„Готови сме! Можем! Ще успеем!“

С това обещание „Прогресивна България“ спечели изборите. Само два месеца по-късно обаче най-видимият резултат от управлението не са реформите, не са решенията на натрупаните проблеми и не е новият политически морал.

Най-видимият резултат е арогантността.

Арогантността на хора, които започват да се държат така, сякаш изборната победа им е дала право не просто да управляват, а да не дават обяснения за нищо.

Още първият месец на новия парламент показа тревожни симптоми. Въпреки внушителното мнозинство управляващите се оказаха неподготвени за самото управление. Постоянните парламентарни комисии все още не са сформирани,  бюджетът още е далеч, цените нито са паднали, нето са станали „справедливи“ , както е заложено в новите разпоредби, а промените в съдебната съдебната система ще станат някога, но не сега. Все още не сме научили и имената на олигарсите, срещу които новата власт ще се бори. 

За сметка на това депутатите не пропуснаха да запазят механизма за автоматично увеличение на собствените си възнаграждения на всеки три месеца. 

Символите също говорят.

На 24 май – денят, в който България отдава почит на културата, просветата и духовността – културният сектор изпадна в шок, след като се появи информация за 10-процентни съкращения в  сектора.

На 1 юни – Деня на детето – депутатът Владимир Николов постави на масата идеята за премахване на втората година от майчинството.

По-късно правителството се разграничи от думите на собствените си депутати, но усещането, че се тестват настроенията в обществото остана. 

Възможно е всяка от тези идеи да има своите икономически аргументи. Но политиката не е само математика. Тя е и отношение към обществото. А когато точно на тези дати изпращаш подобни послания, трудно можеш да убедиш хората, че разбираш чувствителността на темите.

Особено когато паралелно с това започваш да търсиш икономии от майки, културни дейци и пенсионери.

Докато се обсъждат орязвания на социални разходи и дребни суми от възрастните хора, държавата подготвя нов заем за близо 3,8 милиарда евро.

Същевременно огромните възнаграждения в сектор „Сигурност“ останаха непокътнати. Депутатските заплати също. Не видяхме нито едно усилие управляващите да дадат личен пример и първо да ограничат собствените си привилегии. Както например направи новият премиер на Унгария Петер Мадяр. 

Но може би най-яркият символ на новия стил на управление е кадровата политика.

Росен Христов – човекът, който задължи държавата с милиарди при сключването на скандалния договор с „Боташ“, превърнал се в символ на една от най-спорните сделки в енергетиката – получи място в ръководството на Държавната консолидационна компания. По първоначални данни с 11 000 евро месечна заплата.  Трудно е обществото да повярва, че това е промяната, която му беше обещана.

На поста си начело на медицинския надзор се завърна несменяемата дълго време Иванка Динева, която се раздели с позицията  след протест и няколко проверки по сигнал на родител, загубил детето си в болница.

Не по-малко показателно е и поведението на отделни представители на управляващото мнозинство.

Вицепремиерът Иво Христов, който се похвали , че ще отговаря за „човешкото развитие“ на нацията, нарече опозицията – „партия с отпаднала необходимост“, а депутатът Антон Кутев се закани да видим " как работи нашето народно събрание". 

Заместник-председателят на парламентарната група Слави Василев демонстрира отношение към журналистите, което би трябвало да притеснява всеки демократ. Публичните му опити да определя кой има право да задава въпроси и кой не, звучат повече като наставления към подчинени, отколкото като разговор с представители на свободни медии.

Вътрешният министър Иван Демерджиев в телевизионно интервю обясняваше как години наред проблемът с търговията на наркотици чрез Телеграм е бил неглижиран и как едва сега държавата започва да реагира сериозно.

Само че преди три години журналистическо разследване на TrdfficNews показа именно тази схема – продажба на наркотици с едно съобщение, доставки на адреси, предадени на институциите снимки, номера на автомобили и данни за дилъри.

По това време министър на вътрешните работи отново беше Иван Демерджиев. А една от пратките бе доставена на неговия адрес. 

Вместо днес обществото да чуе какво е направено по тези сигнали, то слуша как същият човек говори за проблема така, сякаш го е открил вчера.

Днес премиерът Румен Радев обяви новините за съкращаването на майчинството и за намаляването на пенсиите за фалшиви, но фактите са , че първата бе съобщена от депутата от ПБ Владимир Николов, а по отношение на втората вчера Константин Проданов заяви, че "няма всички 2 милиона пенсионери да умрат, ако ако им се вземат 2,39 евро на месец." Той не уточно колко точно ще бъдат умрелите , но изказването му предизвика бурни реакции в обществото. 

Именно тук се крие големият проблем на първите два месеца от управлението. Не в отделните грешки, а в усещането за недосегаемост и непогрешимост.

В убеждението, че решенията не трябва да се обясняват. В поведението, което внушава, че управляващите вече знаят по-добре от всички останали кое е правилно и кое не. 

А ако първите два месеца са показателни за това как ще изглежда следващият мандат, най-голямата опасност пред „Прогресивна България“ няма да бъде опозицията.

Ще бъде собствената ѝ арогантност.