Та да започнем от това – колко и как бабата да си навира носа във всичко, що е свързано с новороденото внуче? Естествено, обвито в опаковката на „аз помагам”. Може би защото по природа не съм обсебваща, но от подобен върл ентусиазъм у някои баби направо ме втриса.

Сещам се за една баба, която месеци преди да се появи бебето на сина й кроеше планове как ще си вземе целия годишен отпуск и ще се премести в дома на „децата”, защото „в началото е много трудно”. Тя дори не се сещаше, че синът й има право на бащинство, да не говорим, че въобще не й беше хрумнало да попита снахата иска ли я помощта й точно в този вид.

Това, което се случи по-късно, не е нито учудващо, нито неестествено. Напрежението между родителите и тяхната родителка беше станало толкова осезаемо, че можеше да го намажеш на филия. Младата майка беше нещастна, новата баба – също. Синът примигваше между двете и се чудеше коя да успокоява по-напред.

А можеше да е доста по-просто и елегантно. Като например бабата да разбере, че помощта се дава, но трябва и да се поиска. Иначе… знаете закона за непоисканото добро, нали? Обикновено ни печели врагове. И носи вреди – не само на този, за когото го правите, но и на самите вас. 

В какво според вас е най-добре да се включи бабата веднага след като се роди внучето й?

Да преоблича бебето, да сменя памперси, да мие наакано дупе, да дундурка, да прави гимнастиката на бебчо, да не пропуска и масажите, да го храни, ако майката не кърми, да му реже ноктите, да почиства нослето, ушичките и гурличките, в крайна сметка да го къпе! Да го приспива, да става през нощта, когато детето плаче, да избира марката памперси и козметика, както и дрешките...

Е, как сте, баби? Вероятно повечето от вас се измориха само от изброяването на всичко това, което така или иначе се прави за едно бебе. Само че... бабите ли са тези, които трябва да го правят? Абсолютно не! Тогава някои от вас защо се напъват? Какви са тези мераци да участвате в къпането на бебето? Или да тичате през нощта към леглото му, блъскайки се в стените на коридора? Спрете се!

Неслучайно майките са по на 20 – 30 години. Когато ние, бабите, ставахме майки, също бяхме по на 20 – 30. Спомняте ли си как всичко от горния списък го правехте с лекота и никак, ама никак не ви се искаше канчето с вода над бебето в коритото да го държи друг освен таткото? Спомняте ли си колко нелепо ви е изглеждала собствената ви майка, която по нощница, разрошена коса и боси крака се суети около плачещия ви наследник?

Май е по-добре да се заемете с тези нещица, които хем са ви по възможностите, хем ще отменят майката, която върши всичко онова от по-горния списък, хем ще се чувствате полезни, хем всички ще са доволни. Мислите, че не е останала работа за вас ли? Няма такова нещо! Ето:

Погрижете се за чистотата в дома – прахът като че ли извира ежеминутно, ударете по един моп на пода – космите не са никак подходящи за съжителство с внучето ви. А прахосмукачката! Прахосмукачката е 2 в 1: хем ще изсмучи боклуците, хем ще приспи бебето – доказано е!

Измийте чиниите, след като сте сготвили! Тук може хитро да се измъкнете само с едното – просто се бръкнете и купете най-после на децата една миялна машина. Ще си спестите време, за да разнообразите малко скучното от гледна точка на младите меню в кухнята ви.

А за пералнята и сушилнята няма какво да говорим – тях никой не може да ви отнеме, ваши са! Ще го правите направо със сладострастие – особено като си спомните как едно време вие сте перяли нонстоп пелени, простирали сте ги (къде ти сушилня?), после сте ги гладели, накрая сте ги сгъвали и така... до след няколко часа, когато цялото това упражнение се повтаря, потретва...

И ако току-що изброеното ви се вижда недостатъчна „помощ“, от време на време може да взимате внучето си за по няколко минути, колкото майка му да влезе в банята или да си изпие на спокойствие безкофеиновото кафе; да напазарувате за седмицата; да платите сметките на младото семейство; да придружите майката и бебето до детската консултация; да отидите до джипито да вземете поредния болничен лист на майката, после да го занесете в службата й; да организирате понудата на бебето на 40-ия му ден така, че да го представите достойно пред света и приятелките си...

Ако и това ви се вижда недостатъчно, значи или сте мноооого държелива баба, или егоцентризмът ви е в повечко.

Още от рубриката "Къде си, бабо?" можете да прочетете ТУК и

Гола до кръста и провесена с главата надолу майка кърми детето си. Потресени ли сте? ВИДЕО