На днешна дата, преди 69 години е извършено едно от най-големите престъпления срещу българската нация през цялата ѝ история. На августовския пленум от 1946 БРП (к) под ръководството Георги Димитров на  приема резолюция по „македонския въпрос“.

Преклонението пред Сталин и подмазването на Тито карат българските комунисти да направят нещо ужасно – да дадат началото на насилствената македонизация в Пиринска Македония. През 1934 година Комунистическия интернационал (наричан Коминтерн) „създава“ македонския въпрос, след което българските комунисти в противоречие с етнически и исторически реалности, сляпо и безропотно прегръщат поредната хрумка на най-големия тиранин в историята на човечеството – Сталин.

Интересното е да се отбележи, че жертви на тази приумица стават и немалко български комунисти, родени в Македония. Хора, които са се борили за промяна на социалния строй, но не са имали съмнение по въпроса какъв е етническият им произход. По „царско“ време резолюцията на Коминтерна няма как да сработи – комунистите са малко, нямат и сериозна поддръжка зад гърба си. А срещу денационализаторската идея има непреодолимо препятствие – активистите на ВМРО.

След края на Втората световна война, обаче, нещата се променят. Българските комунисти получават властта от Червената армия и моментално започват да се отблагодаряват. Едно от направленията на тази сервилност е именно т.нар. „Културна автономия“, позната още като насилствената македонизация. Всички етнически българи, родени и живущи в Пиринска Македония, включително българите, изповядващи исляма, са били записвани в регистрите като „македонци“ принудително. „Пощадени“ са били единствено българите, родени в другите части на Родината и българските граждани с друг етнически произход.

Тази държавна политика среща настойчивото неодобрение и съпротива на населението в Пиринска Македония. Много хора отказват да прегърнат „нацоналността“, доставена им от тоягите на Партията. Съпротивата в региона, където дълги години е била ВМРО се разраства и прераства във въоръжена. Репресирани са десетки хиляди македонски българи, които отказват да се откажат от правото си да се наричат българи. Списъкът е огромен, затова ще посочим само едно обединяващо име – на Димитър Талев.

Големият български писател, роден в Прилеп, е изпратен в лагер, при нечовешки за неговото здравословно състояние условия, за да бъде пречупено неговото упорство.  Когато отношенията между Тито и Сталин се развалят, БКП „проглежда“ и започва да ограничава антибългарската си политика по това направление. Въпреки това, обаче, стотици хиляди репресирани и техни наследници все още не са получили извинение от партията, която положи усилия да ги отроди от българския народ.

*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.

Още новини ТУК

TrafficNews.bg