се на всяка минута с него! Не се разкъсвайте между личния и професионалния си живот! Просто се опитайте да постигнете баланс между тях.

И пак няма да е всичко перфектно! Но това не значи, че трябва да превръщате живота си в постоянно бдене, постоянна въртележка и постоянна жертвоготовност.  И да се чувствате гузни дори когато за миг си помечтаете нещо за себе си…

Още от рубриката "Къде си, бабо?":

Гола до кръста и провесена с главата надолу майка кърми детето си. Потресени ли сте? ВИДЕО

Спри се, бабо! Никой не иска от теб да сменяш памперси

Разговор с моята почти 3-месечна внучка

Оригване и досадно реване? Забравете! Вече има детски академии за „добри обноски”!

Плачи дете! Сешоарът е невинен!