Българите, румънците и хърватите имат най-голям процент славянски гени на Балканите – около 50 - 60%, докато гърците са с най-малък процент наличие на славянски гени – от 4 до 20%, според научно изследване на ДНК от България, Северна Македония, Сърбия, Румъния, Албания и Гърция.

Според изследване на генетичната история на Балканите през различни епохи, осъществено съвместно от учени от Сърбия, Испания и САЩ, около 50 - 60% от гените на българи, румънци и хървати са със славянски произход. В посока Гърция процентът пада до 4 на сто във вътрешността на страната и 20 на сто по островите.

Чрез анализа на древно ДНК от повече от 30 локации, изследването отразява генетичните промени в популацията и миграцията на Балканите в продължение на две хилядолетия, пише в изследването.

Използвана е ДНК от 140 скелета от периода от 1-ви до 10-и век, както и ДНК на съвременното население на съответните страни. Целта на изследването е да покаже приемствеността на гените от съвременните жители на балканските страни и „старото балканско“ население още от бронзовата епоха.

Изследването потвърждава, че през 6-и и 7-и в. е имало масова миграция на славяните, която е оставила „дълбоки генетични следи върху балканските народи“.

Сръбският учен Душан Кецкаревич, част от екипа, провел изследването, отбелязва, че различните езици, религия и култура подсказват, че демографските и културни процеси в продължение на две хилядолетия са породили множеството различия сред народите на Балканите, въпреки че генетично са много близки.

Анализът на съвременния геном показва, че най-голяма генетична близост днес съществува между сърбите, хърватите и румънците.