Поредният дебат за реформата в Министерството на вътрешните работи отново поставя на масата темата за десетките незаети щатове. За много хора това изглежда като очевиден резерв за икономии – щом дадена длъжност не е заета, защо да съществува? На пръв поглед изглежда логично, но данните  показват една по-различна картина.

Според анализа на Фондация „Общество и сигурност“ към края на април 2026 г. в МВР има 4602 незаети длъжности. От тях 92,8% са по Закона за МВР, а близо 60% са длъжности за изпълнителски персонал – полицаи, пожарникари и служители на Гранична полиция. Тоест липсват не толкова чиновници и началници, колкото хората, които ежедневно работят на терен.

Тези цифри идват в момент, когато България се намира в условия на исторически ниска безработица – около 5,3% през пролетта на 2026 година. Това означава, че проблемът не е просто в кадровата политика на МВР, а в общия недостиг на работна сила в страната.

Именно затова съкращаването на вакантните щатове изглежда привлекателно решение само на пръв поглед. Защото зад голяма част от тези незаети длъжности не стои липса на необходимост, а невъзможност да бъдат намерени кандидати.

Историята показва колко опасна може да бъде подобна заблуда. Между 2009 и 2012 година по време на реформата на вътрешния министър Цветан Цветанов бяха съкратени именно множество незаети щатове за изпълнителски състав. Аргументът беше същият – да се оптимизира структурата и да се премахнат ненужните позиции.

Резултатът обаче не беше намаляване на администрацията, а свиване на оперативния капацитет на системата. През следващите години редица дирекции започнаха да изпитват все по-сериозен недостиг на полицаи и пожарникари, а в някои региони кадровият дефицит се превърна в хроничен проблем.

Днес рискът е същият - да се окажем с много вождове и малко индианци. Ако държавата подходи механично и премахне вакантните щатове без задълбочен анализ, това може да изглежда добре в бюджетните таблици, но да доведе до още по-големи проблеми на терен.

От "Общество и сигурност" напомнят , че е необходимо всяка промяна в структурата и числеността на МВР - независимо дали засяга вакантни или заети длъжности - да се предхожда от задълбочен анализ. Анализ, който да отговори на конкретни въпроси:

Кои длъжности реално се дублират - по вертикала и хоризонтала между различните структури?

Кои са административна инерция и кои са оперативна необходимост?

Къде точно има излишък и къде - критична липса?

И най-важното: какви са реалните потребности на гражданите - по области и общини?

България не е еднородна. Нуждите на столицата са различни от тези на Разград, Видин или Смолян. В области, където вакантността вече надхвърля 15%, съкращаването на незаети щатове не е реформа - то е демонтаж на обществената сигурност, която там така или иначе работи на ръба.

Реформата на МВР е необходима и закъсняла. Но тя трябва да следва анализа - а не да го замества.