В началото на тази година нова такса в магазините в размер на стотинки предизвика критики и спорове - за пластмасовите опаковки. Най-вече, защото тя се оказва наказателна за потребителя, който не може да опакова продуктите в собствена кутия за многократна употреба. В същото време от 2022 година от държавния бюджет се плащат по 44 млн. лева годишно заради неизпълнението на ангажиментите за рециклиране на пластмасови опаковки, което реално значи, че българинът плаща по няколко пъти за едно и също нещо.

Европейската директива предвижда поне 65% от опаковките във всяка държава членка да се рециклират към 2025 година, а към 2030 година - 100%. По отношение на пластмасовите отпадъци задължението към 2025 година е 50%, а в края на десетилетието - 55%

Отделно се налага плащане от местните власти за почистване, депониране и изгаряне на пластмасите, трупани по улиците и в природата, но така страната губи ресурса, който би могъл да използва, ако пластмасите и металите (от кенчета) се рециклират или стъкленият амбалаж се използва повторно.

По данни на екологичната организация "За Земята" по проблема с пластмасовите бутилки има минимален напредък. Данни за 2017 година например показват, че българите са изхвъряли по 131 пластмасови бутилки средно годишно, които се изгарят, депонират се или попадат сред природата. Днес техният брой е по 113 на глава от населението. За сравнение, в Германия се изхвърлят по 8 пластмасови бутилки, а има и голям брой стъклен амбалаж, използван многократко от производителите.

Разликата с България е наличието на депозитна система, тоест схема, при която производителите събират минимална такса, включена в цената на продукта, която се възстановява на потребителите, когато той бъде върнат за повторна употреба или рециклиране.

Обикновено това става в центрове, разположени в търговските мрежи. В Латвия такива пунктове са задължителни за магазини с площ над 300 кв. метра в големите градове и над 60 кв. метра - в по-малките. В останалите също може да се инсталират такива пунктове, но на доброволен принцип.

У нас има едва няколко подобни обекта и опашки от желаещи да върнат пластмасови бутилки и метални кенчета през машина за обратно връщане. Почти всеки магазин приема стъклени бутилки. Многократната употреба на стъклените бутилки спестява енергоемкия процес по рециклирането им, както и емисиите парникови газове, отделяни при него.

Близо десетилетие България се опитва да изгради национална система за депозиране на опаковките. От Министерството на околната среда и водите споделят, че това не може да се случи с пари от европейските програми, а основната роля тук е на бизнеса. Европейски средства могат да бъдат използвани само за преработка на отпадъци, които не могат да бъдат рециклирани - например битовите отпадъци, казват експерти от ведомството.

Според еколози една от причините такава система да се бави са опасенията, че няма да има интерес. Но проучванията на общественото мнение показват, че това не е така и за последните години интересът към депозиране на опаковките се повишава. Основната мотивация е връщане на парите и според анкетите очакванията са за възстановяване на средно 0,20 лева за бутилка.

Повече от 50 държави по света имат депозитна система за опаковки и тя в общия случай осигурява 80-90% върнати и рециклирани опаковки.